Авторски съвети: Към по-добри светове.

 Който не схваща шегата.... Простено да му е.

 Тра-да-да-дам! Любима тема. Ако се поразровите в целокупното интернет пространство, ще установите, че има десетки, стотици съвети свързани с това. И повечето се различават, уви, уви. Едни съветват първо да изградим света си, пък после да мислим история. Други предлагат обратната система - първо измисли история, после изработи света. Всяка страна има своите привърженици. Как да решите, млади падауани? Нека ви издам една много пазена тайна, която ме опазва от спонтанно самозапалвано - няма нужда да решавате всичко от първия момент (това важи за мноого неща, не сам за фентъзито). Изграждате свят, почвате история и нещо не ви харесва - режете. Изграждате история и нещо в света ви липсва - добавяте. И те така. А за по-практични съвети, четете по-надолу.

 1. Списъци, списъци, списъци! Не, не, не, не! Ако някой е имал рядкото щастие да прочете миналия ми пост, за героите, споменах няколко дребни нещица за дишащите, реални герои. Моля ви, не правете профил на света си. Бележки - да. Профил - не. Особено много внимавайте да не се заинатите на някой детайл. Искате свят, който е на техническото ниво на Земята, но героите ви просто не пасват вътре? Ами, ще трябва да се разделите с нещо. Или светът ще трябва да се промени, или героите ви. Не можете да имате и двете едновременно. Как пасва в свят с днешното технологично развитие странстващ рицар с поетична душа? Трудно. Скоро ще се окаже, че се налага да правите компромис след компромис просто за да обясните елементите, които си противоречат. Недейте.

 2.  Дуализъм. Една любопитна женица, преподавателката ни по философия, често ни обиждаше че имаме християнизирано мислене, сиреч че не разбираме добре неща извън догмата. Каква е връзката? Християнството развива тезата за върховното Добро и върховното Зло. Толкин хваща тази теза и я доразвива. Толкин обаче е пионер, а и творбите му са многопластова. Вземете герои като Денетор, Саруман, Теоден, дори и Мелкор преди покварата му. Феанор? Във Властелина и останалите части на Легендариума на Толкин има толкова много герои, които са сиви, че голямото черно Зло и светлината на Доброто са трудни за различаване. Защо да няма повече от едно Зло? Повече от едно Добро? Вярно, може да е малко объркващо, но ако заложим на класическия дуализъм, рискуваме да опростим до карикатури образите си и да ги напъхаме в калъп.

3. Религии. И тук отново, като слон в стъкларски магазин, се нанася културната ни и историческа обремененост, с още по-голяма сила от преди. Когато описват религиите в един друг свят, уви, повечето хора залагат на:

1. Нещо-като-християнство с централна "Исусова" фигура.
2. Гръцко-римски пантеон с дребни модификации.
3. Всичко останало (най-редкия случай)

Мога май да изброя на пръстите на едната си ръка романите със значително по-различни религии. В основни линии не е чак толкова лошо да поемеш по някои от тези пътища, но те са сигурен път към клишета. Ако се заложи на християнството, някои писатели просто обожават да вкарат темата за нетолерантността и фанатизма (обвързана със Средните векове). Гръко-римският пантеон почти неизбежно довежда до преки божествени намеси в историята. Замислете се. Защо да не направите нещо трудно? Една добра идея, която четох нейде из дебрите на интернет беше пантеон, базиран на... фигури за игра на шах.

4. Мързел. Или неоригиналност, или липса на креативност, кажете му както си искате. Точно за мързел може да си помисли някой, когато види историята на Стогодишната война със сменени имена в романа ви. Още по-зле е да базирате цялото произведение на някое събитие от земната история. И когато някой се усети за кое историческо събитие става въпрос, повечето от интригата в книгата ви рязко ще изчезне. Разбира се, това не се отнася за хората, пишещи алтернативна история.
Друг вид мързел. Даже и по-лош. Копиране на култури. Никога. Едно е да базирате някоя своя култура на Рим (been there, done that). Друго е да вземете един ботушовиден полуостров, да сложите всемогъщ град-държава, разчитащ на робски труд и всемогъщи легиони в центъра му и да очаквате овации. Няма да ги получите. Копиране на имена (десетките романи, изпъстрени с типични английски имена), на концепции (например за брак, за чест, за война), списъкът е безкраен. Ако харесвате нещо, не го копирайте. Рим е еволюирал заради геополитическата обстановка в античността. За да има Рим във вашата история трябва да има същата обстановка. Това как ще го обясните? Базирайте върху познатото, но не го взимайте директно, за да го поставите в света си.

5. Магия. Повечето автори, напоследък, опасявам се, гледат да не отиват в тази посока. С цел да се запази мистичността на магията, не обясняват и бъкел. Героите просто го могат. Махат ръце, крещят странни думи... И защо, ако мога да попитам? *Секунди за лична реклама* В Ентерия например съм разработил система на магията, която, макар и теоритично проста, мога да описвам в продължение на пет-шест страници и пак да не съм приключил. *Край на личната реклама* Дайте причини, правила, ограничения на магията ви. Не я хвърляйте в пространството като илач за всяка болка.

6. География. Начертайте си карта. После я поогледайте и се уверете, че не прилича твърде много на Земята. Няма нужда да е напълно различно де, но бъдете сигурни, че не чертаете Европа, Азия и Африка или Америките. Също така, опитвайте се да има логика в географията ви. Реките не текат нагоре по склонове, пустините не се появяват от нищото и ако сте забелзали, повечето планини образуват вериги, а не стърчат самотни. И тъй нататък, и тъй нататък. Начертайте си картата и я дайте на някой. Това не е така сериозна работа като да дадеш някому ръкописа си. Попитайте има ли нещо нередно в картата ви и дали тя не му прилича много на нещо друго. Послушайте какво казва и поправете дребните грешки, които може да сте попитали. В бъдеще може и да покажа някои от картографските ми опити, но... не мога да рисувам.

7. ЕПИЧНОСТ! Това може би не е много на място точно тук, но го изпуснах в основните правила. Времето на епосите бавно и постепенно отминава, за добро или лошо. Какво разбирам под епос? Беоулф. Властелинът. Оригиналните Междузвездни войни, ако щете. Любопитни творби, в които героите почти не спят, никога нямат нужда да се облекчат и ядат само по пирове. А да ходят на лов? Изключено, любезни. Приемете че, освен ако не правите опит да повторите Илиада, например, героите ви са обикновени хора, също както всички около тях. Около столиците ще има ферми. Дървосекачите ще се уморяват. Експедициите в далечни земи ще имат проблеми с болести и запаси. Можете даже да напишете половин глава, в която героят ви просто си лови вечеря. Звучи скучно, но може да се превърне в доста интересен момент. Особено ако знаете, например, как се обезкостява заек.

8. Предначертания. Друга точка, свързана с горната. Съдба, пророчества, всемогъщи магически мечове. С колички да ги ринеш във фентъзито. Кому е нужно? Героите ни не винаги са в центъра на всичко, а дори и да са, наистина ли трябва да ги подпрем отзад с едно пророчество и да ги помамим напред с Граала? И каква е логиката да се говори за съдба и предначертания в свят, в който май всички останали си живеят съвсем нормални животи? Красива, поетична останка от миналото. Много хубост обаче, бабите казват, не е на хубаво.

9. Реверанс към читателя. Разберете, че читателите ви не знаят колкото вас за вашия собствен свят. Върнете се към точка едно. Имате хубав и голям списък, но няколко части от него не са намерили пътя си към достатъчно обширни и ясни параграфи в текста ви. И после изведнъж тези елементи се оказват ключови. Смънквате нещо надве-натри в началото, че да е неясно, пък после от този цилиндър вадите заек. Лоша, много лоша идея.

10. Стила. Много наболяващ на моменти въпрос, особено когато се работи от множество гледни точки. Вижте миналите ми писания ако се чудите за какво говоря. Просто казано, помнете какво пишете. Не звучете като Пратчет, ако светът ви не напомня за света на Диска. Не звучете като Толкин в Анкх-Морфорк. Не описвайте галантни елфически принцове, които по средата на битка почват да ругаят и да звучат като гамени от улицата. И обратното. Не описвайте гамени от улицата, които звучат като елфически принцове. Просто на теория. На моменти - трудно за изпълнение.

И честит последен ден от годината! Дано в новата да изградим много по-добри светове.

Бележки IV - на кръстопът

 Като оглеждах последните си постове (четвъртите глави) и се чудех за какво точно да направя тези бележки, бях леко раздвоен. От една страна, можех да заложа на сигурно и просто да кажа няколко думи за магическите артефакти, които щедро са употребени в първите няколко глави на Наемни остриета - Буря. После се отказах, защото друга тема се набиваше много повече на очи.

Кръстопътищата. Уви, не се връщам към това място достатъчно често. Не че не е достойно, богове! Кръстопътищата са рожденото място на Джакил и Елена Кюс, а по-важни от тези герои, здраве му кажи. Причината е по-скоро неприятния навик на романите ми да се развиват около тях, и никога в тях. Единственото посещение е кратък транзит, осъществен от Кар и Питър в Трон от тръни.
Та, за самото... населено място ми беше думата. Кръстопътищата са на кръстопът. Ако можех да рисувам, както казах в поста си за Каз Модан, щях да нарисувам една хубава карта и да ви обясня защо това е важен кръстопът. Сега ще трябва да се задоволите с устно обяснение. Кръстопътищата се намират на Ерванта, континентът, доминиран от Белия кръг. На юг от тях е златния път, минаващ по крайбрежието. На север е Леденият полуостров, на запад е Тъмната гора. Източно са джуджешките планини. На стотици километри околовръст няма нищо, което да се счита за истинско селище, понеже районът си е пустинен. Нарича се Централната пустиня, защото грубо се намира в центъра на Ерванта.
За самият град. Казват, че само четвърт от хората в Кръстопътищата живеят постоянно там и сигурно не повече от осмина са родом от същото място. Кръстопътищата не са град в смисъла на думата, който ентерииците (а и земляните) биха придали на думата. Това е купчина постройки, пръснати във всички посоки около център, оформен около серия големи оазиси, обкичени от страноприемници и сергии, на които може да се купи и от дракон мляко. Кръстопътищата нямат стени, които да ги пазят, нито лорд, който да ги таксува и затова са любим пазар за честните търговци и любимо свърталище на контрабандисти.
От историческа гледна точка Кръстопътищата имат не по-безинтересна съдба. Създадени са като постоянен номадски лагер по времето на Каз Модан. Селището вероятно е сред най-старите човешки населени места, по-старо от Остерсторм и на същата възраст като Вем и Уестфал. През вековете на ранните човешки кралства Кръстопътищата са разменна монета. Жителите нямат нищо против, стига никой да не воюва на тяхна територия. Въпреки това селището е разрушавано неколкократно по време на различни войни. Преминава за постоянно в ръцете на Остерсторм малко преди падането на Каз Модан, няколко години след Великата война. Оттогава са нещо като протекторат, васална територия, независима община... Дворецът в Остерсторм се затруднява да определи. При всяко положение, хората на Кръстопътищата имат любопитния навик да гонят кралските бирници с дюдюкания след като ги съблекат голи, разбира се.

Това беше всичко засега. Преди Зимния празник, сиреч Нова година, ще пусна едни други бележки, със съвети, този път. А за различните видове елфи - ще поживеем и ще видим.

Към анонимен четец #1. Горд съм да припомня, че и Кръстопътищата не са оригинално наименование. Куртово Конаре също не е оригинално наименование. Не че нещо...

Коледни подаръци...

Мне, не става въпрос за истински подаръци. Просто стоях, чесах, стоях, чесах, и накрая главата ми измисли да кръстя така поста ми за поредната глава. Ще ме прощавате за липсата на креативност.

И така, да видим какво ни е донесъл дядо Коледа. Глава четвърта. Ако го караме по хронологичен ред, ще попаднем най-напред на Ентерия. Един от моментите, с които не съм най-горд. Битката. По-късни сражения съм описвал по-добре, но това беше първият ми опит. И не се плашете от възрастта. Първо, моментът е отчаян и второ, вземете предвид по-дългите години.
Трон от тръни. Аха, Сивата лисица! Трима са дружина, бих казал, и без Сивата лисица цялото "приключение" на Питър и Кар щеше да е някак наивно, нещо да му липсва. Казано честно, не бях замислил всичко около този герой още от самото начало, но съм изключително доволен как се получиха нещата.
Наемни остриета. Сам. След края на миналата глава нямаше какво друго да се очаква. Ако някой случайно мине и се заиграе с мишката надясно, към секцията със заглавията, няма да разкривам много, но само бих казал, че четвърта глава за Буря беше от ключова важност, а и отделно, беше доста сложна. Ще видите за какво става въпрос ако прочетете.

И така, честита Коледа! На Ентерия щях да ви поздравя с наближаващия Зимен празник, сиреч Нова година... Ами, честит да ви е!

Бележки III - езици

Ето нещо, което почти бях забравил. В глава трета на "Трон от тръни" е предложен цял диалог на древната реч (моля инорирайте "висша" в текста, авторът е проспал прочита за проверка май-май), най-продължителната размяна на думи на не-човешки в поредицата. И имам чувството, че ще е кощунство да не отворя дума за думите.

Някъде в бележките си бях обивнил определен автор, че всички в света му използват един и същ език. В други неща мога и да бъда обвинен, в това число и в неоригиналност на имена и отчасти - на идеи, но мисля, че частта с езиците съм я покрил.

Най-старият език на Ентерия е древната реч. Условно се приема, че той е бил вдъхнат на всички същества на планетата, във всички измерения. Думите на древната реч са два вида. Едните са значещи. Това са тежки, дълги думи, почти като изречения, които съдържат в себе си не просто наименованията на нещата, а тяхната същност. Разбира се, това е езикът на магията.

И да, чел съм Урсула ле Гуин.

С годините се появява нуждата древната реч да бъде опростена и да бъдат добавени граматични правила. Оттам се появява втората й форма, на думите-символи. Този неин вариант е приблизително аналогичен с модерните земни езици, но все още е тежък, а новосъздадената граматика е сложна, тъй като всяка дума включва възможните връзки със съседните знаци и думи в себе си.

И тъй, от опростения вариант на древната реч се появяват старите езици. В някои думи могат да се намерят общи корени, но като цяло те са изключително различни един от друг. При дждужетата дори се стига дотам, че един клан не може да говори спокойно с друг заради промените в речта им. Хората, както винаги, се променят най-бързо. Създадават "всишата реч", пореден опростен вариант на древната реч, въпреки помпозното си име, само за да я забравят почти напълно векове след това. В "модерна" Ентерия само благородниците още могат да говорят спокойно висшата реч, станала дори по-рядка и от изначалния език, древната реч, който все още е изучаван от различните родове на елфите. Човешкият от епохата, по думите на определен главен герой, не е нищо повече от странен, завалян английски. Обаче, от друга страна, друг, не-толкова-главен-герой по-късно намеква, че порталите може и да правят нещо с хората. А дали е така? Ще видим. Мисля, че това покрива в общи линии въпроса за развитието на езиците. Да, това е всичко.

Чакайте... различни родове на елфите?!

Е, нали трябва да предизвикам някакъв предварителен интерес към бележките за в бъдеще? Ако някой въобще чете?

Отпътуване

Сиреч, глава трета. Насочете се към съответните подстранички, моля, и без блъскане по пътя!

Да видим какви съм ги писал. Странно как след толкова години съм забравил някои детайли... В глава трета на Ентерия например за пръв път виждаме както трябва, хм... Ентерия. И се наслаждаваме на липсващите практически познания на автора по география. Който усети къде е нередността, печели точки! Трон от тръни предлага първата бойна сцена, която въобще поствам тук. Не е любимата ми, но дава добра представа как описвам битките. Кърваво и подробно. Има ли по-добър начин? В "Буря" съм сторил същото. Отново намирам неочаквана прилика между третата глава на Буря и Трон от тръни - и двете се явяват отдушник на напрежението, натрупано в края на предишната. Може би не е случайно. При все че започнах "Буря" три седмици след като написах "Трон от тръни".... и я приключих в рамките на две седмици и нещо. Дам, "Буря" е за момента е най-кратката ми цялостна, завършена работа.

Самохвалство

Или, няколко размисли за TOEFL

Преди десетина дни държах TOEFL. Ох, голяма драма! В класа - пълна паника. Хората ходят по курсове от по четиристотин лева на места, търчат, страхуват се.... А сме езикова гимназия, при това Първа. И ето го недоумението ми - защо, аджеба, да се ходи на курс, при все че цялото ни ****** обучение е концентрирано около този предмет? Ако учениците от една езикова гимназия имат нужда от сериозна допълнителна подготовка по първия си западен или източен език, тогава, какво за бога правят те, а и учителите им, във въпросното училище?

Абе, всичко е презастраховане. Като се спомене светата дума: "бъдеще" и хората ги стяга брутално под лъжичката. Само че чак такова презастраховане ми се струва смехотворно. Аз минах по "късата пътека". Десетина упражнителни теста, свалени от интернет, в продължение на една седмица. А дори не съм най-добрият ученик по английски в класа ни. (макар и да съм сред първите десетина)

Краен резултат: 111/120. В Принстън, Кеймбридж, Оксфорд, и други крайно престижни университети, които се смятат за върха на образователната система искат 100 точки. То във въпросните места сроковете са до средата на октомври, но аз за там не съм се и бутал. Правете си сметката.

Баста, 400 лв. такса!

Авторски съвети - Как да изградим реален образ?

 Както се е почнало, да продължим. Знам, че трябва постовете в един блог да се пускат бааавно и постепенноооо, но нямам нерви. Когато седна да пиша, особено нещо свързано с фентъзи, ако не напиша поне три страници започва нещо вътрешно да ме тормози. Имам чувството, че не съм си свършил работата. А няма по-лошо нещо от това.

Що е то, "реален образ"? Ами, просто казано, това е герой, който прилича на истински човек, сложен в романа ви. Не е задължително читателите да го харесват, не е задължително да е добър или даже да е главен герой. Но ако той предизвиква някаква реакция у читателите ви, била тя любов, или омраза - бинго! Имате реален образ.

1. POV. Споменавал ли съм, че не обичам много-много чуждиците? Тази тук можеше и да се замени с "гледна точка". Само че не става въпрос за конкретните възгледи на един герой, нито за идеите му, а за цялостното му възприемане на света. Просто е добре да пишете само за неща, които героите ви могат да почувстват, видят или знаят. Иначе се рискува да се говори твърде обобщено. Не че "Илиада" е лоша, но не е и най-брилянтното произведение, което е написано някога. И в никакъв случай един модерен роман в нейният стил няма да е много харесван заради собствените си качества, а само заради приликите си с епоса на Омир. Затова повечето автори днес се придържат към героите си. Не е задължително да го правите де. Вземете Толкин например. Ето един класик, който не се ограничава в гледната си точка. Само че понякога се чудя как ли щеше да изглежда Властелинът, ако авторът беше запазил малко по-голяма тайнственост около някои неща и персонажи.

2. Абе, защо имам няколко герои? Простичко. Току-що сте направили най-страхотния-и-реалистичен-суперски-главен-герой-някога. Супер! Само че това не е моментът да скръстите ръце и да се ухилите като чеширския котарак и да скръстите ръце. Защото един роман *обикновено* не е само за един герой. Не всичко се върти около него и няма разумна причина всички останали да се явяват притурки на главния ви герои. Те имат свои мисли, цели, чувства... Великият ви магьосник (подтип Мерлин) вероятно не стои по цял ден в кулата си да се тревожи какво прави горкия ви главен герой (подтип Смотльо с два леви крака).

3. Емоции (или съответно - липсата на такива). Човекът е една голяма, трънлива, навита топчица от емоции, мисли, желания, меки и твърди места. Не забравяйте, че ако един герой изглежда добре разгневен, това не е добра причина да се гневи през целия роман без явна причина. Ако е изключително съсредоточен в нещо, това не значи, че когато го ударите с чук по главата той няма да се спре гневно и да ви прокълне, макар че после може би пак ще се върне към важното си занимание.

4. Герой или сюжет? Ама защо не и двете? Да кажем, че вашият герой влезе в трудна ситуация. Току-що десет изверга са нахлули в родния му дом, за да си направят градинско парти с основно ястие - човешки пръстчета.на тиган. В паниката си героят се докопва до ръждясалия меч на дядо си и *ПРОБЛЯСЪК!* Имаме десет мъртви изверга и самодоволна усмивка на лицето на героя. Да, ама не. Знаем, че в името на сюжета не можем да загубим нелепо главния герой в първите глави. Но поне нека да се чуди какво да направи и да не получава уменията си "свише". Нека ги придобива, да ги тренира, да се подготвя и да мисли, когато е в неизгодно положение. Нека не му идват "отгоре" решенията.

5. Дреболийки. Героят ви рисува? Обича да чете? Има проблем с момчетата? (Да, с момчетата! Че героят ви може да е жена... или да не е.) Ами, споменете го. Не пишете страница за проклетията, но я споменете. Не всичко, което влиза в една история трябва да е от такава важност, че да е невъзможно без него. От друга страна, не трябва и да се прекалява, нали...

6. В движение. Героите се променят като истински личности. Точно затова съм малко против биографиите и профилите, които могат да бъдат подготвени за един герой. После човек има чувството, че трябва да ги спазва до буквата. А не би трябвало. Изключение за това е ако не работите сам. Тогава, ако и друг трябва да работи с героя ви, разбирам. Но иначе сами се затруднявате.

7. Да се върнем към старата тема... Нейде там бях казал, че не е добре героите ни да нямат мотивация. Говорех за "лошите". Ами, това се отнася и за добрите. И за неутралните Всеки си има причини да е там, където е и свои собствени мисли. Отново повтарям, второстепенните герои НЕ СА притурки на главните и не служат само за лостове в сюжета. Те си имат свои собствени пътища. За пример, някой герой може постоянно да идва и да си отива. (Гандалф в Хобитът) или често да говори за дребна съседска вражда с близко кралство/клан/каквото там имате, който е през половината свят от главния герой.

8. Нека узреят, защо не? Нямам предвид да изпадаме в случая, в който автори базират свои герои на идеи отпреди годииини назад. Въпросът е героите да са премислени. Често се чудим "какво да сложа тук"? И ето, родихме нов герой. Отрочето ни е хубаво, ама дали е добре обмислено и пасва в цялата история? Или малко по-късно ще искаме да се отървем от него? Ами ако открием, че не можем? Можем да премисляме един герой няколко часа, няколко дни, няколко години. Но първо да сторим това, пък после да се чудим как да изрежем раковото образувание от книгата си.

9. Нека си дойде само. Много проста точка, както почти всички останали в този списък. Мислим, че героят ни е такъв, такъв и такъв, почваме да пишем и... той се оказва онакъв, онакъв и онакъв. Да се върнем и да поправим всичко към оригиналния си план? Защо, по демоните? Има ли добра причина щом чувстваме, че едно нещо трябва да е инак да се насилваме да го върнем? Подобни насилвания могат да развалят потенциално добри герои. Пример е новият "Танц с дракони", Тирион от втората половина на книгата. Един добър и принципно страхотно оригинален герой е обезличен защото Авторът е решил, че тъй е редно и така го съветват бележките му.
За справка - проверете, кой пише произведенията ви:
А) Бележка
Б) Вие
Ако сте избрали отговор А), се запитайте дали ви трябвам? Та вие сте следващият Толкин!
Ако сте избрали отговор Б), моля продължете нататък, в калта можете да намерите и някой друг лъскав камък.

10. Огледалце, огледалце на стената... Не че вие сте най-хубавите. Можете да се самоубеждавате, че написаното от вас не е много добро. Само че е почти сигурно, че някои герои ще ви накарат да се превържете към тях. Можете да заобичате главните си герои, може да харесвате до болка онзи третостепенен веселяк от осемнадесета глава, горната част на страницата. Знам че е болезнено, но това не значи, че трябва да промените всичко, за да може нещата да се подредят за героя ни. Ако сте планирали семейството на обичната ви героиня да загине грозно, нека това да се случи. Гадостите се случват, и напоследък никой не носи розови очила. Оставете ги да се случват от време на време и на героите ви. Ама и не прекалявайте, а? Не искаме да повторим историята на един силен Нед, създаден, само за да бъде смачкан.

11. Характеризация извън диалога. Много тънка част. Имате поет, който има склонност към сравнения и рецитиране на стихове, моряк, който псува като хамалин, дете, което си говори по детски. Само че... само в диалога. Диалогът е лесен да се направи, дори. Тук знаем, че трябва да внимаваме. И после начеваме дескриптивната част (непряката реч), която, в крайна сметка, може да достига и над 90% от едно произведение, макар че обикновено е по-малко. Проблемът тук е, че изведнъж забравяме за това през чии очи гледаме. Дескриптивните части от някои книги са подозрително подобни като стил и звучене, независимо за кой герой става въпрос. Особено в книгите с по много главни герои. За всички тревата е в един и същи отенък на зеленото, всички приемат един централен герой по един и същи начин, всички се въздържат от обиди на ум. Ако можехме да видим в ума на друг човек съм почти убеден (понеже не помня да съм го правил туй нещо), че няма да е същото като в нашия.
Друг съвет в тази насока. Героят ви цял живот е живял край морето? Вероятно няма да го възхвалява, на ум, или на глас, и да разказва за "тюркоазени вълни" и прочее. Помнете кой кой е и откъде идва.

Не всичко може да е перфектно, повярвайте ми. Няма начин да не използвате и плоски герои, особено в ролите, които не са дори и третостепенни. Но ако видите някое от тези малки творения от лостчета, косми и слюнка да се появи в групата на третостепенните, не дай Боже на второстепенните ви герои, го поразете на мига с невероятната сила на преобмислянето и редакцията. Ако се окаже първостепенен, преди това седнете на една маса с бутилка медовина, грог или ейл (напитки и други адски смеси, достъпни на масовия пазар не се допускат, за добавена трудност) и се запитайте "Къде сбърках?" И най важното - после пак се върнете към стария герой и го преправете, не се отказвайте заради една спънка!

Бележки - II - Астрономия и други дреболии

Както казах, възнаверявам да нахвърлям малко бележки за "белите конци", които са неизбежни в една история, особено фентъзи. Тоест, да информирам евентуалните си читатели за любопитни неща, които просто не могат да намерят място в основния текст.

Тъй като главата, сиреч главите, които съм предложил, не включват нищо ново, което желая да разкрия още сега, ще се концентрирам на нещо, на което май никой от читателите ми не обръща внимание, а именно една от основните характерситики на Ентерия.

Говорим за планета, дами и господа!
Мда. Планета. Не частица от света, не някой некартиран отрязък. Планета, добре изследвана, доказано кръгла и постоянно въртяща се. И то не копие на Земята. Защо - ами, нека да започнем. Първо, орбитата на Ентерия около центъра на системата е малко по-бавна. Тук една година трае обикновено 530 дни, а може и да варират, ако е особена година. Следователно на десет земни години един човек ще е на седем ентерийски.  Годината има 16 месеца, с между 31 и 35 дни във всеки, 4 сезона... и 2 (две) слънца.

Ендор и Фаналар

Слънцата-близнаци на Ентерия, заедно силни горе-долу колкото нашето си Слънце. Може би малко по-силни от него. Заедно се привличат и отблъскват. (За справка, феноменът съществува и наистина, не само в Междузведни войни и Ентерия - http://en.wikipedia.org/wiki/Double_star) Ендор е ранното слънце, по-малко и огнено червено, изгрява към четири и залязва към шест през лятото. Фаналар, по-големият му брат е с цвят охра, почти оранжево, изгрява през лятото в пет и половина и залязва към осем и половина. Ако нямате нищо против, цитирам Ентерия II:

"Според легендата на хората Ендор и Фаналар първоаначално наистина просто кълба газ, са одухотворенията на двама братя, носещи същите имена като тях. Те били едни от ранните поколения хора, по раса Каз моданци. Един ден срещнали уморен, умиращ старец в гората. Те му помогнали в последния им час, а той ги благословил. Оказало се, че това е Ан’Халатурен, пазителя на висшите елфи. Те двамата били сред най-великите владетели на Каз Модан и били на ръба да покорят Остерсторм. Когато единия паднал от предателска ръка, другия се заклел да отмъсти и веднага щом го направил се самоубил, защото не искал да живее сам. Версиите на хора и висши елфи се различаваха, като в техните легенди Ендор и Фаналар, в тяхната реч Галхардим и Сантеридион са от техния род, откривателите на слънчевия камък и затова вечни гости в двата дома на техния бог, Слънцето. Но беше факт, че наистина на смъртта на Ан’Халатурен присъствали двама братя, незнайно от коя раса, които документирали събитието, а скоро след това изчезнали. Защо за тях имаше предания в повечето митологии, когато за тях няма други исторически сведения, не беше ясно на нито един учен, но това не пречеше на бабите да разказват митовете за тях."

Друго, което мога да спомена са седмиците, единствената луна, както и фактът, че джуджетата и едни други не по-високи и също така сръчни раси са изследвали звездите и дори и може да са спекулирали да летят сред тях, но това е една друга история...

Нещо старо, нещо ново, нещо забравено....

  Както ми беше напомнено, ей, забравих го този блог, бре! И понеже идеята е тук да се постват неща, предимно свързани с романите, да се заемем, става ли?

 Втора глава. Подвеждащата втора глава. Всичко започна, и то добре и можем просто да напишем развитието във втора глава, нали? Грешка. Втора глава най-често се явява завръзка. В първата сме създали сцената на статуквото. Втората е моментът, в който става ясно как точно започва всичко.

   Какво е сторил този автор тогава? Ммм, да видим. Ентерия I. От мъдростта на годините, в които съм я написал, съм решил да подходя в познатия стил "право куме в очи". Мисля, че вече не сме в Канзас... За повече инфо - вижте за какво става въпрос в съответната подстраничка. С Трон от тръни нещата стояха инак, тогава вече имах по-голям опит, и пак завръзката не е толкова добра, но е по... мистична. И динамична. Буря има по-различна история, но и там втора глава изпълнява същата роля. Там пък целта беше да се държат читателите под напрежение. Общо взето обаче, сега, като погледна подред вторите ми глави, функцията им е все една и съща:

Нека игрите да започнат!

The Cursed Crusade

"The Cursed Crusade" - ревю

Проклятието на загубеното време....

За който не се сеща - става въпрос за игра, тип Hack 'n Slash от Altus, авторите на небеизвестната поредица Persona за PS. Прокълнатият поход е един от малкото им опити да направят нещо за добрите стари компютри и едновременно с това е един от малкото им опити да направят hack 'n slash игра. Защо ли имам лошо предчувствие за това...

Историята

Големият коз на The Cursed Crusade е тематиката му. Кръстоносните походи. Големи мъже, големи мечове, екзотични места и епични битки. Какво може да се обърка? Всичко. Добре дошли в четвъртия кръстоносен поход - най-ниската и отвратителна част от походите въобще. (За справка - карето отдолу) Нашият герой е младият и напорист Денз де Бейл, син на френския тамплиер Жан де Бейл. Ако играем с другарче, неговият герой ще е Естебан Новиембре, клиширано подобие на испански разбойник. Тези двама хубостници са ПРОКЪЛНАТИ. Също и техните роди, майките, чичовците, лелинчовците и тейковците, та чак до девето коляно. Защо? Амиии, да продължим напред, става ли? Та, понеже са прокълнати е наложително да спасят безсмъртните си души, нещо, за което им трябва помощта на загубения сред Светите земи баща на Денз и няколко свети артефакта. Е, на кръстоносен поход!

Preciousssssss

Кървища до небесата

Защо играта е с рейтинг M? Няма ни една обида, няма сцени с голота... Тогава защо? Ето го и отговорът - кръъъв! Изглежда всички по време на кръстоносните походи са страдали от високо кръвно, защото кръвта шурти от тях като от фонтани. Глави, ръце, крака - всичко подлежи на отсичане, всичко подлежи на кръвоизливи. За целта ви е предоставен обширен арсенал - мечове, брадви (едноръчни и двуръчни), боздугани и копия. Всяко едно от тези оръжия може да се държи само или в комбинация с друго оръжие или щит. На разположение е и Проклятието с главно П. Така и не разбрах какво толкова лошо има в него, освен частта с ада, щом като го използвате получавате нови умения, щетите и издръжливостта ви се вдигат, а враговете ви се превръщат в идиоти. Не че и обикновено показват някакви особени умствени способности, но проклятието ги прави и по-лоши от обикновеното. Играта изисква добра издръжлиовст на мишката ви - и нищо повече. Ще удряте по левия и десния бутон като гламави, пак и пак и пак. Уж правите някакви комбота, но всичко е така хаотично, че се свежда до гневно удряне на мишката, докато се борите с несговорчивата камера на която дори и линейния строеж на нивата никак не помага. Изключение от тази монотонност правят няколкото момента, в които трудността рязко скача. Не, не става въпрос за босовете, а за онези моменти, когато противниците се изсипват на талзи и компютърния (или истинския ви) помощник не е там, за да ви помогне, спиран от на моменти напълно изключващия изкуствен интелект. Когато паднете и започнете да викате за помощ, често ще бъдете напълно игнорирани от спърника ви Естебан. Спокойно, това поне няма да се случва никак често. На теория имате и някави статистики, за които да се грижите - сила, здраве, броня, оръжейни умения, контрол над проклятието. На практика ефектът от тях е невзрачен и така плавен, че на практика премахва трудността на играта - колкото трудно е в началото, толкова си остава почти до края. Даже и босовете не са нищо особено. В играта щедро са направени битки с десетки "трудни" противници, НО, изненада, изненада - всички правят едно и също. Няма промяна в механиките, нито в оръжията даже. Босовете са просто едни по здрави и бързи варианти на редовните войници и същите номера работят и при тях. А за хартиените оръжия, които се чупят на петия враг да не говорим.

Гори, гори огънче

Текст и музика

Музиката е незабележима и ненатрапчива. Става, колкото за фон, но не може да предаде епичните моменти от четвъртия кръстоносен поход, колкото и да се опитва, уви. За гласовете на главните герои да не говорим. Прекалената помпозност може би е типична за времето, но звучеше особено кухо в моите уши.

Стари бойци

Туристическа разходка?

Въпреки недодялания геймплей, посредственото озвучаване и недоразвитата история самата идея, че ще видите Византия от времето на кръстоносните походи може да привлече, нали? Уви, не се надявайте на това. Като изключим няколко чисто фехтовални пози, верността с оригинала е нулева. Византийци с антични римски брони? Има ги! Орди от еднакви рицари с еднакви туники, еднакви шлемове и брони? Има ги! Варяги с рогати шлемове? Да, и това! (Който не знае какво са варягите - информационно каре отдолу) А Константинопол? Забравете за гледките - всичко е затрупано с бъчви, сергии, строителни материали и отломки, само и само да останете на линейната си пътека и да не се залутате. Дори и Света София, бижуто на империята, се е смалила приблизително пет пъти и е заприличала на бедна катедрала. Няма икони, няма сложни мотиви, няма нищо. Текстурите са грозни и с ниска резолюция, в кът-сцените оръжията влизат в щита и бронята на героя ви... Графика на бюджетно издание отпреди две-три години.

Работа в екип: "Продължавай смело, аз ще погледам"

Финална оценка:

Въпреки всички хули, които изсипах The Cursed Crusade не е лоша игра. За феновете на hack 'n slash игрите от рода на Devil May Cry, Bayoneta, Darksiders, Походът е добра опция докато чакат поредното издание на любимите си поредици, особено ако имат приятел, с който да споделят сравнително късото приключение. Ако не сте фен на жанра, не ви се дават пари или просто имате една от гореспоменатите игри и тя още не ви е омръзнала - за бога, братя, не купувайте! Или сваляйте.

Сега я втасахме...

Геймплей: 6/10 - монотонно налагане на бутони, което може и да е забавно на моменти

Звук: 5/10 - незабележима музика, лоши и еднотипни гласове

Графика: 6/10 - поносима и без фрапантни проблеми, но като цяло - посредствена

Потенциал за преиграване: 8/10 - Хей, можете да играете с приятел. Козът на играта!

ОБЩО: 6/10 - посредствена по всички параграфи, отвратителен финал, разочароваща. Защо да се занимавате?

Четвъртият кръстоносен поход е организиран от папа Инокентий III през 1202 година. Целта му е навлизане в Светите земи през Египет. Венецианците вземат контрол над похода и го отклоняват към Константинопол.
Преди това, отново в полза на Венецианската република кръстоносците били принудени да завладеят град Задар, който след завладяването си бил ограбен от тях и от венецианците.
След серия от неразбирателства и избухване на насилие, Константинопол бил превзет и разграбен през 1204 г. Останалите под византийска власт земи са организирани в няколко държави, превзетите от кръстоносците — в Латинската империя, а Венецианската република се превръща в най-могъщата морска сила в Средиземноморието.
Разграбването на Константинопол е легендарно. То продължава три дни, а по време на него са унищожени хиляди произведения на изкуството, в това число олтара на църквата Света София и украсата на Хиподрума. Сред най-големите извращения на кръстоносците е качването на лека жена на престола на патриарха и пиене на осветено вино от потирите за официални церемонии.

Варягите

След 10 век във Византийската империя настъпват политически промени, проявили се и с промяна на военната повинност. Много претенденти за трона и реални императори разчитат на чуждестранни, главно западноевропейски военни наемници. Това се наблюдава особено след Комненовата армейска реформа, при която много западноевропейски авантюристи пристигат в Константинопол и са включени в елитния Варяжки отряд. Последният е образуван по-рано, по време на династията на Македонците, при които съюзника Владимир, киевски княз изпраща викингски (руски) бойци на служба при василевса. Варяжкият отряд е съставен от умели тежковъоръжени бойци и бързо достига елитен статус, особено след битките при Бероя и Сирмиум.

Бележки - I

Както казах, възнаверявам да нахвърлям малко бележки за "белите конци", които са неизбежни в една история, особено фентъзи. Тоест, да информирам евентуалните си читатели за любопитни неща, които просто не могат да намерят място в основния текст. И отбелязах накъде ще е насочен първият ми пост на тази тема - Каз Модан и второстепенните герои сър Кастор и лейди Жаклин.

Каз Модан. Когато се науча как да рисувам ще представя читава карта на света. Дотогава ще разчитам на въображението ви. Каз Модан е остров, с много приблизително елипсовидна форма, намиращ се в центъра на Вътрешното море. То самото е на северизточния континент Ерванта, дом на Белия кръг. Повече информация за това - в първия ми пост секция Ентерия. Северно от морето са джуджешките планини, на изток са елфическите, на запад - човешките, а на юг има сравнително голям човешки град и обширно поле, наречено Фаладер. Теоритично то е в земите на Остерсторм, човешкото кралство, също както и Каз Модан.
Каз Модан е вероятно първото от "средните царства", тоест една от най-ранните държави, създадени от младите раси на сивите същества - хора, орки, тауруси, нага, докантини. (За сравнение, таласъмите, търсачите на портали, елфите, драконите, джуджетата са стари раси) В продължение на векове се бори за надмощие с другите две човешки кралства, Остерсторм и Северното кралство, ала, в крайна сметка, Каз Модан губи войната, не и без намесата на покварен дракон на име Дейлран. Скалата на Модан, замъка на острова, е обезлюден за десетки векове.
Съвсем наскоро (времето на третия роман, Трон от тръни), Каз Модан бавно и постепенно започва да се възстановява, макар и като провинция на Остерсторм под духовитото управление на сър Ърн Буцата, лорд Модан.

Второстепенните герои. Свързано е донякъде с текста ми за основните правила на фентъзито. Някои герои имат проста роля в сюжета, макар и да са интересни на читателите и на автора и в крайна сметка остават недовършени. Е, за това са авторските бележки, нали?
Лейди Жаклин Модан е съпругата на сър Ърн Буцата, майка на многобройната му челяд и безспорна господарка на замъка. Не е от благородно потекло, родена е в бедняшка колиба край Фишънт (неголемия град на брега на Вътрешното море). Търси си работа като боец в човешко-оркските войни. Съдбата я среща с Ърн и след кратка намеса на алкохол... Е, станалото станало. Важното е, че Ърн свършва щастливо оженен. Лейди Жаклин е реалната господарка на дома му още от деня на сватбата. От войнишките си години е запазила твърдоглавието си и навика да раздава и изпълнява заповеди, а борбата с многобройните й деца, вместо да я умори, само е изострила характера й. Макар и Ърн да не го признава често, Жаклин е тази, която държи семейството им заедно и де факто тя успява да се пребори с трудния период, описан в третата книга, Трон от тръни. 
Сър Кастор.  Мъж в началото на петдесетте, но още силен и безкомпромисен. Грубоват и с остър език, сър Кастор е капитан на гвардията на Каз Модан по времето на лорд Модан. Подобно на лейди Жаклин и на самия Ърн, и неговият произход далеч не е благороден. Войник едва ли не още от люлката, Кастор се присъединява към младия и неопитен Ърн в годините, когато рицарят получава за пръв път реална поземлена титла. Бързо се издига сред хората му и е помазан пръв като рицар. Води с достойнство хората на Ърн в отсъствието на суверена си близо двадесет години.
Макар и това да не е уточнено изрично, самият факт че не е споменаван след определено събитие в книгата предполага, че помазаният стражник е бил ранен фатално или убит.

Благодаря, че изтърпяхте тези общи приказки.
Startreck: Enterprise Intro с Faith of the heart

Началото

Нова седмица, нов пост.
Понеже обичам да ми е подредено, рекох с новата седмица да започна с обещаните постове. Погледнете в страничното меню - ще видите страници за Ентерия I, Ентерия: Трон от тръни и Наемни остриета: Буря. Вътре ще откриете пролозите и първата глава на съответните три романа.

А защо не и Ентерия II?
Причината е, че между първата и втората част има твърде тясна връзка. Ако поставя началото на втората книга, преди да пусна края на първата, ще издам завършека на първата. За разлика от тях, третата книга (Трон от тръни) е в същия свят и след събитията от първите две книги, но няма директна връзка с тях. Наемни остриета: Буря се явява предистория за един от героите.

За пролозите и началата
Както можете да забележите, има мноого общо между пролозите на първата и третата книга. Неизвестно място, неизвестен герой... Но и доста по-картинно изложение в Трон от тръни. За разлика от тях, в Буря, съм подбрал друг пролог, който ни запознава отрано с главния герой, с типичното му състояние на духа и прякора му.
Първите глави често се оказват по-важниот пролозите. И докато първата глава в книга I се явява завръзка на завръзката, също както първата глава на Буря, Трон от тръни е изработен със свободата да си пиша колкото си искам и да не се притеснявам за обем. Затова и съм започнал със експозиция.

Уви
Дори и обширна експозиция не може да обхване всички герои и подробности. Затова тази или следващата седмица ще предложа постове на тема: Каз Модан, третостепенни герои от Трон от тръни - сър Кастор, ръководител на гвардията на Скалата на Модан и лейди Жаклин, съпругата на Ърн Буцата, лорд Модан, нещо като мащеха на Карт и майка на Питър.

Друг повод за съжаление - не ме бива в лириката. Не е болка за умиране де, но все пак щеше да е добре да можех повече.

Ентерия

Или, с други думи, защо, по демоните, блогът носи това име?

 Ентерия е едновременно идея, произведение и свят. Светът, над който съм работил в продължение на шест години и четири романа. Първият свят, който съм създал от нищото до пълнота. Скоро в дясната лента ще се появи страница, където смятам да кача, отчасти поне, романите. Но сега е моментът да опиша самия свят.

Работата по оригиналния роман (безименен, но вероятно би се казвал "Ентерия" или "Вторите колони") започнах преди шест години, когато бях на крехката възраст от единадесет. Както можете и да предполагате, произведението е далеееч-далеч от класиките в жанра. Дори и от средностатистическия фентъзи роман е далеч. Историята разказва за младия Ленън, сирак, който попада в нова среда. В нея той открива приятели, изпълнява пророчества и научава много нови неща. Междувременно героят възмъжава и остарява - действието в романа се простира в продължение на почти десет години. Гордея се с факта, че Ленън няма велики корени - той е просто един сирак. Образите, създадени от първия роман са силни и интересни, а света - богат с детайли. Въпросът е, че самото изпълнение на книгата куца сериозно.

Ентерия е свят, богат на магия и причудливи същества. За разлика от повечето фентъзи светове, Ентерия е цялата планета, а картата би трябвало да може да се наложи върху глобус. С други думи, имаме сферичен свят, чийто граници са добре познати и изследвани. Ентерия е древно място, където магията е пропита в самата същност на света. Населена е от стоте раси, разнообразни сиви същества, които не са ни добри, ни зли. Над тях бдят Пазителите - енигматичните им създатели и водачи. Междувременно в другите две измерения - Хаоса и Реда демоните и ангелите планират как да завземат третото измерение на сивите същества, Баланса, и да го използват, за да водят война със смъртните си врагове от противоположното измерение. За целта те трябва да сринат Колоните - древната основа на света, която поддържа измеренията в сегашния им вид.

Вторият роман се развива в продължение на няколко години и е по-достоен за представяне пред широка публика, защото авторът вече е по-обръгнат. Централна фигура отново е Ленън Многофамилния (фамилия, която приема, защото просто няма друга), почти наравно с един от спътниците си - ледено студения стрелец Джакил Кюс. След края на първата книга ентерииците са принудени да бягат от планетата си и попадат, през пространствен портал, на доста интересно място. Скоро се оказва обаче, че могат да се върнат на планетата си. Там заварват проблеми, които многократно надхвърлят и най-страшните им кошмари.

 Светът на Ентерия е доминиран от четири съюза. На първо място е Белият кръг, който включва човешкото кралство на Остерсторм и съюзниците им отвъд океана, магическия орден Магесингер. Освен хората в Белия кръг влизат джуджетата и Зеленото кралство на елфите. Южно от тях, около екватора, сред пустините на родния си континент, се намира Алианса, доминиран от орките и включващ в себе си кентаври, таури, коболди, гоблини, огрета, тролове и други. Забележете - тук орките не са "лоши". Още по-на юг са Неутралните - пъстра палитра от нации и същества, които не искат въобще да се месят в противоборството между другите три сили. Тук са докантините, гоблините, къртицоровите, нага и още десетки раси. На запад е единствената сила, която може да се приеме за "лоша" - Тъмният култ, обожествил Хаоса, макар и роден от Реда, сборище на алчни за власт същества. Това е един свят на жестока, постоянна война, в който драконите са отстъпили от ролята си на съветници и са изоставили света да върви сам.

 Третият роман, "Ентерия - Трон от тръни" ни представя нов главен герой - Кар Стар. Действието се развива две десетилетия след събитията от втората книга и е фокусирано върху човешкото кралство на Остерсторм и върху едно древно пророчество, което заплашва да погълне Ентерия. Срещаме много познати лица, остарели и помъдрели, и научаваме много интересни подробности за Остерсторм по време на едно шеметно пътуване, което продължава цяла година. Това е първата ми работа, достойна за широка публика. Някой ден ще я издам. Само трябва малко късмет.

 Героите на поредицата трудно могат да бъдат типизирани. От съмняващия се в себе си, но винаги позитивен и любопитен Ленън, през пресметливия и остър Джакил и срамежливия, разсъдлив Питър, до вечно съмняващия се, често груб Кар, характерите им са разнообразни и в процес на постоянна промяна. Между главните герои се изсипва цяло съзвездие от второстепенни - недодялания сър Ърн, любимата на Ленън Елена и Елия, наемницата, която се страхува от всяка слабост. Има и безброй много други запомнящи се образи - крале, принцове, наемници, магьосници и търговци, но няма полза да ви казвам това - трябва да прочетете, за да разберете.

 Четвъртата и засега последна книга, базирана в света на Ентерия, се нарича "Наемни остриета - Буря" и се явява предистория за един от по-колоритните персонажи в книгите - сър Родрик Кердан, лорд Буря. Тя проследява мрачното му минало и върви по стъпките му в последната му мисия като наемник, която го среща с една незабравима елфическа принцеса и с един крал на нестабилен трон. Романът е по-скоро в жанра "меч и магия", за разлика от "висшето" фентъзи, което го предшества... Или всъщност се развива след него. По-лесно смилаем е от останалите, но не и по-лош. Правен е като основа на евентуална поредица, "Наемни остриета", която, при интерес, може и да развия. Всъщност историята на романа е любопитна - имаше предложение да бъде направено MMORPG базирано на Ентерия и трябваше да напиша нещо по-кратко и леко, за да представя света. Да кажем, че кандидат-продуцентите бяха несериозни и нямаха ресурс и в крайна сметка планът пропадна. Но пък писането на роман за две (или бяха три?) седмици беше забавно и поучително преживяване.

 Краят не е край. Макар и засега да съм приключил с писането по Ентерия, защото работя по друг свят, засега носещ името Джанола, това не значи, че някога няма да се върна към оригиналното си творение. Има много истории, които мога да подхвана, много нишки, които да заплета и песни, които да изпея. Само времето ще покаже.

 Благодаря за четенето!
 Откъс от Песен за пътя - из soundtrack-a на LOTR

Основни правила на фентъзито

И за да не празнословим - да положим началото с кратко резюме за нещо, което винаги ме е интересувало, но което уви, се наложи да си изсмуча сам от пръстите - основните правила и положения на фентъзито.

1. Лични номера. Или, защо толкова много съвети, които можете да получите в интернет започват с "това работи за мен, но за теб не съм така сигурен". Някои хора слушат музика, докато пишат. Други не я понасят. Някои си правят отделни профили на героите. Други пишат само навън, сред природата. Важното е да знаеш какво работи за теб и да не се притесняваш да го прилагаш, нищо че Великият Автор, чиито съвети четеш твърди, че по твоя начин нищо няма да стане. Ако Великия Автор пише изправен на челна стойка, ти ще го направиш ли?
2. Влияния - реши доколко ще се влияеш от чужди творби. Има автори, които четат всичко на пазара. Има и такива, които, за да запазят "чистотата" на собствения си стил, не четат почти нищо. Личното ми мнение е, че би трябвало да пишеш в един жанр само ако го обичаш и познаваш добре "класиците" в него. След като си чел в продължение на години фентъзи според мен е добър момент да се пробваш и да пишеш. Кой знае?
3. Обичай това, което правиш! Повечето фентъзи е пълно с имитации и е далеч от перфектно. Само че... ако седнеш с мисълта: "Сега ще направя някаква пълна каша и нищо няма да стане", познай от три пъти какъв ще бъде резултатът. НЯМА добро фентъзи, което е написано от автор, който не харесва какво прави. Можеш да си позволиш да не харесваш собствената си творба само и единствено, ако пишеш "Просто така".

 Изграждане на света:

1. Знай какво описваш - основната черта на фентъзито е уникалния "фон", на който се развива историята. Това го разделя от обикновените романи, в които има малко магия, от простите исторически романи и от онези, в които хората просто се държат малко странно. И трябва да можеш да опишеш този фон. Ако не можеш - не пишеш точно фентъзи, а нещо подобно.
   И как да го сторим? Някои автори, например Гай Гавриел Кай, пътуват из страните, които ще описват. За някои хора това е невъзможно. А и някои фентъзита се развиват на такива места, които просто нямат аналог на Земята. Как тогава да ги познаваме и да ги опишем добре? Снимки, въображение... Човешкият ум е перфектно снаряжен да си представя невероятни картини. Нека и другите да почувстват това! Ако е връх, нека да се чувстваме на връх. Ако е ледена зима, опиши студа. Ако е град, да е истински град, с шумове, с тълпи, с миризми, нека не е просто стереотипния Фентъзи Град. Има автори, които с готовност използват това клише - Фентъзи Място. Богове, недейте! Нека "фонът" ви да бъде уникален, а не поредното сиво петно в безкраен списък.
   
2.  Помни какво описваш. Особено важно за дълги произведения. Ако религията ти има тринадесет богове, не забравяй, че са тринадесет. Ако драконите играят важна роля в света ти - опиши ги, или ги спомени, най-малкото. Много автори създават богати детайли и после ги захвърлят на вятъра, защото не знаят как да ги свържат с останалото, забравили са ги, или просто изведнъж са им станали неудобни. Ако имаш магическа система - не създавай изключения от нея, за да дадеш сили на героя си. Не променяй правилата в движение, иначе каква е разликата между фентъзито и детска игра на роли?
   
3. Някои неща просто остават отвън. Една точка, която определен автор (Р.Д.) напълно е подминал. Направили сте невероятен свят и искате да разкажете всичко. Само че... сигурни ли сте, че тези пет страници описание на столицата на царството е на място, когато героите дори и не стъпват в нея? Защо да описвате тази битка отпреди векове с такива детайли, ако, да речем, родителите на героите ви, не са намесени в нея? Гордейте се с детайлите на света си, обичайте ги - само знайте, че не е добра идея да извъртате сюжета така, че да включите колкото се може повече от тях. Сюжетът е основното в един роман, не "фона", колкото и важен да е той.
   
4. Спокойствие! Или, с други думи, никога няма да направите нещо завършено и качествено, ако всеки път се връщате и преглеждате до най-дребния детайл всяко едно изречение. Да кажем, искате в историята ви мъжете и жените да са равни? (Не че това някога ще е възможно - все пак има физиологични различия между половете, за бога) Не се връщайте, за да анализирате всеки диалог и да добавяте "мъже и жени" във всяко описание на тълпа или войска. Ако в историята ви има някакъв проблем, той ще стане явен още при първото четене, което някой друг направи. Ако ли не - защо се тревожите за дреболии, които читателите няма да забележат?

За добрите:

1.   Обикновени черти. Ако ми даваха по лев за всеки герой, който е необикновено красив, силен, умен, харизматичен, мъдър, умел, щях да съм милионер. Развалени зъби? Белези? Акне? Всеки човек, следователно и всеки герой, има недостатъци. Само не прекалявайте и не правете героите си грозни като смъртта, тъпи и хилави. Целта е да страним от крайностите, не да ги подкрепяме. Все пак, повечето хора не са нито грозни, нито красиви, а просто "обикновени". Разбира се, обикновен във вашия свят може да значи висок осем метра и синьокож.
   
2. Речите, страшните речи.
   "А сега, пийте, не ръкопляскайте, защото на края подобава само тишината." - из Наемни остриета - Буря
   Точно така. Някой герой току-що се е пожертвал, и внезапно друг решава, че моментът е перфектен за епичната Реч. За това колко е добро доброто и колко е зло злото, за това колко е велика любовта и колко е бил благороден умрелия. Момиче мисли за загубената си невинност на висок глас. Крал разсъждава за тежестта на короната...
   Честно, колко често според вас става това? Понякога монологът е на място - преди битка, на преговори, по време на разгорещен личен разговор. Само че някои автори прекаляват с тези епични речи и монолози. По-добре е да подскажат на читателите нещо, не да им го изпишат В ГЛАВНИ БУКВИ. Героят ни вече не е дете- няма да си мисли, че вече не е дете, а ако го мисли - няма да е в цял параграф. Някой е умрял трагично? Спътниците му са потресени и изпадат в мълчание. Всяка реч на това място би била помпозна.
   
3. Драматичните жестове. Една-единствена сълза, потайни усмивки, безмълвни прегръдки... Клише, клише, клише. Дайте факлите, момчета, ще палим! Подобни неща рядко стават. На място са веднъж-дваж в една история. Не под път и над път. Тери Гудкайнд ("Мечът на истината") е един от авторите, които просто обожават подобни клишета. Дотам, че всеки път, когато Калан се усмихне по спеациален начин за Ричард ми се иска да грабна горспоменатия меч и да я налагам по главата с него, докато съм сигурен, че повече няма да се усмихва точно така. Никога. Баланс във всички неща, в това число и в драматичните жестове.
   
4. Бърза, гадна смърт. Смъртта наближава. Може да дойде внезапно, да е нелеп инцидент, да е в битка... Уви, винаги знаем това. Някак героят винаги успява да се сбогува с всички, да съжали за греховете си, да целуне за последно любимият човек. Просто ЗНАЕМ, че той ще умре. И знаем, че след това ще има мелодраматични речи. Природата не играе по правилата - тя ще те удари в лицето и докато пищиш от болка, ще ти обере всички фигури. Същото е със смъртта. Ако героят ви не знае, че ще умре, нека да умре бързо и неочаквано. Поучете се от Мартин - героите могат да умрат внезапно, в продължение на страница-две, не да берат душа половин книга преди това.  

За лошите:

1. Злодеи с история. Злото е зло, защото е зло. Може ли да минем нататък?
   Къде ми е факлатааа?!Лудост, трудно детство, завист - клише до клише. Да не говорим за "злодеят просто е зъл". Защо? Злодеите са хора като всички останали, просто са се отклонили от социалната норма и са почнали да вредят на реда и спокойствието. Защо? Давайте характер на злодеите си, давайте им мотивация. Защо да не може злодеят да има своя гледна точка, от която да изглежда прав? Защо да не може читателите да се асоциират с него и то не само защото "черното е готино"? Перфектен пример за достоверен и дори симпатичен злодей - Граф Дуку. Прочетете малко за него.
   
2. Клиширан език за лошите. Злото, сянката, тъмния... Кажете го и ще ударите в десетката - Робърт Джордан го е използвал! Лошите не са добри, но това не значи, че сте извинени да ползвате клишета за тях. Имате злодеи които не са "чудовищни", "безсрамни", "жестоки"? Дайте ги насам!
   
3. Злото има вкус? Злодеят ни е зъл, зъл, зъл! Следователно е педофил, садист, и обича да гледа изпепелени полета. Да, сигурно. Злодеите могат да имат хобита, да харесват изкуството, да са дегустатори, да обичат музика. Хитлер влиза добре в ролята на злодей, нали? Но въпреки това не е бил ни садист, ни е харесвал малки деца. Човекът е слушал музика.
   

Езикът

1. Глобална комуникация? В повечето случаи - не. Героите не могат да си комуникират ей така през половината свят. Още повече, даже и да могат, ще ИМА езикова бариера. (Джордан, тебе гледам) Не може в огромния ви свят всички да говорят едно и също, и в най-краен случай само акцентите да се сменят. Няма нужда да правите огромни речници, но поне уточнявайте, че има и други езици и приемете, че героят ви няма да комуникира с всички. Може да се окаже изненадващо забавно да описвате ситуация, при която героите ви не могат да говорят с почти никого заради езиковата бариера. (Личен опит)
   
2. Езикът играе роля в политиката. Прост факт. Вземете за пример Уелс, Канада, САЩ дори и Испания.
   
3. Земни езици. Героите ви вероятно не говорят български, английски, френски, или там на какъвто език работите. Игрите на думи не са на място в един фентъзи роман, нито пък типичните имена. Драган, Петкан, и прочее - не, благодаря. Може да има по някой, но цяла книга, населена с хора с български имена и някъде по средата споменато, че еизкът им НЕ е български = читатели, които си чешат главите в недоумение.
   
4. Думички. С какво да започна? Еманципация? Феминизъм? Девалвация? Инфлация? Нанотехнология? Психология? Ако пишете в свят на нивото на развитието на Земята (рядък случай), всичко е наред. Ако ли не - приемете, че подобни думи не са си на мястото. "Херкулесовски", "тестудо", и прочее, също не са точно подходящи, но могат да се преглътнат, за разлика от гореспоменатите. Само помнете, че ако читателят ги среща твърде често ще се загуби онова ценно впечатление че чете история, развиваща се на друго, магическо място, и ще попадне в древна Гърция или Рим.
    

Същества.

1. Хората > всички останали? В колко много книги различни автори ни убеждават, че да си човек е велико, тъй като, видиш ли, елфите (например) могат да живеят дълго, ама не знаят какво да си правят с животите. Аз съм доволен от расата си. Няма нужда да принизявам всички останали, за да затвърдя това чувство. Ако ще правите чужда култура, не я представяйте като по-низша от човешката просто защото.
   
2. Елфи = хора с остри уши? Джуджета = ниски брадати хора, дракони = хора-гущери с криле? Ако няма разлика между хората и джуджетата, освен ниския ръст и брадите, тогава защо въобще ги наричаме джуджета? Приемете, че различните раси и култури са ами... различни. Не описвайте отново и отново образи, които са човешки, независимо от външния си вид.

Финалът:

1. КРАЯТ. Наследникът е на трона, щастливо омъжен, добрите са живи и здрави, всички лоши - избити, страната вълшебно се е възстановила от гражданската война, пророчествата са изпълнени. Няма за какво повече да пишем. Светът е перфектно, завършено място.
   Да, ама не.
   Историята никога не спира на място, нали? Светът се движи, променя, еволюира. Той не приключва ей така. Приемете, че дори и след края на книгите и на поредицата в света ви пак ще се случват интересни неща. Освен ако "лошият" не е от онзи интересен тип, който иска да унищожи света (в това число и себе си, но авторите никога не се опитват да обяснят това последното) и е успял в усилията си. Това вече си е край като край.
   
2. Ново начало. Животът продължава, героят ще има нови приключения, а кралството ще преживее нови възходи и спадове. Приемете го. Подскажете го. Винаги ще има бъдеще, към което да се гледа. Не всичко свършва с края на една поредица.
   

Това беше всичко, приятели!
Californifiaction - Red Hot Chili Peppers