Да
наблюдаваш бавния напредък на къщата на сафарите отвисоко сигурно бе като да
наблюдаваш лъкатушенето на пустинна змия. Къщата на Гората на дъгите не се
движеше директно на запад, старейшините ту водеха народа си по на север, ту
свиваха до самия бряг. Когато тръгнеха на път, колоната стигаше цял километър и
вървяха с дни, а когато спираха, за да попълнят запасите си, пак минаваха дни,
преди пак да тръгнат. И все пак, напористо и постепенно, те напредваха.
Пустинята под краката им се смени със степ, а дрехите на раменете им станаха по-дебели
и топли, но нищо останало не се промени. Веднъж се срещнаха с друга къща, но
вместо да се движат заедно, старейшините решиха да извият колоната на другата
страна веднага щом съгледвачите видяха другите сафари. Така след близо четири
недели път, Майлир още беше на петдесетина километра от челото на колоната.
" 
Един блог за фентъзито, за писането, за идеите и всичко останало.
