Търсене в този блог

сряда, 30 ноември 2011 г.

Авторски съвети - Как да изградим реален образ?

 Както се е почнало, да продължим. Знам, че трябва постовете в един блог да се пускат бааавно и постепенноооо, но нямам нерви. Когато седна да пиша, особено нещо свързано с фентъзи, ако не напиша поне три страници започва нещо вътрешно да ме тормози. Имам чувството, че не съм си свършил работата. А няма по-лошо нещо от това.

Що е то, "реален образ"? Ами, просто казано, това е герой, който прилича на истински човек, сложен в романа ви. Не е задължително читателите да го харесват, не е задължително да е добър или даже да е главен герой. Но ако той предизвиква някаква реакция у читателите ви, била тя любов, или омраза - бинго! Имате реален образ.

1. POV. Споменавал ли съм, че не обичам много-много чуждиците? Тази тук можеше и да се замени с "гледна точка". Само че не става въпрос за конкретните възгледи на един герой, нито за идеите му, а за цялостното му възприемане на света. Просто е добре да пишете само за неща, които героите ви могат да почувстват, видят или знаят. Иначе се рискува да се говори твърде обобщено. Не че "Илиада" е лоша, но не е и най-брилянтното произведение, което е написано някога. И в никакъв случай един модерен роман в нейният стил няма да е много харесван заради собствените си качества, а само заради приликите си с епоса на Омир. Затова повечето автори днес се придържат към героите си. Не е задължително да го правите де. Вземете Толкин например. Ето един класик, който не се ограничава в гледната си точка. Само че понякога се чудя как ли щеше да изглежда Властелинът, ако авторът беше запазил малко по-голяма тайнственост около някои неща и персонажи.

2. Абе, защо имам няколко герои? Простичко. Току-що сте направили най-страхотния-и-реалистичен-суперски-главен-герой-някога. Супер! Само че това не е моментът да скръстите ръце и да се ухилите като чеширския котарак и да скръстите ръце. Защото един роман *обикновено* не е само за един герой. Не всичко се върти около него и няма разумна причина всички останали да се явяват притурки на главния ви герои. Те имат свои мисли, цели, чувства... Великият ви магьосник (подтип Мерлин) вероятно не стои по цял ден в кулата си да се тревожи какво прави горкия ви главен герой (подтип Смотльо с два леви крака).

3. Емоции (или съответно - липсата на такива). Човекът е една голяма, трънлива, навита топчица от емоции, мисли, желания, меки и твърди места. Не забравяйте, че ако един герой изглежда добре разгневен, това не е добра причина да се гневи през целия роман без явна причина. Ако е изключително съсредоточен в нещо, това не значи, че когато го ударите с чук по главата той няма да се спре гневно и да ви прокълне, макар че после може би пак ще се върне към важното си занимание.

4. Герой или сюжет? Ама защо не и двете? Да кажем, че вашият герой влезе в трудна ситуация. Току-що десет изверга са нахлули в родния му дом, за да си направят градинско парти с основно ястие - човешки пръстчета.на тиган. В паниката си героят се докопва до ръждясалия меч на дядо си и *ПРОБЛЯСЪК!* Имаме десет мъртви изверга и самодоволна усмивка на лицето на героя. Да, ама не. Знаем, че в името на сюжета не можем да загубим нелепо главния герой в първите глави. Но поне нека да се чуди какво да направи и да не получава уменията си "свише". Нека ги придобива, да ги тренира, да се подготвя и да мисли, когато е в неизгодно положение. Нека не му идват "отгоре" решенията.

5. Дреболийки. Героят ви рисува? Обича да чете? Има проблем с момчетата? (Да, с момчетата! Че героят ви може да е жена... или да не е.) Ами, споменете го. Не пишете страница за проклетията, но я споменете. Не всичко, което влиза в една история трябва да е от такава важност, че да е невъзможно без него. От друга страна, не трябва и да се прекалява, нали...

6. В движение. Героите се променят като истински личности. Точно затова съм малко против биографиите и профилите, които могат да бъдат подготвени за един герой. После човек има чувството, че трябва да ги спазва до буквата. А не би трябвало. Изключение за това е ако не работите сам. Тогава, ако и друг трябва да работи с героя ви, разбирам. Но иначе сами се затруднявате.

7. Да се върнем към старата тема... Нейде там бях казал, че не е добре героите ни да нямат мотивация. Говорех за "лошите". Ами, това се отнася и за добрите. И за неутралните Всеки си има причини да е там, където е и свои собствени мисли. Отново повтарям, второстепенните герои НЕ СА притурки на главните и не служат само за лостове в сюжета. Те си имат свои собствени пътища. За пример, някой герой може постоянно да идва и да си отива. (Гандалф в Хобитът) или често да говори за дребна съседска вражда с близко кралство/клан/каквото там имате, който е през половината свят от главния герой.

8. Нека узреят, защо не? Нямам предвид да изпадаме в случая, в който автори базират свои герои на идеи отпреди годииини назад. Въпросът е героите да са премислени. Често се чудим "какво да сложа тук"? И ето, родихме нов герой. Отрочето ни е хубаво, ама дали е добре обмислено и пасва в цялата история? Или малко по-късно ще искаме да се отървем от него? Ами ако открием, че не можем? Можем да премисляме един герой няколко часа, няколко дни, няколко години. Но първо да сторим това, пък после да се чудим как да изрежем раковото образувание от книгата си.

9. Нека си дойде само. Много проста точка, както почти всички останали в този списък. Мислим, че героят ни е такъв, такъв и такъв, почваме да пишем и... той се оказва онакъв, онакъв и онакъв. Да се върнем и да поправим всичко към оригиналния си план? Защо, по демоните? Има ли добра причина щом чувстваме, че едно нещо трябва да е инак да се насилваме да го върнем? Подобни насилвания могат да развалят потенциално добри герои. Пример е новият "Танц с дракони", Тирион от втората половина на книгата. Един добър и принципно страхотно оригинален герой е обезличен защото Авторът е решил, че тъй е редно и така го съветват бележките му.
За справка - проверете, кой пише произведенията ви:
А) Бележка
Б) Вие
Ако сте избрали отговор А), се запитайте дали ви трябвам? Та вие сте следващият Толкин!
Ако сте избрали отговор Б), моля продължете нататък, в калта можете да намерите и някой друг лъскав камък.

10. Огледалце, огледалце на стената... Не че вие сте най-хубавите. Можете да се самоубеждавате, че написаното от вас не е много добро. Само че е почти сигурно, че някои герои ще ви накарат да се превържете към тях. Можете да заобичате главните си герои, може да харесвате до болка онзи третостепенен веселяк от осемнадесета глава, горната част на страницата. Знам че е болезнено, но това не значи, че трябва да промените всичко, за да може нещата да се подредят за героя ни. Ако сте планирали семейството на обичната ви героиня да загине грозно, нека това да се случи. Гадостите се случват, и напоследък никой не носи розови очила. Оставете ги да се случват от време на време и на героите ви. Ама и не прекалявайте, а? Не искаме да повторим историята на един силен Нед, създаден, само за да бъде смачкан.

11. Характеризация извън диалога. Много тънка част. Имате поет, който има склонност към сравнения и рецитиране на стихове, моряк, който псува като хамалин, дете, което си говори по детски. Само че... само в диалога. Диалогът е лесен да се направи, дори. Тук знаем, че трябва да внимаваме. И после начеваме дескриптивната част (непряката реч), която, в крайна сметка, може да достига и над 90% от едно произведение, макар че обикновено е по-малко. Проблемът тук е, че изведнъж забравяме за това през чии очи гледаме. Дескриптивните части от някои книги са подозрително подобни като стил и звучене, независимо за кой герой става въпрос. Особено в книгите с по много главни герои. За всички тревата е в един и същи отенък на зеленото, всички приемат един централен герой по един и същи начин, всички се въздържат от обиди на ум. Ако можехме да видим в ума на друг човек съм почти убеден (понеже не помня да съм го правил туй нещо), че няма да е същото като в нашия.
Друг съвет в тази насока. Героят ви цял живот е живял край морето? Вероятно няма да го възхвалява, на ум, или на глас, и да разказва за "тюркоазени вълни" и прочее. Помнете кой кой е и откъде идва.

Не всичко може да е перфектно, повярвайте ми. Няма начин да не използвате и плоски герои, особено в ролите, които не са дори и третостепенни. Но ако видите някое от тези малки творения от лостчета, косми и слюнка да се появи в групата на третостепенните, не дай Боже на второстепенните ви герои, го поразете на мига с невероятната сила на преобмислянето и редакцията. Ако се окаже първостепенен, преди това седнете на една маса с бутилка медовина, грог или ейл (напитки и други адски смеси, достъпни на масовия пазар не се допускат, за добавена трудност) и се запитайте "Къде сбърках?" И най важното - после пак се върнете към стария герой и го преправете, не се отказвайте заради една спънка!

Бележки - II - Астрономия и други дреболии

Както казах, възнаверявам да нахвърлям малко бележки за "белите конци", които са неизбежни в една история, особено фентъзи. Тоест, да информирам евентуалните си читатели за любопитни неща, които просто не могат да намерят място в основния текст.

Тъй като главата, сиреч главите, които съм предложил, не включват нищо ново, което желая да разкрия още сега, ще се концентрирам на нещо, на което май никой от читателите ми не обръща внимание, а именно една от основните характерситики на Ентерия.

Говорим за планета, дами и господа!
Мда. Планета. Не частица от света, не някой некартиран отрязък. Планета, добре изследвана, доказано кръгла и постоянно въртяща се. И то не копие на Земята. Защо - ами, нека да започнем. Първо, орбитата на Ентерия около центъра на системата е малко по-бавна. Тук една година трае обикновено 530 дни, а може и да варират, ако е особена година. Следователно на десет земни години един човек ще е на седем ентерийски.  Годината има 16 месеца, с между 31 и 35 дни във всеки, 4 сезона... и 2 (две) слънца.

Ендор и Фаналар
Слънцата-близнаци на Ентерия, заедно силни горе-долу колкото нашето си Слънце. Може би малко по-силни от него. Заедно се привличат и отблъскват. (За справка, феноменът съществува и наистина, не само в Междузведни войни и Ентерия - http://en.wikipedia.org/wiki/Double_star) Ендор е ранното слънце, по-малко и огнено червено, изгрява към четири и залязва към шест през лятото. Фаналар, по-големият му брат е с цвят охра, почти оранжево, изгрява през лятото в пет и половина и залязва към осем и половина. Ако нямате нищо против, цитирам Ентерия II:
поред легендата на хората Ендор и Фаналар първоаначално наистина просто кълба газ, са одухотворенията на двама братя, носещи същите имена като тях. Те били едни от ранните поколения хора, по раса Каз моданци. Един ден срещнали уморен, умиращ старец в гората. Те му помогнали в последния им час, а той ги благословил. Оказало се, че това е Ан’Халатурен, пазителя на висшите елфи. Те двамата били сред най-великите владетели на Каз Модан и били на ръба да покорят Остерсторм. Когато единия паднал от предателска ръка, другия се заклел да отмъсти и веднага щом го направил се самоубил, защото не искал да живее сам. Версиите на хора и висши елфи се различаваха, като в техните легенди Ендор и Фаналар, в тяхната реч Галхардим и Сантеридион са от техния род, откривателите на слънчевия камък и затова вечни гости в двата дома на техния бог, Слънцето. Но беше факт, че наистина на смъртта на Ан’Халатурен присъствали двама братя, незнайно от коя раса, които документирали събитието, а скоро след това изчезнали. Защо за тях имаше предания в повечето митологии, когато за тях няма други исторически сведения, не беше ясно на нито един учен, но това не пречеше на бабите да разказват митовете за тях."

Друго, което мога да спомена са седмиците, единствената луна, както и фактът, че джуджетата и едни други не по-високи и също така сръчни раси са изследвали звездите и дори и може да са спекулирали да летят сред тях, но това е една друга история...
Нещо старо, нещо ново, нещо забравено....

  Както ми беше напомнено, ей, забравих го този блог, бре! И понеже идеята е тук да се постват неща, предимно свързани с романите, да се заемем, става ли?
 Втора глава. Подвеждащата втора глава. Всичко започна, и то добре и можем просто да напишем развитието във втора глава, нали? Грешка. Втора глава най-често се явява завръзка. В първата сме създали сцената на статуквото. Втората е моментът, в който става ясно как точно започва всичко.
   Какво е сторил този автор тогава? Ммм, да видим. Ентерия I. От мъдростта на годините, в които съм я написал, съм решил да подходя в познатия стил "право куме в очи". Мисля, че вече не сме в Канзас... За повече инфо - вижте за какво става въпрос в съответната подстраничка. С Трон от тръни нещата стояха инак, тогава вече имах по-голям опит, и пак завръзката не е толкова добра, но е по... мистична. И динамична. Буря има по-различна история, но и там втора глава изпълнява същата роля. Там пък целта беше да се държат читателите под напрежение. Общо взето обаче, сега, като погледна подред вторите ми глави, функцията им е все една и съща:

Нека игрите да започнат!