Търсене в този блог

петък, 3 май 2013 г.

Откъслеци

"-Стой долу, проклетник такъв, - чу тя съскането на богаташа. – Стой долу!

Рори се надигна на едно коляно. После разтърси глава и се изправи със залитане. Зае треперливо позиция. Поклащаше се по вятъра, сякаш щеше да падне, ако дори и само задухаше по-силно или ако камбаната удареше. Противникът му вдигна меча си гневно. После погледна очите на Рори, уверени, макар и замъглени и покрити с кръв и спусна оръжието. Пак вдигна меча си. После отново измери другия младеж, окървавен и люшкащ се по вятъра.
Хвърли оръжието.
-Да се провалиш Отвъд дано, не си струва да си оцапам ръцете с твоята кръв. – Аристократският син се изплю на пясъка на арената и побърза да се оттегли."