"-Стой
долу, проклетник такъв, - чу тя съскането на богаташа. – Стой долу!
Рори се
надигна на едно коляно. После разтърси глава и се изправи със залитане. Зае
треперливо позиция. Поклащаше се по вятъра, сякаш щеше да падне, ако дори и
само задухаше по-силно или ако камбаната удареше. Противникът му вдигна меча си
гневно. После погледна очите на Рори, уверени, макар и замъглени и покрити с
кръв и спусна оръжието. Пак вдигна меча си. После отново измери другия младеж,
окървавен и люшкащ се по вятъра.
Хвърли
оръжието.
-Да се
провалиш Отвъд дано, не си струва да си оцапам ръцете с твоята кръв. –
Аристократският син се изплю на пясъка на арената и побърза да се оттегли."
