Или, няколко размисли за TOEFL
Преди десетина дни държах TOEFL. Ох, голяма драма! В класа - пълна паника. Хората ходят по курсове от по четиристотин лева на места, търчат, страхуват се.... А сме езикова гимназия, при това Първа. И ето го недоумението ми - защо, аджеба, да се ходи на курс, при все че цялото ни ****** обучение е концентрирано около този предмет? Ако учениците от една езикова гимназия имат нужда от сериозна допълнителна подготовка по първия си западен или източен език, тогава, какво за бога правят те, а и учителите им, във въпросното училище?
Абе, всичко е презастраховане. Като се спомене светата дума: "бъдеще" и хората ги стяга брутално под лъжичката. Само че чак такова презастраховане ми се струва смехотворно. Аз минах по "късата пътека". Десетина упражнителни теста, свалени от интернет, в продължение на една седмица. А дори не съм най-добрият ученик по английски в класа ни. (макар и да съм сред първите десетина)
Краен резултат: 111/120. В Принстън, Кеймбридж, Оксфорд, и други крайно престижни университети, които се смятат за върха на образователната система искат 100 точки. То във въпросните места сроковете са до средата на октомври, но аз за там не съм се и бутал. Правете си сметката.
Баста, 400 лв. такса!
