Бележки от Отвъд - Роридан от Феърхейвън

Такаа... Мина се една част. Песни за Отвъд - Жертвата е разделен на четири композиционни части, които, сега като се замисля, са с намаляваща дължина. Надявам се деленето на книжни тела да идва след втора част, но това зависи от печатарите.

На въпроса - миналите Откъслеци бяха последните от първа част - "През обърнатото огледало", тези са първите от втора част - "Кръстопътища". Не съм планирал това да съвпада с таласъмското раздвижване, така се случи, при темп един Откъслек от една глава на седмица.

По случай Таласъмията се очаква по някое време следващата седмица да пусна първа глава, промоционално. Също ще споделя мнението за фестивала. Но трябва някак да отбележим и факта, че една четвърт от цитатите са зад гърба ни, нали? Реших, в духа на бележките за по-ранните си романи, секция, вече отдавна несписвана, да пусна три поста за света и героите в него. Няма да има spoiler-и, спокойно.

Така че, да се захващаме с представяне на главната мъжка роля: Роридан от Феърхейвън. Ако прочетете/изслушате първа глава, когато излезе, ще се запознаете отблизо. Но нека ви представя Рори отрано, защото първият контакт с него може да е... конфликтен.



Роридан е юноша бледен на седемнадесет. На ръст е "доста висок". Лицето му е малко луничаво и много строго. На пръв поглед единственото, което го отличава от останалите, е огненочервената му коса. Уви, няма корица с Рори, (т.е., не е онази броня) така че засега ще трябва да ползваме въображението си, когато си го представяме.

Разбира се, впечатлението за обикновеност не е истина. Нужно е само да го видите да се движи, за да установите втора отличителна черта - Рори е куц с левия крак. И това е най-отличителната му черта. Това куцане, наред с постоянната болка, свързана с него, е оформило целия живот на Рори. Той е свикнал на болка, неодобрение и отхвърляне. Единак е. Мрази чужда компания. Мечтае за големия свят, но би искал да го изследва с възможно най-малко контакт с други хора. Контактът е риск, останалите са тежест за него.

Рори е сирак и не познава родителите си. Отгледан е от монаси в пасторалното селце Феърхейвън. След като окуцява като малък се заравя в архивите на абатството и се откъсва от останалите, напълно захвърля малкото си приятели. Прекъсва училище. Долината, където живее, е отрупана с руини и той развива остър интерес спрямо тях - дотам, че сам себе си определя като "изследовател". Животът му е прекаран между абатството, където служи като ратай и потайните места в региона, които е изследвал доколкото е човешки възможно. Рори няма време за нищо останало. И тук събитията на историята ни заварват Рори - мрачен саможивец, който иска да види големия свят, но без компания. Млад мъж, който живее с всекидневна болка, която вече е неделима част от него.

Ако трябва да го сравянвам с някой друг герой, ще се озоря. Но като казвам това ми щукна, че Рори и един чепат доктор от едноименен сериал имат много допирни точки. Разбира се, Рори не е толкова саркастичен, защото не е имал шанса да контактува много, но иначе двамата доста си приличат.

За останалите герои Рори е трън в задните части. Полезен, понякога дори добра компания, но досаден и далечен. "Жертвата", до голяма степен, е и история за възмажаването на Рори и за порасването на Ана, "главната" героиня. Какво ще се случи с тях до края? Ами, прочетете и открийте. Когато книгата излезе.

Хайде да видим ще се сетите ли кои са Откъслеците на Рори?

Откъслеци

"

  Дъждът се сипеше шумно от мрачните небеса. Барабанеше по голите ѝ ръце, влажното му докосване галеше страните ѝ и отмиваше болката. Около нея цялата гора трепереше под странно ласкавата буря. Вече цял ден валеше – меко, кротко, без гърмежи и вятър, постоянен дъжд, падащ като пелена. Водата беше приятно топла и чиста, отмиваше всичко – спомени, болежки, кръвта от ръцете ѝ.

"

Откъслеци

"

Раницата с дрехите! Милите ѝ дрехи! Идеше ѝ да скочи и да ги прегърне. О, само ако не му беше така бясна, щеше да го разцелува за това. През целия този път, от дълбините на Ахтиол та чак до тук, той бе влачил прокълнатата ѝ, тежка като камък раница. А тя така го беше нагрубявала. Заради този жест трябваше да му бъде признателна цял живот. Или поне една неделя.

"