Търсене в този блог

петък, 17 май 2013 г.

Откъслеци

"Завъртане, забиване, завъртане, забиване – и тъй, колко ще издържиш, преди да запищиш? Имаше чувството, че изгарят ума му на малки порциони. Думи, думи, думи. Да можеше да оглушее, да изпадне в безсъзнание. Но не. Трябваше да слуша всяка дума, всяко глупаво възклицание и алогична забележка. Биваше го да разкрива загадки, да разследва, да се катери, дори и да се бие. Не можеше и не искаше да се научава как да слуша това мърморене. Ана се опитваше да му откъсне ухото. Не буквално, разбира се, инак би имала по-лош успех. С думи."