"Завъртане,
забиване, завъртане, забиване – и тъй, колко ще издържиш, преди да запищиш?
Имаше чувството, че изгарят ума му на малки порциони. Думи, думи, думи. Да
можеше да оглушее, да изпадне в безсъзнание. Но не. Трябваше да слуша всяка
дума, всяко глупаво възклицание и алогична забележка. Биваше го да разкрива
загадки, да разследва, да се катери, дори и да се бие. Не можеше и не искаше да
се научава как да слуша това мърморене. Ана се опитваше да му откъсне ухото. Не
буквално, разбира се, инак би имала по-лош успех. С думи."
Един блог за фентъзито, за писането, за идеите и всичко останало.
