Търсене в този блог

събота, 30 ноември 2013 г.

Корици

Ето го и финалните предни корици на книгата...


Какво да кажа за тях и за разликата от пъвите версии? Хмм, малко повече сенки? Ана - дамата отдясно - ми се струва твърде хубава и женствена. Момичето е на 17 в историята, това си е подсъдимо.

Също бях под впечатлението, че Том 1 ще е с Ана, а Том 2 ще е с Бронираният. Бял кахър де.

Като цяло кориците са директно, макар и не особено значително, подобрение от първата версия, която ми беше пратена преди доста време.

"Томовете" разделят страниците на две. Самата книга оригинално има четири части - "Част първа, част втора" и т.н., които помагат структурно и смислово за разделението на романа. Можеш да си кажеш "Стигнах дотук - сега ще почина, преди новите сюжетни линии да дойдат". Лошото е, че първите две части са две трети от книгата. Заради което, разбираемо, от MBG са пребалансирали нещата, за да се получат две томчета от 464 и 496 страници съответно. Да, това може да влезе в една книга. Не, обаче, не и в този формат - A5 става турден за разлистване след 600-ната страница. А и, да си го признаем, цената на две книжки А5 горе-долу ще съвпада с цената на гоялм том формат А4. Пък така получавате две красиви корици.

Последно за този пост: Очаквайте ме, заедно с MBG и, надявам се, другите двама победители, в НДК на Панаира на книгата от десети до петнадесети октомври. Всеки следобед (да няма разочаровани ранобудни хора), защото след два месеца лекции кран няма да може да ме вдигне рано сутринта. Обещавам да има приятни изненади преди, след и по време на панаира, тук и на живо.

петък, 29 ноември 2013 г.

Откъслеци

"


  – Какво ще сторят хората, корабите и твърдините срещу зимата? – Ето го въпросът, до който бе стигал при всяко свое размишление. – Дори и да се обединим, какво ще постигнем, освен да направим края си по-отчаян? Жалък?
    – И какъв шанс имаме сами? – Князът посочи едно куче, по-едро и диво на вид от останалите. – Ловците ми заловиха този вълк преди няколко години, защото беше сам. Би се гордо, но беше пленен без глутницата, която да го пази. Братята му бяха измрели от глад и студ. – Ройнар чак сега се вгледа в животното. Наистина беше вълк, но с такъв жалък вид, че само запознат човек не би го объркал с куче.
    – Да се бием гордо, това е шансът ни. – Синът на Нагрот изгледа княза си твърдо. – Да умрем в бой, достоен за песни, преди гладът и студът да са повалили всички ни. Глутницата във вашата история също не се е спасила от зимата, нали?
"