Търсене в този блог

петък, 2 август 2013 г.

Откъслеци

"
...
Тръсна глава и отвори очи. Всичко беше размазано и неясно, а пред него май се беше настанило някакво чудовище. Очертанията взимаха много бавно форми, но постепенно поне спряха да се въртят и Рори разпозна муцуната, която го зяпаше.
 – Доктор Варос. – Усмихна се накриво. – На света няма по-красива гледка от лицето ви.
Лекарят се засмя с пълни гърди и независимо от малкия му размер, смехът му беше здрав и пълноценен, като смеха на нормален мъж.
"

Ревю: Shadowrun Returns

Изстрел към звездите

 Kickstarter. Не е случайно, че се говори за kickstarter революция, що се отнася до компютърните игри. Бумът на независимите компютърни игри беше преди около година - Shadowrun Returns, Torment, Project Eternity, Dreamfall, Wasteland 2... и конзолата Ouya, не на последно място. В момента нещата са се позабавили, но все още има изключително много независими игри, за които хората са готови да дарят - на добра воля, за едното голо обещание. Игрите не се спонсорират на 100% - много от тях са на 200%, 400%... или на 11 430% Хората изглежда искат нещо ново - или нещо старо, в много от тези случаи. Повечето заглавия са продължения - "духовни" или буквални. Но дали ще са успешни? Докъде ще изпълнят очакванията? Все още не можем да кажем, повечето бюджетни проекти не са навлезли в бета. Някои от тях очевидно ще се забавят - Double fine adventure изглежда няма да е скоро, Тим Шафър е прекалил и е надхвърлил бюджета, даден му от хората. Но един от флагманите на цялото движение вече е на пазара - добре дошли в света на Shadowrun. Време е да видим дали Kickstarter работи.


Светът на Shadowrun - накратко, какво ще стане ако вземем добрият стар стиймпънк и метнем вътре либерално количество магия? Ако играете (или сте играли), ще разберете. Настоящата игра е базирана на настолна игра, създадена през 1989-та. Това не е първата видеоигра на темата - Shadowrun има варианти на SNES и Sega Genesis, а преди около шест години е пуснат и едноименен шутър, с почти нулев успех. "Returns" е подходяща добавка към заглавието. Това е завръщане към корените, последната компютърна ролева игра по системата е от 1996-та. И със сигурност е добро завръщане. Системата е почти същата, доколкото знам, а светът е изключително детайлно пресъздаден. Усещането, че играеш в свят, подобен на описания във филми като Bladerunner или книги като Neuromancer е тук. А магията прави нещата още по-забавни. Минус е, че нещата не са съвсем обяснени. Ако не сте играли настолната игра, нещата няма да са ви напълно ясни. Което не е чак толкова добре, но, всъщност, е логично - в свят на сенки и мистерии, далеч не всичко трябва да е на светло.

Корицата на книгата с правила на настолната игра
 
История... и бюджет Играта разказва класическа детективска история. Накратко, вие сте наемник на свободна практика - shadowrunnеr. Случило се е нещо и сте извън играта. Получавате съобщение, че ваш стар познайник е мъртъв и че дава един куп пари за да бъде отмъстен. Оттам всичко е история. Да призная, загадката не беше никак трудна за разкриване. Тук идва първият ми голям проблем с играта. Въпреки, че в нея очевидно са хвърлени много пари, бюджетът (1.9 милиона, от които 500 хил. са за началната цел - т.е. заплати за екипа за 1 година + да се купи енджина) или не е достигнал, или не е правилно разпределен. За ролева игра, Shadowrun Returns е доста линеарна. За детективска мистерия пък - съвсем. Има един заподозрян и един начин да достигнеш до него. Странични мисии? Ами, една и половина. Едната от тях е толкова здраво обвързана с главния сюжет, че не я броя и за странична. Има и дребни задачки, които се правят за около минута-две по време на основните мисии. Цялата игра може да се мине за около 8-10 часа. И има един-единствен съществен край. Решенията ви по време на играта нямат реално значение за финалния резултат. За ролева игра... Не е добре. Дори и в 2013-та. Дори и игри като Dragon Age 2, която, поне за мен, е доста слаба, имат поне 20 часа игрално време и десетки странични задачи. Ако я сравня с тежката категория на Baldur's Gate, Elder Scrolls, Neverwinter Nights, Shadowrun издиша страхотно.  И не е въпрос само на пари. Малки, независими игри, като Tales of Maj'eyal или Avernum, които имат един разработчик и, при първото заглавие, са практически безплатни, предлагат в пъти повече игрово време и потенциал за преиграване от Shadowrun Returns. Но, като казах това - не подминавайте и това предложение. Историята не е лоша, макар че накрая се разпада просто заради нуждата да спасявате света и въпреки че страничните мисии са по-скоро като доказателство за концепция, отколкото истинска функция, Shadowrun си струва, дори и само заради невероятния свят, в който се развива действието.

Запознайте се: магьосник, стрелец и разбивач на сърца.
 
Геймплей. И най-добрата история обаче не може да спаси отчайващ геймплей. За ваше щастие, Shadowrun има страхотен геймплей. Може би причината е, че той е базиран на настолната система. Битките се водят в традиционен походов формат. Тактически са - подобно на XCOM трябва да внимавате за прикритие и движение. Системата не е много изпипана - на места не можете да установите добре какво е прикритето ви, на места въобще нямате, просто защото никой не се е сетил, че можете да се биете там, вместо където се очаква. Но работи и то по добър начин. Разбира се, бледнее пред самият XCOM, но тук тя не е основа на цялата игра. Можете да ползвате оръжия за близък бой, огнестрелни оръжия, ботове, магия, както и да влезете в дигиталната вселена и да прецакате плановете на враговете си оттам. (такъв шанс беше даван неприятно рядко, уви) Героите ви развиват уменията си и се подобряват с времето. Тези умения могат да се ползват от време на време и извън боевете, в диалога. Няма ги традиционните класове, можете да развиете героя си както си поискате. Минус е липсата на постоянни спътници, но това, донякъде, се вързва с историята... А и с ограничения бюджет, предполагам. Геймплеят е приятно балансиран и плавен - трудността рядко скача нагоре внезапно. На нормална трудност съм имал проблеми само на няколко места, които очевидно бяха планирани да са трудни битки. Който иска всяка битка да е предизвикателство, вероятно ще бъде доволен от високата трудност. Няма карта, което е странно за ролева игра, но бързо ще установите, че такава не ви трябва. Нивата са, всъщност, големи коридори, и никога няма да се връщате назад. Имате един базов лагер, но иначе сте бутани напред ниво по ниво, мисия по мисия, без опция да се отклоните. Няма и инвентар, нито имате опция да обирате повалените врагове, от което отново ми намирисва за бюджетни или технически проблеми.
Вторият голям минус идва от липсата на стандартната за жанра опция да запазите играта си по всяко време. Може би разработчиците не са искали да използвате това, за да "мамите" системата? Тогава е трябвало да направят така, че играта да се запаметява при излизане, а не в началото и края на всяко ниво. Така често ще ви се налага да преигравате стари участъци. Още по-лошо е, ако загубите най-скорошния си прогрес, поради технически или друг проблем. Ако това се случи - приятно преиграване на миналите нива до последния правилен запис. Наложи ми се да преиграя около три часа заради проблемен запис. Това е неприемливо за система, която не ти позволява да правиш сам записи.

В бой
 
Цвят и музика Като за независимо заглавие с изометрична перспектива, Shadowrun е красива игра. Очакват ви много лъскави, пропити с атмосфера гледки. Всеки детайл оставя впечатление за ръчна изработка. Анимациите са малко "корави", но това не е никаква изненада в походова ролева игра. Музиката също е на високо ниво, макар че се повтаря доста често - надали има повече от около час от нея. Няма и една озвучена реплика, което не е много добре, но по-добре без озвучаване, отколкото с лошо. Пък и не вреди никак на потапянето в света. Като системни изисквания - Shadowrun би трябвало да тръгне на всеки компютър с части от 2005-та насам.

Бързо развитие
 
Потенциал. Ами, Harebrained Studios, авторите, са го написали едва ли не черно на бяло - ще има допълнения и разширения за играта. Басирам се, че това ще зависи предимно от началните продажби. Не знам доколко са възможни модификации. Авторите твърдят, че ще е лесно, но аз не съм чак толкова сигурен. Има доста детайли в играта, които напомнят за т.нар. "Твърдо кодиране" - неща, които не могат да бъдат избегнати или променени. Подобни детайли, без съмнение, няма да помогнат на онези, искащи да модифицират играта и да създадат нови светове и истории за нея.

Какво ще бъда днес? Човек? Елф? Джудже? Орк? Трол?
 
Заключителни думи. Приемам Shadowrun за тест с огън на Kickstarter игрите. Как се представя като такъв? Задоволително. В началото на ревюто казах, че играта стреля към звездите. И вместо тях удря орбита. Не е чак революционен успех, но много бюджетни игри не могат и от земята да се вдигнат. Този умерен успех ми дава някаква вяра в системата. От друга страна, ако Torment и Project Eternity са толкова... условно добри, ще съм дълбоко разочарован. А ако Star Citizen, проект с почти нечуван мащаб, постигне само нивата на тази игра, въпреки натрупаните средства, ще има много недоволни хора. Просто не виждам къде са отишли 1.4 милиона от парите, дарени от хората. 500-те хиляди за основния продукт са си тук, материализирани са пред очите ни под формата на стабилна игра. Но другите обещания... 
Предполагам, че е било реклама, всъщност. Рекламата е скъпа.

Оценка:
Геймплей:  7/10. Стабилен. Бих дал 5/5 за самите механики на играта, но само 2/5 за историята, която е от ключово значение в ролева игра.
Графика: 8/10. Красива изометрична игра, но малко вдървена на места.
Звук: 7/10. Добър, макар че малко писва след време.
Общо: 7/10
 
Shadowrun е обнадеждаващ тест с оръжие на системата, но като ролева игра е малко повече от над средното ниво. Добра игра със солиден геймплей, която обаче не блести особено с нищо и може да раздразни закоравелите фенове на жанра със своята линеарност.