Преживях изпитите, което е добре. Да се захващаме обаче за работа, а?
Демоните са често срещани, под една или друга форма, във фентъзито. Това, което ги отличава от злите духове, в повечето случаи, е че демоните и производните им идват от измерение, което е ад или е оприличавано на ад от народонаселението на друго измерение. (Тогава дали ангелите са демони за демоните? Хммм...) Най-често демони се срещат в земите на Подземията и драконите и, изненадващо - поне за мен - там не са чак толкова зле описани и мотивирани. Но в някои романи... Да кажем, че има трески за дялане.
И, разбира се, да извадим теслъта.
1. Християнизация и име - Както с много неща, и демоните ни са християнски. Тук идва обаче един специален детайл. Понякога световете, където се развива действието не са свят с еквивалент на християнството и не става въпрос за демони от християнския ад. И въпреки това те носят все същите уморени черти, без това да бъде обяснено. Защо трябва да има християнски демони в света ви? Защо им пука за хората? Защо се плашат от свети символи? Мотивирайте се! Сериозно, това е сигурно съветът ми в 50% от случаите - ако сложите нещо в книгата си, бъдете сигурни, че то се вписва в мозайката, която изработвате.
А можете да наречете демоните си другояче и да им придадете други навици и други черти. Защо да не бъдете разнообразни?
2. Защо, магьосници, защо?! Или призоваването на демони. Винаги описвано като труден и рискован процес. Имаш огромна мощ в ръцете си, можеш да сваляш звезди от небето и какво правиш? Призоваваш демон и си продаваш душата. Няма логика. Ако магьосниците ви са силни, вероятно няма да искат да призовават демони, още повече че демоните имат славата на измамници. Ако не са достатъчно силни... връщам се в началото на точката - "винаги описвано като труден [...] процес" Трябва да има някаква причина защо всемогъщи магьосници се обръщат към демони вместо да направят нещата по старомодния, бавен начин.
И от друга страна, ако ще е рисковано, да е рисковано. Не е често явление да видиш провал на призоваване на демон, освен ако въпросният няма да е големият зъл лошко. Всички останали демони са едва ли не божи кравички. Призовават ги, а те играят по правилата. Разбира се, накрая печелят, (освен ако не са призовани от убер главните Герои) но
играят по правилата. Това не изглежда много демонично, нали?
3. Момче на повикване От гледната точка на демона, разбира се, животът трябва да е гаден. Ама много гаден. Особено в богати на магия светове. Не знам колко демони има един свят, но да си на повикване не е никак приятно, особено когато те обвързват с разни заклинания и работата е потенциално фатална. Каква е тяхната страна? Защо се съгласяват да ги призовават? Ако се опитват да подмамят хората - защо го правят? За какво са им на демоните души? Хербарии ли си правят с тях, или си украсяват коледните елхи? И каква е мотивацията зад това? Ако отговорите на тези въпроси - ще трябва да призная, че сте се справили добре с демоните в творбата си.
4. Мотивация. Защо демоните са зли? Да, знам, питам този въпрос твърде често: "Защо Х е Y?" Но трябва да разберете, че си имам мотиви за това. Предимно, че така и не разбрах къде отиват всички загубени чорапи... Простете, отклонявам се. Та, за мотивацията. Какво знаем за демоните? Вероятно живеят вечно. Живеят отделно. Изглеждат различно от нас. Притежават могъща магия. Притежават нечовешка сила. Зли са. Махнете последното изречение. Какво остава? Елф по Толкинов стандарт.
Мотивът е всичко - защото без него просто сте хвърлили демоните в казана и сте разбъркали добре, без да прецените дали те вървят с гозбата, която приготвяте. Имате ли ад? Ако имате, как и защо той покварява душите на съществата, попаднали там, за да станат демони? Ако нямате ад, как мотивирате чистото зло на демоните? И т.н.
Това е причината защо не казах, че Тъмниците и драконите са пример за зле направени демони - при тях има някаква форма на мотивация. Дори имат навика да създават добри или поне неутрални демонични същества. Може би не в книгите - а и да съм честен, не съм страстен почитател на Салваторе, т.е. не съм прочел всичко негово - но в множеството игри многократно съм бил изненадван от създания, които са "зли" според канона, но играят съвсем друга роля в реалността на историята.
А това не е ли една любопитна идея, хм? Добрият демон?
5. Договорът. Не знам откъде въобще му е щукнало на човечеството, че демоните ще сключват договори в замяна на работа. Остава и профсъюзи да почнат да основават. Факт е, обаче, че договорът с демон/дявол е често срещан мотив. Защо обаче? Демонът веряотно е всесилен или почти всесилен, особено сравнен с човек. Защо му е да играе по правилата и да сключва договори? А ако човекът е твърде силен, за да бъде надвит без доброволен договор... Ами, защо му е демон? И, нещо друго - не слагайте вратички в договорите си с демони. По никаква, никаква, никаква причина. Демоните са безсмъртни, високо интелигентни и (поне тези, които ще сключват договор) могъщи. Защо ще им е да пишат договор, който може да бъде обърнат срещу тях? Сякаш няма да имат време да изработят добре оформен легален документ? Сериозно?
Като цяло, съветът ми е да избягвате демоните и ада. И преносно и... преносно. Това е концепция, залегнала на християнска основа. Без тази основа? Всичко може да рухне за секунди. Затова бъдете сигурни, че ако имате демони или подобни същества, имате и основа, която да ги поддържа - не е нужно да е християнска, но трябва да е някаква. Разбирам защо може да е изкушаващо да описвате демони. Особено ако става въпрос за разширения им състав, включващ любопитни неща като импи, сукуби, зли джинове и доста разнообразните източни идеи за демони - които се засичат с идеята за зъл дух, всъщност. Но, както с всичко останало, бъдете сигурни, че сте мотивирали присъствието им във вашата история.
Това е за сега. По-нататък очаквайте да говоря по темата за вамприте, и после и по останалите предложени, ако има интерес. Някъде тези юнски седмици ще трябва да излезе и поста ми за магията. А и покрай Таласъмия обещавам много приятни изненади.
Което ми напомня, че съм се изпуснал и от няколко седмици не съм поствал Откъслеци! Упс! Като форма на извинение от моя страна - ще има Откъслек утре вечер и в четвъртък вечер, а също и в петък. А имам и друго нещо, което съм намислил. Абе, реклама му е майката.
