Търсене в този блог

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Авторски съвети: образи на тийнейджъри

След животните минаваме на юношите. Градация, нали? Една огромна част от модерното фентъзи има тийнейджъри в главните роли. Да си го признаем, в пъти по-трудно е да намериш възрастен главен герой, отколкото юноша. Дотам, че съм заинтригуван, когато главният герой не е младеж. Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против млади герои, но по-голямата възраст предполага по-богата предистория и по-детайлен образ, а и не се среща често.

Макар че с юношите се допускат същите грешки както с всички останали герои, те имат и свой собстствен набор от проблеми и слаби страни, които авторите често пропускат да поправят. Нека да видим кои са най-очевадните и/или болезнени сред тях, става ли?

1. Безгрешни юноши. Повечето хора имат субективна гледна точка над света. Те могат да имат нещо или някого (в това число и себе си) за по-добро или лошо, отколкото е. Имат предубеждения, грешат в преценките си, често - фатално. Една от основните черти на скучния главен тийнейджър е безгрешността.
Типичен зле направен юношески образ е онзи, който не допуска грешки в преценките си. Всички правим грешки. Възрастните правят грешки. Един младеж има по-малък опит и от възрастните. Защо тогава той трябва да разбира всичко от пръв поглед? Ако героят ви подозира някого, дори и да не го каже - изненада, точно това ще е предателят. Ако харесва някого, въпреки всичко, което другите казват за него, този някой без съмнение ще е "от добрите".
Нещата не работят така. Хората грешат. Юношите - по-често от останалите. Когато нямаш богат опит не ти е по-лесно да преценяваш хората. Няма някаква магия, свързана с невинността, която да ти помогне в разпознаването на качествата и честността на останалите.

2. Необразованият фермер - перфектният крал. Виждали сме го стотици пъти. Младият наследник се оказва запратен в провиницията. Там двама селяни с речников запас от сто и петдесет думи го отглеждат като свой син. След шестнадесет години се появява тайнствен магьосник, който повежда наследника в битка за кралството, управлявано от коварния, но пък изобретателен и добре образован съветник.
Сериозно? Кои са добрите тук? Аз, лично, мисля че е съветникът. Той не се готви да унищожи страната, нали?
Ако вашият главен герой е необразован, това не значи на момента, че е подходящ да става за владетел, или да управлява кралства. Не значи и, че, непременно, е имал време да стане силен като бик. Има хора, които просто не се справят добре с ученето. А има и герои, които могат да са глупави. И да не станат перфектния крал.
И, впрочем, следващия път, когато някой фермер поиска трона на царство на ръба на криза, съм готов лично да защитавам правата на коварния съветник.

3. Юношески благинки. Говоря за пъпки, акне, белези на растежа и други подобни нелицеприятни неща. Някак всички юноши във фентъзито са умалени и припряни копия на възрастните. А да не забравяме, че не е точно така. Знам, че на някои млади автори им се ще тези неща да не се случват, но те са част от реалността. Тийнейджърите не са копия на възрастни хора - нито вътрешно, нито външно.

4. Проектиране. Това не е проблем просто при тийнейджърите. А при тийнейджърите, които пишат за тийнейджъри. Много млади автори "проектират" възгледите си за света на главния герой. Което, предполагам, е съвсем нормално, ако има някаква логика възгледите им да съвпадат. Ако сте израстнали след диви животни в гората, нямам нищо против да пишете за Тарзан, използвайки себе си за модел. Ако не сте...
Също внимавайте да не демонизирате родителите си или да се оплаквате от детството си. Някои писатели са се вдъхновявали от детството си. Някои. Но не и във фентъзито. Това е нещо, предназначено за друг тип публика и съвсем друг литературен жанр. Особенно отчайващо е, когато героят ви трябва да се справя с война, демони и могъща магия - и през цялото това време се оплаква колко лош е бил баща му. По дяволите, не искам да чета (или слушам) оплаквания по цял ден (цяла книга)! Ако исках, щях да се запиша да работя в call център.
Трябва да приемете, че героите ви, това не сте вие. Можете да мразите ръчната работа. Героят ви цял живот е живял във ферма. Няма никаква разумна причина да мърмои по цял ден, че родителите му прекаляват с изискванията си към него. Ако имате нужда да изпуснете парата, купете си боксова круша, не я изливайте на белия лист. От пара хубави неща не стават, освен пържолки. Всъщност, и поезия става, но аз не съм никакъв поет.

5. Промяна. Юношеството е време на стотици промени, от външния вид през чисто биологичните процеси в тялото ни до начина, по който мислим. Трябват ви поне две от тези неща, за да напишете реалистичен герой - юноша. Освен ако не говорим за роман без драматични събития, развиващ се в рамките на няколко дни или седмици до може би половин година. Някой би ли желал да напише такъв роман? А да го изчете?
Хората се променят за секунди, юношите - и по-бързо. Всяка една битка, всяко едно познанство ще остави някаква следа на героите ви. Не само външна, не само повърхностна. Този период от живота ни е времето, когато се формират личности. Не оставяйте героите си непроменени, за нищо на света.
И не приемайте, че получаването на нови сили е качествена промяна, моля ви. Ако изведнъж героят ви започне да лети, скоро възгледът му за света ще се промени донякъде - и това ще е интересното (наред с въпросите защо и как), а не простият факт, че той го може.

Това е. Надявам се не съм обидил никого, изтъквайки тези неща. Надявам се. Ако съм, можете да ме демонизирате в романите си. Бих желал да съм коварния съветник, моля.