Здравейте отново.
Както казах, ще се опитам да съм малко по-редовен с тези постове. И започвам по
последната определена тема: второстепенни герои. Нужда от дълго предисловие
няма – всяко фентъзи и всеки роман имат второстепенни герои. Да видим какво
трябва да правим, какво не трябва и какво е препоръчително.
1. Синдром Джар-Джар… Една от любимите
ми фантазии включва унищожаването на Джар-Джар Бинкс. По възможност с белфир
или друга подобна магия, която да го изтрие напълно от света – не само него, но
и спомените за него. Дори и от главата на Лукас. Но няма да го убия директно, о
не, разбира се! Първо ще…
Ахем.
Прощавайте,
кръвожадната половина на мозъка ми за кратко пое директен контрол. Страница
описание на смъртта на онзи-който-не-биваше-да-се-назовава. Ще се постарая да
държа желанието си да унищожа проклетия гънган настрана.
Така. Какво е
синдром… онова нещо? Много просто – създаването на герои само за да поставите
главните си герои в добра светлина или за да има на какво да се смеят
читателите. Ако се каните да го сторите, спрете. Спрете! Замислете се. Вие
създавате… онова. Нещото, което собственоръчно завинаги унищожи доверието в
един (допреди него) режисьор с идеална репутация. Сигурни ли сте, че искате
това? Ама наистина? Защото ако е така, по-добре да се подготвите за критиката
отрано. Онова щеше да е забавно, ако имаше пет минути екранно време. Но не и
като второстепенен герой, който постоянно се развява с главните действащи лица.
Още по-зле е, ако
направите това със злодея си и решите, че той трябва да е глупав, за да се
изтъкне героят. Нека обясня какво имам предвид с метафора – имате си една
любима картина – главният герой, и за да изглежда тя по-добре я обграждате с
грозни, глупави портрети. Ако това ви звучи като добра идея, не знам какво
повече да направя.
2. Героят на времето. Любопитното е, че заглавието на този „съвет“ води
до асоциация с книга, която не извършва този грях – в „Мъглороден“ главната
героиня е всичко, но не и централна ос, около която се върти вселената. Което
донякъде се променя във финалната книга, но това е друг въпрос.
Героите ви са
хора. Или живи същества. Или не-живи същества. Или… Ах. Както и да е. Героите
ви имат личност и са мислещи. Вероятно не са богове. Вселената не се върти
около тях. Второстепенните герои също не се въртят около тях. Хората имат
различни мнения, различни цели и различни личности. Може би имате второстпенен
герой, който прави всичко за вашето главно действащо лице. Може да има логика
това да е така. Но произволни непознати няма да се хвърлят в краката на вашия
герой само защото той има щастието да е описан в по-големи детайли от вашето
перо. Няма магическа сила, която прави главните ви герои по-магнетични и по-важни
от второстепенните. Всички ще имат различно мнение и отношение към героите ви.
За пример –
вземете Мартин. При него няма главен герой и книгата само печели от това.
Джордан също се представя донякъде добре в началото, но към финала на книгите
му (които са донякъде и на Сандерсън по това време) главните герои са толкова всемогъщи, че просто не могат да бъдат подминавани
с лека ръка от останалите. Което е често срещан проблем при много автори.
3. Очи зад хоризонта. Грешка, която аз може би допускам от време на
време. Някъде в света може да се случва нещо много интересно, което е важно за
вашата история. Но вие нямате герой, който се намира там и затова създавате
някой, който просто да служи като проводник на информация. Герои, избрани по
този начин често са безинтересни. Още повече, стават непотребни веднъж щом
интересните събития приключат. И може да се наложи да ги захвърлите. Ако
наистина не може да минете без описание на какво се случва далеч от главните ви
герои, бъдете сигурни, че онзи, през чиито очи описвате ще е интересен или
пряко свързан, независимо дали в момента, в миналото или в бъдещето, с главната
история. Някой, който прави това добре… И зле… е Сандерсън с неговият „Път на
кралете“ (можете да прочетете мнението ми тук). Накратко казано – всяка част от книгата
започва с интерлюдия. Която в поне половината от случаите има за главен герой
някой толкова слабо свързан с главната история, че да се чудиш защо главата е
там и защо да не я прочетеш диагонално. От друга страна, от време на време
четем за доста важен второстепенен герой, катализатор на събитията, които
движат главната история, което е интересно.
На кратко – ако ви
трябва чифт очи на другия край на света, уверете се, че има какво да гледат и
че човекът зад очите е интересен.
4. Подземия, дракони и клишета. Това се отбягва понякога с главните герои,
но колкото по-маловажен ви се струва един герой, толкова по-вероятно е да го
превърнете в стереотип.
Най-лошото, както
в заглавието на този „съвет“ са неща, достойни за настолната игра „Подземия и
дракони“. В нея героите често се характеризират от морална скала от 1 до 9 и рехаво външно описание. За това си има причини
– но вие не играете въпросната игра, когато пишете. Дори и да пишете за
поредната си кампания. Героите ви са мислещи същества с характери. Не са просто
изрезки от картон, слепени с тиксо. Имат мотиви. Имат сложни чувства.
Характери. Не се определят от външния си вид. Като цяло – надали се
изненадвате, че могат да се приложат насоките за създаване на кой да е добър
образ. Дайте му основа, мотиви, емоции, характер – и имате дишащ герой. Но не
бива да се отказвате от тази практика след първите главни герои. Всеки един от
образите във вашата история може да е интересен и забавен, ако вложите малко
време в него.
Разбира се, има
място и за клишета и за непълни образи, но ако се появяват много рядко. Това са
„третостепенните герои“, така да се каже.
4. Взаимодействия Установихме, че
второстепенните герои не са придатки на главния. Друго важно нещо е, че те не
са придатки и на историята или на света ви. Те ще взаимодействат с героите
около себе си и ще си имат свои неща, които правят в свободното си време. Ако
героят ги остави за дълго не можете да очаквате когато се върне старите му
приятели да са съвсем същите. Не са играчки, които набутвате в някой шкаф, за
да се върнете към тях след години. Личности са. И ще се развиват и сами, ще
взаимодействат помежду си, дори и в отсъствието на история и на главни герои,
които да ги тласкат наоколо.
5. Истории. Действието ви вероятно се движи с главния/главните герои. Но те не са
единствените хора с истории. Второстепенните ви герои също имат причини, поради
които са се забъркали в събитията и мотивация за действията си. Вероятно ще
разкажат отчасти какво ги води до героя. Но няма нужда да разказват всичко.
Връщам се към стария аргумент – не разказвайте всичко за един герой още от
началото. Оставете го да се разкрие бавно и постепенно – или въобще не го
разказвайте. Фентъзито често рисува огромни, прекрасни светове. Няма начин да
покажете всичко на читателите си. Няма и причина. Напомнете им, че имате и
други трикове в ръкава. Че още имате какво да покажете. Оставете си мистерии,
които да разкриете по-късно. Или никога. Разкритите тайни са скучна история, но
скритите факти – читателите обичат това.
Пък и винаги
можете да си скриете материал за още един разказ или още една книга. Или пет.
Ако имате достойна история за разказване няма нищо лошо в това да се задържите
в един свят или дори в една поредица. Идеята, че дългите поредици са лоши
просто защото са дълги поредици е грешна – в тях редовно се допускат други
грешки. Това в никакъв случай не трябва да ви спира, ако имате какво още да
кажете, но няма място в оригиналната творба – разказвайте още! Ако сте ударили
правилна струна с първата си история винаги ще се намери кой да ви послуша за
още малко. И още малко…
Това беше за
второстепенните герои и малко по-особените детайли около тях. Отново се
позовавам на Лимайел, признавам. Понякога нарушавам някои от горните съвети. Но
съветите са за да бъдат нарушавани, нали? Нищо тук не е повече от (донякъде)
изстрадано лично мнение. Можете да нарушите всеки съвет и всяко правило и пак
да се получи. Но вярвам, че има някаква полза от това, което правя, за някого,
някога.
Така, така.
Приключих с темите – нямаше интерес за другите две. За трети пореден път идва
време за гласуване. Моля, наредете се на опашката, че може да не остане място
до урните. Вие подавате гласа си, аз коментирам темите по определения по
популярен вот ред.
1.
Детството
на героя – какво да избягваме, за да не попаднем в клишето.
2.
Климат
3.
География
и астрономия
4.
Средновековни
общества
5.
Правна
система и правосъдие.
Когато приключа с
тези пет смятам да скоча в дълбокото и да направя един или два обширни поста на
тема магия. После ще видим как ще процедираме.
За днес е това.
Надявам се, че не съм ви отегчил – знам добре, че в момента в татковината е
доста интересно и надали на много хора им е до моите „съвети“.
