Търсене в този блог

петък, 1 март 2013 г.

Откъслеци

"

            Минутите се сляха в тягостни часове. Ноктите на Мао вече бяха изчезнали, но тя продължаваше да гризе без да вижда какво прави, а на Вама й оставаше малко да се свлече под ръба на масата. Рори си играеше с лъжица, въртейки я между пръстите си и чудейки се колко още ще изтърпи, преди да закрещи и да избяга. Времето сякаш бе спряло, чуваше се само монотонният невидим дъжд, удрящ отвсякъде гостилницата като гигантски барабан, постоянно и глухо. Нямаше накъде да бяга, а самата стая се бе изкривила, стените го мачкаха отвсякъде, притискаха го, малко оставаше да избие студена пот по челото му…"