Търсене в този блог

петък, 20 септември 2013 г.

Откъслеци

"
...

И тя поде мелодия. Беше проста мелодия, без име и без текст, първична като живота. Вдъхна звуци и живот в уморените вени на магарето. То се надигна леко и я загледа съсредоточено. Ана изпълни дробовете си със сила и я пусна да потече навън, с простичките и сладки трели, които ѝ идваха наум сами. Магарето жално нададе слабичкия си гласец. Емер беше отстъпил назад и гледаше като омагьосан. Усети как бие сърцето на животното, туп-туп, туп-туп, бързо, до пръсване, в дивия такт, присъщ на битка. Плъзна успокоителния си глас по него и му навя думи за почивка, за спокойствие и възстановяване. Като кръв изпълни жилите на животното и му даде сили, своите сили и своя глас. Мелодията замря в гърлото ѝ, но продължи в магарето, което изрева гръмко.
 – Не е днес твоят ден, приятелю. – Ана го погали по влажния, туптящ нос. – Не е…
"