Откъслеци

"Някъде в църквата абат Каролус се обърна тежко към Тринадесетте. Дали провидението го бе оставило днес тук? Или беше сляп късмет? Вама, Вама, в какво се забъркваш? Трябваше да го послуша. Глупавото момиче щеше да преследва призраци. И въпреки това, той я разбираше. През целия си живот съжаляваше, че не е продължил. Че не е подгонил своя призрак. Сега беше нейният ред. И може би, само може би, изборът ѝ в крайна сметка бе правилният. Нямаше да ѝ бъде лесно, но пътят, който тя бе поела, можеше да я изведе до щастието и свободата. Той коленичи, приви се в поклон и протегна десница към статуите на Тринадесетте."