Те това е!

Малко много закъсняла снимка от празничната (коледна - от "коля") тренировка на клуб MOTUS.

 А познайте кой тук е автора на блога.

Авторски съвети: Опасни теми....

 Може и занапред да пиша за реализма. За момента обаче ще се задоволя с нещо сравнително просто. А именно - идеята, че щом пишем фентъзи, това не би трябвало да има широка връзка с реалността и че тонът трябва непременно да е предвиден за една по-млада публика.

 Видите ли, това, което сложите на листа, не съвпада с реалността. Това не сте вие. Не се плашете да пишете за щекотливи теми - насилие, сексуалност и прочее. Не прекалявайте, разбира се, но и не ги избягвайте. Нищо не се набива повече на очи от битка без кървища или липсата на подкачания и търкания между героите. Мислите ли, че ако пишете за секс, предателства, убйства, изнасилвания, това ще ви направи мигновенно по-лоши личности и "драскачи"?

НЕ.

Хората не са идиоти. Когато играят компютърна игра, не ходят да трепят по улиците. Когато гледат филм с насилие, за война да кажем, не вадят автомата. И не знам някой, някога, след като е чел главите на Джайм в Песен за огън и лед да си е казал: "Баце, туй е мноо яко копиле, я и аз кат него!" и да е отишъл при сестра си...

 Един лайтмотив се е установил преди десетилетие, а може би и преди, не знам, не съм бил толкова добре информиран чак тогава: "Shit happens". С други думи, животът има навика да те замерва с неприятни неща. И това се касае с пълна сила за "фалшивия" живот, който водят героите ви. Може текстът и тонът на творбата да не предполагат това. Добре. Не искам да чета приказка за деца, в която драконът разкъсва на парчета коня на главния герой. Обаче не прави чест на автора на едно фентъзи за по-възрастни хора да изпусне да спомене как въпросния герой едва не се е изпуснал от страх.

 Мартин лош автор ли е? Джордан? Имат трески за дялане. Всеки има. А аз имам греди за дялане. Някой и цяла гора може да има, на която да се упражнява. Но никой, който пише фентъзи, което да звучи като приказка, а не е, не си помага. Не всичко, което излиза изпод ръцете ви трябва да е реалистично. Но като е фентъзи, да е рошаво! Изберете си тон от началото и се придържайте към него. Никой няма да ви се обиди от грубостите или от липсата на такива. Все пак, не е трудно да затвориш една книга или един браузър, нали?

Бележки V - За ръбатите камъни на историята

Или, в полза на предварителното описване на света.

В един пост от "авторските съвети" коментирах за създаването на светове. Да уточним отсега - не работя чест с бележки. Напишеш ли го на лист - после имаш чувството, че трябва да го направиш на всяка цена. Това не значи, че съвсем не ползвам такива. Едно от местата, където трябваше да ползвам повече бележки е историята на Ентерия. С повечко бележки нещата щяха да са по-изяснени. И, ето, след дъжд качулка.

Думата ми е за Великата война. Чувствам, че ако разкрия твърде много детайли, ще проваля някои моменти в книгата, затова ще се движа по острието на бръснача и няма да съм толкова подробен, колкото ми се иска. Великата война е сблъсъкът, който определя съдбата на ранната Ентерия. Не всички раси са създадени по онова време, а човешката раса, въобще, е в ранна детска фаза. Само Каз Модан и Западното кралство все още съществуват под някоя форма. За сметка на това джуджета и елфи вече имат развити държави. Орките на юг са все още разединени на много кланове. Още по на юг, неутралните са в състояние на постоянна война, тъй като драконите още не са се намесили в обърканата политика на най-южните държавици. Самите дракони се намесват в тази война чак в последния момент. Демоните от Хаоса се обединяват под ръководството на двама архидемони, за които се твърди, че са братя. Целта им е, както винаги, повалянето на Колоните, които са артефакт, поддържащ баланса между измеренията. Демоните отварят портали на много места и така нанасят много сериозни щети на повечето от старите раси, които са създадени първи. Средните раси също страдат, но заради недоразвитостта си, не привличат така силно вниманието на демоните.

Важното в случая е, че демоните не успели да проникнат в източните елфически гори, където били усетили присъствието на Колоните. Затова се събрали в Ничията земя и Централната пустиня на североизточния континент, Ерванта, и вкупом се насочили на изток. Каз Модан бил на пътя им. Човешките войски, подкрепяни от елфическия авангард се провалили в битката за полята Фаладер, но по-късно удържали Рем'Бар (или просто Рем, по човешки). Галидор Добрия се завърнал победоносно у дома. А демоните планирали... После един от тях се появил в Централната пустиня, начело на още по-голяма армия. Целта му бил проходът Илеад (на човешки - Острието), откъдето можел да проникне безнаказано в елфическите гори. А дали е било точно така - това е друг въпрос. Онова, което последвало било шок за всички. Сам Галидор препуснал на помощ на джуджетата и когато архидемонът излязъл начело на армията си, за да огледа човешките подкрепления, идващи от юг, кралят на Каз Модан видял шанса си и повел силите в атака. Резултатът бил неочакван - войските на Каз Модан били избити до крак, но в последните си няколко секунди, Галидор успял да прикове демона в магически затвор заедно със себе си. За благодарност джуджета и ефли издигнали гробница на лобното място на краля. Годините минали, пустинните дюни се преместили и скоро гробницата била забравена. До един момент.

А какво станало с другия демон? Е, това е една друга история. Всички искали да забравят войната и решили, че братът на поваления от Галидор архидемон е оставил боя и се е върнал у дома, да подчини бунтовните си поданици. Но дали наистина е така? Това ще остане за един много по-късен етап...

Глава - поредна

Пета, всъщност. Време е след кратките ми лирически отклонения да се върна към основната цел на блога. А именно: безсрамното саморекламиране. Е, да започваме прегледа на днешната порция.


Ентерия. Остава по-скоро заради интересните детайли в цялостната история. Не съм особено горд със стореното тук, но се самоутешавам, че беше първи опит. В случая имаме една от по-слабите глави, които изпъстрят първата "пауза" преди... Едно друго ключово събитие.
Трон от тръни. Важното е да създадеш фон. Скандалът от края на миналата глава ще намери своето продължение, наред с малко странична информация, която изглажда някои неравности в трънливото минало на света. Да кажа, че съм по-доволен от тази "творба" повече, отколкото от другата, е малко меко казано.
Наемни остриета. Ах... Доста подобно на Трон от тръни. И тук имаме разговор, за който е намекнато в края на миналата глава, и тук се говори на висок тон. За сметка на това, виждаме и нещо важно - героите ни са "просто хора", имат нужда от храна, от лечение и от почивка. Поне няма бойна сцена, иначе щеше да заприлича на копиране от миналата книга.

Ами, това е! По стар обичай до няколко минути ще постна и кача и бележките. Дано четивото да се окаже приятно.