Търсене в този блог

събота, 9 февруари 2013 г.

Авторски съвети: Дракони!



Интересен въпрос е откъде са се появили и защо са толкова често срещани в човешката митология, навсякъде по света, под една или друга форма. За момента това е неясно. Според някои драконите са смесица между чертите на котка, птица и влечуго. Други твърдят, че драконите са наследници на динозаврите и са измрели по време на последната ледена епоха. Каквото и да е естеството на тези митологични същества, едно е важното за този пост – присъстват честичко във фентъзито. И не виждам добра причина да не си изкажа мнението за тях.

1    Защо да има дракони? Не ме разбирайте погрешно, аз нямам нищо против драконите. Даже обичам концепцията за тях. Сложни, могъщи същества, които са напълно различни от нас? Да, моля! Само че, в някои светове, драконите може да не са си съвсем на мястото. Като пример, мога да посоча „Песен за огън и лед“. В онзи свят магия почти няма. Няма и някакви фантастични същества. Само драконите и бродниците. Присъствието на дракони при Мартин не е дразнещо – но не е и мотивирано и, вероятно, ако книгите му бяха по-слаби, щеше да се набива на очи.

Няма „изискване“, което да трябва да изпълните, за да добавите дракони в света си. Но присъствието им в почти немагическо фентъзи (както при Мартин) понякога може да изглежда не на място и да отблъсне читателите ви – не веднъж и дваж съм виждал онлайн мнения на читатели на Мартин, че всичко щяло да бъде по-добре без магическия елемент, който драконите внасят.

2.       Клишета на килограм. Митологията представя драконите, с малки изключения, в негативна светлина. Това сякаш задължава много автори да направят драконите си напълно зли същества, които мразят рицари, обичат злато и крадат девици от време на време – за спорта, разбира се. За какво му е на дракон девица? Не става за ядене, за домашен любимец е много вреслива, за украса е твърде малотрайна.

Не виждам добра причина за всички тези неща. Защо дракона ще мрази хората, в частност, онези, които могат да се борят с него? Вземете предвид размера на типичния дракон. Вземете предвид колко дълъг е животът му и каква е силата му. Защо въобще на това същество ще му пука за хората, освен в случая, в който нахлуят в дома му?

Още по-зле е с обичта към златото. Може би това е „котешката“ част. Драконите обичат лъскави неща. Мхм. Само дето, като влечуги, типичните дракони са студенокръвни и идеята да лежат върху злато едва ли е много добра. Горе-долу толкова добра, колкото ще е за човек. На нас ще ни ръби, а за тях ще е като да спят на лед.

3.       Полярност. Драконите са или добри или зли. Това е. Няма средно положение. Ако са зли, те са просто чудовища, които искат да избият всичко и всички. Ако са добри, те неизбежно са високо цивилизовани и гравитират около хората, помагат им и ги защитават, превръщайки се така в добавка към човечеството, а не в отделни същества със свое общество или култура. Както отбелязах преди, на драконите няма добра причина да им пука за останалите същества, които са толкова слаби в сравнение с тях. В една драконова реалност те щяха да са неутрални до голяма степен или да заемат много и различни страни според своята изгода. За справка – романите по Тъмници и дракони (D&D). Принципно не харесвам тези поредици особено, но там поне драконите са представени относително добре, що се отнася до поведението им – странят от хората, помагат или пречат понякога, но не го правят без свой си мотив, разбира се.

Като заключение – драконите, представени като прибавка към някоя от расите или като безмерно зли създания не са нищо повече от изпуснат шанс за по-голяма дълбочина в творбата ви.

4.       Дракони = хора с криле и опашки. Струва ви се познато? Ами да, често говоря за това. Човечеството познава само себе си. Затова всичко, което създаваме, в това число и фантастичните зверове гравитира около нашата представа за нормалност, съществуване и т.н. Има случаи, в които драконите са представени като копия на човечеството. Прекарват повече от времето си в някаква измагьосана хуманоидна форма, живеят в къщи, хранят се на маси… Защо? Не мога да намеря отговор. Искате да създадете дракони или тайно общество от могъщи магьосници? Решете се, преди да почнете да пишете. Драконите не са хора. Те няма да искат да живеят като нас, да се хранят или говорят като нас. Могат да приемат формата на човек за ден, два или години, но шансът да го направят без солидна причина е минимален.

5.       Скука? Просто казано, драконите няма какво да правят по цял ден, ако не са част от човешкото общество. Да кажем, че спят 12 часа и ловуват 6. Това е малко прекалено, при все, че са влечуги и смилат бавно храната, но как да е. Какво правят останалите 6? Летят за удоволствие? Всеки ден, с часове наред? Това е малко множко. Чифтосват се? Надали, иначе светът ви е пълен с дракони. Което не е лоша идея за фентъзи, всъщност. Значи, драконите правят нещо в свободното си време. Но какво? Ако са високо цивилизовани, вероятно ще творят, разбира се. Може да нямат палци, но при присъствието на магия всичко е възможно. А и да не са могъщи магьосници, драконите пак могат да оформят скулптури и стенописи с огън и нокти. Вероятно имат някаква форма на музика и някаква форма на литература. Драконова поезия, хм, защо не? Ако не са високо интелигентни, драконите вероятно ще се държат като животни, които са в пълна безопасност – ще играят, ще се къпят, ще изследват околностите и т.н.

6.       Да убиеш дракон. Е, няма да е лесно. Направо невъзможно ще е. Да видим какво имат драконите, от носа към опашката. Първо, имаме (често) огнедишаща уста. Няма да е зле да решите колко точно горещ е драконовия огън отрано, за да няма издънки по-нататък, когато внезапно решавате, че някой от героите ви трябва неизбежно да мине през него жив. Ако драконите имат рога на главата си, това значи, че вероятно ще ги ползват за удари. Крилете по време на бой на земята вероятно са прибрани, ако не се ползват за удар, защото са относително уязвими. Драконите имат остри зъби, и здрави крака, макар че може би във вашия свят не могат да се изправят на задни лапи и да ползват предните едновременно. Един удар от тях би размазал почти всеки човек, независимо от размера на драконите. Един удар от кон би убил човек, а драконите, дори и най-малките, за които съм чел, са по-големи от кон. Опашката винаги присъства и винаги е опасност. Крокодил може да зашемети човек с опашката си. А дракон? Може да убие, не се и съмнявайте. Разбира се, зависи от силата на удара, но едно концентрирано тупване с опашка трябва да е достатъчно за да повали и някое огре или трол.
В полет драконите вероятно са относително тромави. Зависи от размера им и от размаха на крилете им, разбира се. В полет крилете стават основна цел, а огнения дъх – основно оръжие. Крилете най-често са кожени ципи, вероятно със слоеве мазнина за защита и люспи отгоре. А кожата гори толкова лесно…
      Темата за магията, драконова или не, няма да подхващам сега, защото ще ми отнеме ден-два, вероятно.


Това беше всичко, приятели. Следващата ми тема ще са второстепенните образи, след което ще пусна ново допитване. Освен това има сериозна възможност от следващата седмица да отворя рубрика, свързана с развитието около книгата ми, онази която ще се издава, но разбирате че това не зависи само от мен.

Специални задочни благодарности на Лимайел (Lymyaael) за прекрасните ѝ бележки, които ползвам от самото начало за основа на моите и все забравям да отбележа. Можете да ги намерите тук:
http://www.forresterlabs.com/limyaael/