Търсене в този блог

събота, 31 декември 2011 г.

Авторски съвети: Към по-добри светове.

 Който не схваща шегата.... Простено да му е.

 Тра-да-да-дам! Любима тема. Ако се поразровите в целокупното интернет пространство, ще установите, че има десетки, стотици съвети свързани с това. И повечето се различават, уви, уви. Едни съветват първо да изградим света си, пък после да мислим история. Други предлагат обратната система - първо измисли история, после изработи света. Всяка страна има своите привърженици. Как да решите, млади падауани? Нека ви издам една много пазена тайна, която ме опазва от спонтанно самозапалвано - няма нужда да решавате всичко от първия момент (това важи за мноого неща, не сам за фентъзито). Изграждате свят, почвате история и нещо не ви харесва - режете. Изграждате история и нещо в света ви липсва - добавяте. И те така. А за по-практични съвети, четете по-надолу.

 1. Списъци, списъци, списъци! Не, не, не, не! Ако някой е имал рядкото щастие да прочете миналия ми пост, за героите, споменах няколко дребни нещица за дишащите, реални герои. Моля ви, не правете профил на света си. Бележки - да. Профил - не. Особено много внимавайте да не се заинатите на някой детайл. Искате свят, който е на техническото ниво на Земята, но героите ви просто не пасват вътре? Ами, ще трябва да се разделите с нещо. Или светът ще трябва да се промени, или героите ви. Не можете да имате и двете едновременно. Как пасва в свят с днешното технологично развитие странстващ рицар с поетична душа? Трудно. Скоро ще се окаже, че се налага да правите компромис след компромис просто за да обясните елементите, които си противоречат. Недейте.

 2.  Дуализъм. Една любопитна женица, преподавателката ни по философия, често ни обиждаше че имаме християнизирано мислене, сиреч че не разбираме добре неща извън догмата. Каква е връзката? Християнството развива тезата за върховното Добро и върховното Зло. Толкин хваща тази теза и я доразвива. Толкин обаче е пионер, а и творбите му са многопластова. Вземете герои като Денетор, Саруман, Теоден, дори и Мелкор преди покварата му. Феанор? Във Властелина и останалите части на Легендариума на Толкин има толкова много герои, които са сиви, че голямото черно Зло и светлината на Доброто са трудни за различаване. Защо да няма повече от едно Зло? Повече от едно Добро? Вярно, може да е малко объркващо, но ако заложим на класическия дуализъм, рискуваме да опростим до карикатури образите си и да ги напъхаме в калъп.

3. Религии. И тук отново, като слон в стъкларски магазин, се нанася културната ни и историческа обремененост, с още по-голяма сила от преди. Когато описват религиите в един друг свят, уви, повечето хора залагат на:
  1. Нещо-като-християнство с централна "Исусова" фигура.
  2. Гръцко-римски пантеон с дребни модификации.
  3. Всичко останало (най-редкия случай)
Мога май да изброя на пръстите на едната си ръка романите със значително по-различни религии. В основни линии не е чак толкова лошо да поемеш по някои от тези пътища, но те са сигурен път към клишета. Ако се заложи на християнството, някои писатели просто обожават да вкарат темата за нетолерантността и фанатизма (обвързана със Средните векове). Гръко-римският пантеон почти неизбежно довежда до преки божествени намеси в историята. Замислете се. Защо да не направите нещо трудно? Една добра идея, която четох нейде из дебрите на интернет беше пантеон, базиран на... фигури за игра на шах.

4. Мързел. Или неоригиналност, или липса на креативност, кажете му както си искате. Точно за мързел може да си помисли някой, когато види историята на Стогодишната война със сменени имена в романа ви. Още по-зле е да базирате цялото произведение на някое събитие от земната история. И когато някой се усети за кое историческо събитие става въпрос, повечето от интригата в книгата ви рязко ще изчезне. Разбира се, това не се отнася за хората, пишещи алтернативна история.
Друг вид мързел. Даже и по-лош. Копиране на култури. Никога. Едно е да базирате някоя своя култура на Рим (been there, done that). Друго е да вземете един ботушовиден полуостров, да сложите всемогъщ град-държава, разчитащ на робски труд и всемогъщи легиони в центъра му и да очаквате овации. Няма да ги получите. Копиране на имена (десетките романи, изпъстрени с типични английски имена), на концепции (например за брак, за чест, за война), списъкът е безкраен. Ако харесвате нещо, не го копирайте. Рим е еволюирал заради геополитическата обстановка в античността. За да има Рим във вашата история трябва да има същата обстановка. Това как ще го обясните? Базирайте върху познатото, но не го взимайте директно, за да го поставите в света си.

5. Магия. Повечето автори, напоследък, опасявам се, гледат да не отиват в тази посока. С цел да се запази мистичността на магията, не обясняват и бъкел. Героите просто го могат. Махат ръце, крещят странни думи... И защо, ако мога да попитам? *Секунди за лична реклама* В Ентерия например съм разработил система на магията, която, макар и теоритично проста, мога да описвам в продължение на пет-шест страници и пак да не съм приключил. *Край на личната реклама* Дайте причини, правила, ограничения на магията ви. Не я хвърляйте в пространството като илач за всяка болка.

6. География. Начертайте си карта. После я поогледайте и се уверете, че не прилича твърде много на Земята. Няма нужда да е напълно различно де, но бъдете сигурни, че не чертаете Европа, Азия и Африка или Америките. Също така, опитвайте се да има логика в географията ви. Реките не текат нагоре по склонове, пустините не се появяват от нищото и ако сте забелзали, повечето планини образуват вериги, а не стърчат самотни. И тъй нататък, и тъй нататък. Начертайте си картата и я дайте на някой. Това не е така сериозна работа като да дадеш някому ръкописа си. Попитайте има ли нещо нередно в картата ви и дали тя не му прилича много на нещо друго. Послушайте какво казва и поправете дребните грешки, които може да сте попитали. В бъдеще може и да покажа някои от картографските ми опити, но... не мога да рисувам.

7. ЕПИЧНОСТ! Това може би не е много на място точно тук, но го изпуснах в основните правила. Времето на епосите бавно и постепенно отминава, за добро или лошо. Какво разбирам под епос? Беоулф. Властелинът. Оригиналните Междузвездни войни, ако щете. Любопитни творби, в които героите почти не спят, никога нямат нужда да се облекчат и ядат само по пирове. А да ходят на лов? Изключено, любезни. Приемете че, освен ако не правите опит да повторите Илиада, например, героите ви са обикновени хора, също както всички около тях. Около столиците ще има ферми. Дървосекачите ще се уморяват. Експедициите в далечни земи ще имат проблеми с болести и запаси. Можете даже да напишете половин глава, в която героят ви просто си лови вечеря. Звучи скучно, но може да се превърне в доста интересен момент. Особено ако знаете, например, как се обезкостява заек.

8. Предначертания. Друга точка, свързана с горната. Съдба, пророчества, всемогъщи магически мечове. С колички да ги ринеш във фентъзито. Кому е нужно? Героите ни не винаги са в центъра на всичко, а дори и да са, наистина ли трябва да ги подпрем отзад с едно пророчество и да ги помамим напред с Граала? И каква е логиката да се говори за съдба и предначертания в свят, в който май всички останали си живеят съвсем нормални животи? Красива, поетична останка от миналото. Много хубост обаче, бабите казват, не е на хубаво.

9. Реверанс към читателя. Разберете, че читателите ви не знаят колкото вас за вашия собствен свят. Върнете се към точка едно. Имате хубав и голям списък, но няколко части от него не са намерили пътя си към достатъчно обширни и ясни параграфи в текста ви. И после изведнъж тези елементи се оказват ключови. Смънквате нещо надве-натри в началото, че да е неясно, пък после от този цилиндър вадите заек. Лоша, много лоша идея.

10. Стила. Много наболяващ на моменти въпрос, особено когато се работи от множество гледни точки. Вижте миналите ми писания ако се чудите за какво говоря. Просто казано, помнете какво пишете. Не звучете като Пратчет, ако светът ви не напомня за света на Диска. Не звучете като Толкин в Анкх-Морфорк. Не описвайте галантни елфически принцове, които по средата на битка почват да ругаят и да звучат като гамени от улицата. И обратното. Не описвайте гамени от улицата, които звучат като елфически принцове. Просто на теория. На моменти - трудно за изпълнение.

И честит последен ден от годината! Дано в новата да изградим много по-добри светове.

петък, 30 декември 2011 г.

Бележки IV - на кръстопът

 Като оглеждах последните си постове (четвъртите глави) и се чудех за какво точно да направя тези бележки, бях леко раздвоен. От една страна, можех да заложа на сигурно и просто да кажа няколко думи за магическите артефакти, които щедро са употребени в първите няколко глави на Наемни остриета - Буря. После се отказах, защото друга тема се набиваше много повече на очи.

Кръстопътищата. Уви, не се връщам към това място достатъчно често. Не че не е достойно, богове! Кръстопътищата са рожденото място на Джакил и Елена Кюс, а по-важни от тези герои, здраве му кажи. Причината е по-скоро неприятния навик на романите ми да се развиват около тях, и никога в тях. Единственото посещение е кратък транзит, осъществен от Кар и Питър в Трон от тръни.
Та, за самото... населено място ми беше думата. Кръстопътищата са на кръстопът. Ако можех да рисувам, както казах в поста си за Каз Модан, щях да нарисувам една хубава карта и да ви обясня защо това е важен кръстопът. Сега ще трябва да се задоволите с устно обяснение. Кръстопътищата се намират на Ерванта, континентът, доминиран от Белия кръг. На юг от тях е златния път, минаващ по крайбрежието. На север е Леденият полуостров, на запад е Тъмната гора. Източно са джуджешките планини. На стотици километри околовръст няма нищо, което да се счита за истинско селище, понеже районът си е пустинен. Нарича се Централната пустиня, защото грубо се намира в центъра на Ерванта.
За самият град. Казват, че само четвърт от хората в Кръстопътищата живеят постоянно там и сигурно не повече от осмина са родом от същото място. Кръстопътищата не са град в смисъла на думата, който ентерииците (а и земляните) биха придали на думата. Това е купчина постройки, пръснати във всички посоки около център, оформен около серия големи оазиси, обкичени от страноприемници и сергии, на които може да се купи и от дракон мляко. Кръстопътищата нямат стени, които да ги пазят, нито лорд, който да ги таксува и затова са любим пазар за честните търговци и любимо свърталище на контрабандисти.
От историческа гледна точка Кръстопътищата имат не по-безинтересна съдба. Създадени са като постоянен номадски лагер по времето на Каз Модан. Селището вероятно е сред най-старите човешки населени места, по-старо от Остерсторм и на същата възраст като Вем и Уестфал. През вековете на ранните човешки кралства Кръстопътищата са разменна монета. Жителите нямат нищо против, стига никой да не воюва на тяхна територия. Въпреки това селището е разрушавано неколкократно по време на различни войни. Преминава за постоянно в ръцете на Остерсторм малко преди падането на Каз Модан, няколко години след Великата война. Оттогава са нещо като протекторат, васална територия, независима община... Дворецът в Остерсторм се затруднява да определи. При всяко положение, хората на Кръстопътищата имат любопитния навик да гонят кралските бирници с дюдюкания след като ги съблекат голи, разбира се.

Това беше всичко засега. Преди Зимния празник, сиреч Нова година, ще пусна едни други бележки, със съвети, този път. А за различните видове елфи - ще поживеем и ще видим.

Към анонимен четец #1. Горд съм да припомня, че и Кръстопътищата не са оригинално наименование. Куртово Конаре също не е оригинално наименование. Не че нещо...

Коледни подаръци...

Мне, не става въпрос за истински подаръци. Просто стоях, чесах, стоях, чесах, и накрая главата ми измисли да кръстя така поста ми за поредната глава. Ще ме прощавате за липсата на креативност.

И така, да видим какво ни е донесъл дядо Коледа. Глава четвърта. Ако го караме по хронологичен ред, ще попаднем най-напред на Ентерия. Един от моментите, с които не съм най-горд. Битката. По-късни сражения съм описвал по-добре, но това беше първият ми опит. И не се плашете от възрастта. Първо, моментът е отчаян и второ, вземете предвид по-дългите години.
Трон от тръни. Аха, Сивата лисица! Трима са дружина, бих казал, и без Сивата лисица цялото "приключение" на Питър и Кар щеше да е някак наивно, нещо да му липсва. Казано честно, не бях замислил всичко около този герой още от самото начало, но съм изключително доволен как се получиха нещата.
Наемни остриета. Сам. След края на миналата глава нямаше какво друго да се очаква. Ако някой случайно мине и се заиграе с мишката надясно, към секцията със заглавията, няма да разкривам много, но само бих казал, че четвърта глава за Буря беше от ключова важност, а и отделно, беше доста сложна. Ще видите за какво става въпрос ако прочетете.

И така, честита Коледа! На Ентерия щях да ви поздравя с наближаващия Зимен празник, сиреч Нова година... Ами, честит да ви е!