Авторски съвети: Водене на бележки по книга - и как да не водим книга по бележки

Привет!

Проклятия... Последният ми пост в тази секция е от октомври. Лошо-лошо. И нямам право на никакви извинения.

Хайде да се извиня по най-добрия начин, за който се сещам и просто да позапълня тази празнина от три месеца, мхм?

Та, бележките. Чудесните, прекрасните, светите бележки. Нещото, което спасява световете на авторите дори и след ненавременната им смърт - само вижте какво направи Сандерсън с "Колелото на времето", което пое след кончината на Джордан. Замислете се и какво (много вероятно) някой друг автор ще стори с "Песен за огън и лед", когато и Мартин ритне камбаната. Това нямаше да е възможно без бележки. Самите светове, описвани от Джордан и Мартин щяха да са невъзможни, с огромния си размах. Към тази група "невъзможно без бележки" се присъединяват смело все повече и повече автори. Фентъзито е жанр с размах, който е удобен за писане на епоси. И при такъв огромен размер, естествено е, че ще трябва да си напишете бележки, нали? Само че как да го направите най-добре? И как да развиете една история естествено, когато самото ѝ зачеване е обвързано с план с размера на сложен инженерен проект?

Началото е идея. В зачеването си много истории са базирани на единична история, образ или дори само на впечатление. Никой не бива да сяда зад клавиатурата с идеята - "Сега ще напиша книга. Началото само ще ми дойде, дай да планирам останалото." Не слагайте коня пред каруцата. С други думи, убедете се, че искате да пишете нещо, преди да седнете да го планирате. Напишете си първите две-три глави. Звучи ли това добре в главата ви? Знаете ли как ще се развие нататък? Има ли живец, така да се каже? Ако да, това е добро време да седнете и да напишете бележките си. Ако не, премислете пак дали искате да продължите точно тази история.

Преливане. Бележките не са роман. И скелет на роман не са. Те са помагало за работа. Колкото и да са хубави, не можете да ги използвате наместо истинско сюжетно развитие. А можете и да се "напишете в ъгъла" и да се окажете заклещен заради прекалено детайли. Вижте последните две точки от последните ми съвети за по-подробното ми мнение по въпроса.

Свят преди герои. Светът, в който се развива действието обикновено е малко по-важен от героите в него. Причината е спецификата на жанра. Ако пишете "градско" фентъзи или такова, развиващо се на Земята, можете да не обръщате толкова внимание. Ако ли не - първо измислете игралното поле и правилата му, преди да сложите героите си на него. Светът е сцена, на която всички са актьори. Без сцена героите ви никога няма да почнат да играят както трябва. Ранното планиране на света предотвратява един куп проблеми - от липса на консистенция през множество нелогични детайли до просто загубване в една чужда среда - не просто за читателите, а за самите вас. Ако някога попаднете в част от света си и си нямате абсолютно никаква представа какво, аджеба, се случва тук, значи нещо не е наред.

От друга страна, не забравяйте, че хубавата сцена не прави добра история. Отделете толкова време на света, колкото е нужно, за да дадете основи на историята. Няма проблем, ако знаете само най-общите детайли за онази страна от другия край на планината, която читателят никога няма да види. Изпадането в прекалено дребни детайли ненужно утежнява подготовката за труда ви.

Ах, тези символи. Нещо, с което не бива да прекалявате е символиката. Не сте Пейо Яворов и не пишете поезия. В бележките си може да имате стотици детайли, които отчаяно искате да наблегнете някак на читателя, без обаче да пишете ненужна експозиция. Героинята ви е мъдра. Нека я кръстим София, става ли? Освен това е невинна. Нека отглежда гълъби, може би? А също така е предопределена за невяста на някое божество. Нека я озарим със слънчев лъч... Не. Моля ви, недейте. След един етап символиката ще остане недооценена от читателите и ще прилича просто на купчина ненужни детайли. Още по-лошото е когато осакатите историята на някой герой, за да я натъпчете със символи, които изтъкват неговата важност и характер. Замислете се за реалността ни и за това как много неща в нея въобще не са това, което изглеждат.

От друга страна, малко символика е добре дошла. Важното е да има баланс във всичко.

Да напишем ли профил на героите си? И да, и не. Ако сте способни да не се придържате стриктно към профила, който напишете, да, направете го. Но ако сте убедени, че ще работите по него, ако го видите черно на бяло, зарежете тази идея. Героите ви би трябвало да са живи същества, а не низове от някакви глифове, разхождащи се по бяла целулозна субстанция. Идеята зад профилите на героите, поне за мен, е да си дадете по-добра идея за собствените си творения, не за да знаете как да ги насочвате из нишката на историята, която сте написали.

За всяка случка трябва да има план. Абсолютно не.  Голяма част от събитията в живота на всеки един човек са спонтанни. Най-важните от тях навярно са планирани или поне си заслужава да са планирани. Но голяма част от нещата, които ни се случват си струват само защото са спонтанни. Запазете тази спонтанност поне в част от творенията си. И най-добрата симулирана спонтанност не е толкова добра, колкото нещо, хрумнало ви на момента.

От друга страна, редактирайте тези моменти хрумвания след като моментът отмине. Наистина е добра идея. Много от моментните идеи могат да бъдат лесно подобрени. Някои от тях пък са напълно непотребни. Бъдете сигурни, че ако искате да изградите историята си на някоя моментна хрумка, тази хрумка е наистина добра.

Кои неща си заслужават? Кое мога да забравя? Ами, ето ви го отговора. Искате бележки за нещата, които можете да забравите. Детайлите. Онзи брилянтен диалог, който ви хрумна, докато закусвахте. За нещата, които още не сте написали. За подробностите около света, който описвате. Не мисля, че бележки са нужни за развитието на историята или за характера на героите ви. Това е вашият свят, вашата история, вашите герои. Освен ако няма риск да я зарежете за голямо време, няма смисъл да правите бележки за основните неща.

След-бележки? Ето нещо любопитно - понякога не е зле да напишете бележката за нещо след като сте го написали в книгата си. Причината е, че така ще имате документ, ясно показващ намерението ви в момента на писане и мисловния процес, който е минавал през главата ви по онова време. За да можете да му се смеете в последствие... Или да се изумите колко сте гениални, когато си припомняте как точно сте завъртели онази сложна интрига.

Технически... Това не е за воденето на бележки, а за чисто практическите детайли около воденето им. Няколко съвета:

1. Дори и да пишете на ръка, дръжте бележките си в редактируем дигитален формат. Причината? Лесно търсене. Когато имате епос с размерите на, да речем, "Малазанска книга на мъртвите", бележките ви ще са десетки страници, поне. Не искате да ровите из този материал на ръка.
2. Секции. Чисто практически, ако четете за някое кралство, да речем, е лесно просто да продължите четенето и да видите за историята му, магията и селищата в него. После следващото кралство. След това секция за героите, и т.н. Улеснява и ускорява четенето.
3. Правилно форматиране. Можете да пишете граматически неправилно, с ужасен синтаксис и неразбираеми съкращения. Но трябва на вас да ви е лесно да го четете. - и едрия шрифт, широките маргини и правилно използваните листи, удебелявания и накланяния улесняват четенето.
4. Коментари. Поне ако ползвате кой да е професионален текстообработващ пакет. Коментарите са лесна опция да вкарате бележка в бележката. Можете да ги ползвате и в основния текст! Така можете да свържете лесно някоя бележка със съответния елемент, за който тя се отнася, да нанесете временни редакции и уточнения. Особено често използвайте коментари ако редактирате чужди текстове.
5. Wiki. Ако сте добре запознати с технологиите и имате... страшно много... свободно време, едно уики може да ви улесни изключително живота. Да не говорим, че когато книгата ви е издадена, читателите ще ви обожават заради хвърления труд.

Разбира се, ако сте възрастен автор на бестселъри, особено с нестабилно здраве, наднормено тегло или друга причина да всявате страх в сърцата на феновете си, пренебрегнете напълно тези съвети. Описвайте всичко. Или пишете като вятъра.

Това беше всичко, приятели. Постарах се да съм интересен доколкото мога, но мисля, че следващите теми, които не са толкова технически, ще са по-забавни за всички нас.

       1      Редакция и качествен контрол

       2      Героите ли движат историята? Или обратното?

 

И, на раздяла, ви оставям с това видео, което ни напомня защо трябва да пазим бележки за световете си... и да пишем като вятъра.