Търсене в този блог

събота, 5 януари 2013 г.

Нова година - 2013! С бонус ревю

От http://haryarti.deviantart.com/

Честита нова година на всички! Дано сте я прекарали на топло, удобно и в добра компания. Този пост идва малко по-късно, отколкото исках да е, но напоследък имаше доста неща, които да ме занимават. Но за това по-късно.

Като равносметка - с какво запомних отминалата година? На литературния фронт имаше добро раздвижване. Паолини най-сетне приключи със своето "Наследство", Мартин ме разочарова умерено с "Танц с дракони" (четох го в началото на миналата година), а Сандерсън продължи да се доказва като добър създател на светове. Всъщност, да го кажа сега - Блажев, прав сте, "Пътят на кралете" е фентъзито на 2012-та. Освен това бях изненадан положително от българските издатели, които пуснаха не един, не два, а три конкурса за млади автори - между които седмият не-съвсем-пореден национален конкурс на Хермес (срок до февруари месец), специализираният конкурс за фентъзи на MBG (още няма крайни резултати) и състезанието по популярност в лицекнигата, организирано от фондация Буквите (приключи).

На игралния фронт? Хохо! 2012-та беше изпъстрена със събития, които да ме радват. Skyrim, Crusader Kings 2, XCOM, FTL, поредните Hitman и Assassin's Creed; Dishonored, Mass Effect 3... Списъкът е достатъчно дълъг, за да заслужи специална статия. Ако не ме мързеше де.

Не съм сред най-върлите фенове на киното, но трябва да отбележа Хобитът като изключително добро попадение, a новините за седма част на Междузвездни войни - за наистина шокиращи. Междувременно манията по Отмъстителите и летните блокбъстъри, както обикновено, ме подмина.

В личен план - исках да прочета повече книги, ама не стана. Може би липсата на достъп до глобалната мрежа би ми помогнал в това отношение. Поне заглавията, които си бях набелязал ги изчетох. Новата среда също влияе донякъде на темповете ми на четене. Вече не съм в Канзас.

Какво да очакваме от 2013-та? Като книги - Сандерсън най-сетне ще завърши многологията, която Джордан започна, със "Спомен за светлина". Да призная - не съм див фен на Колелото, но ми е интересно как ще завърши поредицата и какво ще замени вечното очакване на поредната книга, което е така познато на феновете. А, и вероятно Мартин ще каже кога ще излезе следващата книга от "Песен за огън и лед". Дано да не реши да се изгаври с почитателите си наместо това. По-важното, поне за мен - ще видим резултатите от българските конкурси за млади автори. Дали пишат качествено и дали се купуват, нищо че имената им завършват на "-ов" или на "-ва".

Игри? Има няколко неща, които ми хващат окото - Mount & Blade 2 идва на първо място сред тях. Продължението на незабравимата, поне за мен, игра, произведена в южната ни съседка, ще ме лиши от десетки, ако не и стотици часове сън. Това е, ако въобще излезе през зимата на 2013-та. Но даже и да не излезе - ще прекарам десетки, ако не стотици часове с първата игра. Новият Total War също звучи примамливо, ако успее да излезе тази година. В тази връзка чакам и пускането на Westeros Total War мода за добрия стар Medieval: Total War 2, друга игра, с която вероятно ще прекарам много време. По-ниско на радара ми са Watchdogs, Remember Me, Europa Universalis IV, Castlevania, Command & Conquer, Bioshock Infinite, SCII: Heart of the Swarm. Но като взема предвид, че повечето игри на 2012-та за мен бяха изненади, очертава се нелоша година.

За филмите, кактвто съм дезинформиран, не смея да коментирам - втората част на Хобитът и движение по новите Междузвездни войни са нещата, които очаквам откъм Холивуд.

И, за да започнем новата година с добър тон, нека ви представя едно заглавие, за което е срамота да мине почти незабележимо през българския пазар:

Странни нишки

Това е фентъзи роман от австралеица Сам Бауринг, който също се подвизава и като комедиант и от време на време - като сценарист. Официално е двулогия, но книжките са с такива размери, че не мога да взема претенциите им за поредица насериозно. По-скоро господин Бауринг е решил да работи на парче. По-добре за приходите, повече публичност и по-лесно за работа. Двете части се наричат, на български, съответно, "Наследството на лорд Сароу" и "Повелителят на лъжите". Имайте предвид обаче, че в английския вариант ще намерите първата като "The Legacy of Lord Regret". Сароу е близко по звучене със Sorrow, което е близко по значение с Regret. Ама защо им е щукнало на преводачите да направят това - нямам ни най-малка представа.

Като подминем дребния проблем със заглавието, романите са солидни за непретенциозността си. Предлагат малко клиширана, но пък интересна история, изпъстрена с могъща магия и силни герои. Образите са малко по-дълбоки, отколкото личи на пръв поглед, но са далеч от многопластовите личности, създавани от Мартин. Да не говорим за мързеливото използване на "добро" и "зло" като определения от самите герои за самите тях - до глупавия етап, в който негативните образи мислят за себе си като за "лошите". Стилът е добър, залага се на действието, а не на описанията. За обема на книгите, светът не е недоразвит, но можеше повече. Което пък вероятно щеше да значи трилогия.

Интересно е, че книжките са издадени в България горе-долу два месеца след излизането си в Австралия. За даденото им време екипът на издателството (MBG Books) се е справил похвално с дадения им материал. Ако се бяха позабавили, книгата сигурно щеше да има по-добро оформление и по-добър превод, но, доколкото разбирам, всичко е било с цел да излезе за декемврийския панаир на книгата. Което е разбираемо предвид впечатляващия щанд на издателството в НДК. (информация от втора ръка)

В заключение, книжките далеч не са еталон за висок стандарт в жанра, но са приятно леко четиво за студените зимни нощи. Можете да ги оставите с лека ръка - нищо, че са от австралийската колекция "50 книги, от които не можете да се откъснете 2012". Да вземете да ги четете също е лесно решение - не ви чакат дни четене и сложни обрати. Дайте на тези малки книжки шанс. Не са скъпи, но пък могат да ви очароват, а и ще помогнете на едно, по всичко личи, младо и ентусазирано българско издателство да пробие в бизнеса.