–
Направил си го. – По врата му полазиха студени тръпки.
– Сто камшика. Първо се молеше, после
проклинаше, сетне се гърчеше. Накрая не правеше нищо, просто си висеше. Когато
го отвързаха от мачтата, нямаше кожа на гърба си. Не питах, не казах и дума
срещу Белия хълм. Брат ми се инфектира и умря същата нощ. Бях до смъртния му
одър и се молих за него. Но пред своя оръжейник, пред Буревестника, не пророних
и дума. Не съм нито най-силният, нито най-прославеният, или поне не бях в
началото. Но винаги съм бил най-изпълнителният. Не питам, не споря. Просто го
правя. Каквото каже суверенът ми.
"
