Бележки - II - Астрономия и други дреболии

Както казах, възнаверявам да нахвърлям малко бележки за "белите конци", които са неизбежни в една история, особено фентъзи. Тоест, да информирам евентуалните си читатели за любопитни неща, които просто не могат да намерят място в основния текст.

Тъй като главата, сиреч главите, които съм предложил, не включват нищо ново, което желая да разкрия още сега, ще се концентрирам на нещо, на което май никой от читателите ми не обръща внимание, а именно една от основните характерситики на Ентерия.

Говорим за планета, дами и господа!
Мда. Планета. Не частица от света, не някой некартиран отрязък. Планета, добре изследвана, доказано кръгла и постоянно въртяща се. И то не копие на Земята. Защо - ами, нека да започнем. Първо, орбитата на Ентерия около центъра на системата е малко по-бавна. Тук една година трае обикновено 530 дни, а може и да варират, ако е особена година. Следователно на десет земни години един човек ще е на седем ентерийски.  Годината има 16 месеца, с между 31 и 35 дни във всеки, 4 сезона... и 2 (две) слънца.

Ендор и Фаналар

Слънцата-близнаци на Ентерия, заедно силни горе-долу колкото нашето си Слънце. Може би малко по-силни от него. Заедно се привличат и отблъскват. (За справка, феноменът съществува и наистина, не само в Междузведни войни и Ентерия - http://en.wikipedia.org/wiki/Double_star) Ендор е ранното слънце, по-малко и огнено червено, изгрява към четири и залязва към шест през лятото. Фаналар, по-големият му брат е с цвят охра, почти оранжево, изгрява през лятото в пет и половина и залязва към осем и половина. Ако нямате нищо против, цитирам Ентерия II:

"Според легендата на хората Ендор и Фаналар първоаначално наистина просто кълба газ, са одухотворенията на двама братя, носещи същите имена като тях. Те били едни от ранните поколения хора, по раса Каз моданци. Един ден срещнали уморен, умиращ старец в гората. Те му помогнали в последния им час, а той ги благословил. Оказало се, че това е Ан’Халатурен, пазителя на висшите елфи. Те двамата били сред най-великите владетели на Каз Модан и били на ръба да покорят Остерсторм. Когато единия паднал от предателска ръка, другия се заклел да отмъсти и веднага щом го направил се самоубил, защото не искал да живее сам. Версиите на хора и висши елфи се различаваха, като в техните легенди Ендор и Фаналар, в тяхната реч Галхардим и Сантеридион са от техния род, откривателите на слънчевия камък и затова вечни гости в двата дома на техния бог, Слънцето. Но беше факт, че наистина на смъртта на Ан’Халатурен присъствали двама братя, незнайно от коя раса, които документирали събитието, а скоро след това изчезнали. Защо за тях имаше предания в повечето митологии, когато за тях няма други исторически сведения, не беше ясно на нито един учен, но това не пречеше на бабите да разказват митовете за тях."

Друго, което мога да спомена са седмиците, единствената луна, както и фактът, че джуджетата и едни други не по-високи и също така сръчни раси са изследвали звездите и дори и може да са спекулирали да летят сред тях, но това е една друга история...

Ентерия

Или, с други думи, защо, по демоните, блогът носи това име?

 Ентерия е едновременно идея, произведение и свят. Светът, над който съм работил в продължение на шест години и четири романа. Първият свят, който съм създал от нищото до пълнота. Скоро в дясната лента ще се появи страница, където смятам да кача, отчасти поне, романите. Но сега е моментът да опиша самия свят.

Работата по оригиналния роман (безименен, но вероятно би се казвал "Ентерия" или "Вторите колони") започнах преди шест години, когато бях на крехката възраст от единадесет. Както можете и да предполагате, произведението е далеееч-далеч от класиките в жанра. Дори и от средностатистическия фентъзи роман е далеч. Историята разказва за младия Ленън, сирак, който попада в нова среда. В нея той открива приятели, изпълнява пророчества и научава много нови неща. Междувременно героят възмъжава и остарява - действието в романа се простира в продължение на почти десет години. Гордея се с факта, че Ленън няма велики корени - той е просто един сирак. Образите, създадени от първия роман са силни и интересни, а света - богат с детайли. Въпросът е, че самото изпълнение на книгата куца сериозно.

Ентерия е свят, богат на магия и причудливи същества. За разлика от повечето фентъзи светове, Ентерия е цялата планета, а картата би трябвало да може да се наложи върху глобус. С други думи, имаме сферичен свят, чийто граници са добре познати и изследвани. Ентерия е древно място, където магията е пропита в самата същност на света. Населена е от стоте раси, разнообразни сиви същества, които не са ни добри, ни зли. Над тях бдят Пазителите - енигматичните им създатели и водачи. Междувременно в другите две измерения - Хаоса и Реда демоните и ангелите планират как да завземат третото измерение на сивите същества, Баланса, и да го използват, за да водят война със смъртните си врагове от противоположното измерение. За целта те трябва да сринат Колоните - древната основа на света, която поддържа измеренията в сегашния им вид.

Вторият роман се развива в продължение на няколко години и е по-достоен за представяне пред широка публика, защото авторът вече е по-обръгнат. Централна фигура отново е Ленън Многофамилния (фамилия, която приема, защото просто няма друга), почти наравно с един от спътниците си - ледено студения стрелец Джакил Кюс. След края на първата книга ентерииците са принудени да бягат от планетата си и попадат, през пространствен портал, на доста интересно място. Скоро се оказва обаче, че могат да се върнат на планетата си. Там заварват проблеми, които многократно надхвърлят и най-страшните им кошмари.

 Светът на Ентерия е доминиран от четири съюза. На първо място е Белият кръг, който включва човешкото кралство на Остерсторм и съюзниците им отвъд океана, магическия орден Магесингер. Освен хората в Белия кръг влизат джуджетата и Зеленото кралство на елфите. Южно от тях, около екватора, сред пустините на родния си континент, се намира Алианса, доминиран от орките и включващ в себе си кентаври, таури, коболди, гоблини, огрета, тролове и други. Забележете - тук орките не са "лоши". Още по-на юг са Неутралните - пъстра палитра от нации и същества, които не искат въобще да се месят в противоборството между другите три сили. Тук са докантините, гоблините, къртицоровите, нага и още десетки раси. На запад е единствената сила, която може да се приеме за "лоша" - Тъмният култ, обожествил Хаоса, макар и роден от Реда, сборище на алчни за власт същества. Това е един свят на жестока, постоянна война, в който драконите са отстъпили от ролята си на съветници и са изоставили света да върви сам.

 Третият роман, "Ентерия - Трон от тръни" ни представя нов главен герой - Кар Стар. Действието се развива две десетилетия след събитията от втората книга и е фокусирано върху човешкото кралство на Остерсторм и върху едно древно пророчество, което заплашва да погълне Ентерия. Срещаме много познати лица, остарели и помъдрели, и научаваме много интересни подробности за Остерсторм по време на едно шеметно пътуване, което продължава цяла година. Това е първата ми работа, достойна за широка публика. Някой ден ще я издам. Само трябва малко късмет.

 Героите на поредицата трудно могат да бъдат типизирани. От съмняващия се в себе си, но винаги позитивен и любопитен Ленън, през пресметливия и остър Джакил и срамежливия, разсъдлив Питър, до вечно съмняващия се, често груб Кар, характерите им са разнообразни и в процес на постоянна промяна. Между главните герои се изсипва цяло съзвездие от второстепенни - недодялания сър Ърн, любимата на Ленън Елена и Елия, наемницата, която се страхува от всяка слабост. Има и безброй много други запомнящи се образи - крале, принцове, наемници, магьосници и търговци, но няма полза да ви казвам това - трябва да прочетете, за да разберете.

 Четвъртата и засега последна книга, базирана в света на Ентерия, се нарича "Наемни остриета - Буря" и се явява предистория за един от по-колоритните персонажи в книгите - сър Родрик Кердан, лорд Буря. Тя проследява мрачното му минало и върви по стъпките му в последната му мисия като наемник, която го среща с една незабравима елфическа принцеса и с един крал на нестабилен трон. Романът е по-скоро в жанра "меч и магия", за разлика от "висшето" фентъзи, което го предшества... Или всъщност се развива след него. По-лесно смилаем е от останалите, но не и по-лош. Правен е като основа на евентуална поредица, "Наемни остриета", която, при интерес, може и да развия. Всъщност историята на романа е любопитна - имаше предложение да бъде направено MMORPG базирано на Ентерия и трябваше да напиша нещо по-кратко и леко, за да представя света. Да кажем, че кандидат-продуцентите бяха несериозни и нямаха ресурс и в крайна сметка планът пропадна. Но пък писането на роман за две (или бяха три?) седмици беше забавно и поучително преживяване.

 Краят не е край. Макар и засега да съм приключил с писането по Ентерия, защото работя по друг свят, засега носещ името Джанола, това не значи, че някога няма да се върна към оригиналното си творение. Има много истории, които мога да подхвана, много нишки, които да заплета и песни, които да изпея. Само времето ще покаже.

 Благодаря за четенето!
 Откъс от Песен за пътя - из soundtrack-a на LOTR