Търсене в този блог

петък, 20 юли 2012 г.

Авторски съвета: 10-те най

Списък с 10 съвета, които сте чували почти навсякъде и аз досадно ще ви ги повторя:

1. Упоритост. Човек не може да пише постоянно. Не навсякъде, не по всяко време. Глупаво е да кажеш, че трябва да се пише всеки ден. Не винаги имаш желание и възможност. Само че това не значи, че работата трябва да се върши спорадично, ей така, за попълване на времето. Не, творчеството изисква упортиост и труд. С други думи - казвате си: "Този месец ще пиша, защото съм свободен" и след това не правите отстъпки, защото ви мързи. Писането е хоби/професия/занимавка, която иска време и твърдост. Ако нямате в излишък поне едно от двете, няма да стигнате много далеч.


2. Обичай това което правиш. Не нам колко пъти трябва да го повторя. Стотина сигурно ще е добре. Ако не влагаш сърце и душа в работата си - ами, за какво я вършиш? Не можеш да направиш нещо качествено, ако не оичаш самия процес на изработката му. Трябва да обичаш не просто книгите - трябва да обичаш писането, за да си добър в него.

3. Очи на шест. Много хора си мислят, че един ден ще си кажат: "Сега ще измисля хубава сцена." Сядат и... нъц. Запек. Не всичко става от раз, от пръв поглед. Винаги трябва да си готов да намериш нови идеи и да се оглеждаш за ново вдъхновение. Хубаво е да си имаш и добър "запас" от идеи. За в бъдеще. Не можеш да имаш представа кога ще ти трябва описание на река, да речем.

4. Мистификации. Писането на книги е професия. Точка. Вярно, за 95% от хората е по-скоро хоби, но има и такива, които си изкарват хляба с това. Тях ги четем, най-много харесваме техните произведения. Общото между тях? Те не говорят за музи, за вдъхновение и прочее. Просто сядат, когато имат идея... и го правят. Няма нужда от осенение свише, за да пишете. Само от една добра идея. Или поне половин.

5. Време. Писането отнема много време. Да станеш добър в писането? Е, това отнема още повече време. Не можеш да седнеш да пишеш и изпод ръцете ти да излиза злато. Шансът е колкото да удариш шестица в тотото. Нещата стават със старание.

6. Мехаична работа. И това го има. В ума ви ще има стотици измислени сцени. А ръцете - само две. Уви, до момента технологиите за разпознаване на гласа са мнооого слаби (мога да приведа доказателство). Мисълта изпреварва ръцете, няма начин. Ще се налага да работите, както и да го погледнете.

7. Цели. Това е по-скоро трик, отколкото реален съвет - поставяйте си цели. Всякакви. От: "Днес ще напиша пет страници" до "Герой Х трябва да иде до пещерата". Така ще знаете накъде вървите вие и накъде върви историята. Което има два резултата - първо, по-голяма яснота и, второ - по-добра мотивация за работа. Ако знаете как само ме сърбят пръстите да стигна до поредния напрегнат момент в книгата... Но не става без предварително натрупване на мат'риал. И така, като знам какво ме чака съм по-мотивиран да се оправя с другите пречки.

8. Грешни стъпки. Ако всичко, което човек пишеше беше най-доброто, на което е способен, първо, щеше да има много повече успешни автори и, второ, нямаше да има работа за редакторите. Приемете, че във всяко произведение ще има добри и лоши елементи, пасажи, които ще обожавате и такива, от които ще ви идва здравата да се наритате. Очаквайте критики и редакции. Няма начин.

9. Разсейки. Знайте кога наистина нямате възможност да работите и кога просто гледате да се отървете от механичната работа. Така ще можете поне да сте честни със себе си и, евентуално, да можете да избегнете разсейването. Друг въпрос е, ако просто въобще не ви се пише. И това се случва.

И, последно, наистина: 10. Научете се да пишете бързо. Няма нужда от курсове по машинопис. Ако пишете на ръка, трябва да имате сериозна причина, иначе си усложнявате живота и бавите работата си. Машинното писане трябва да става по-бързо. Ако сте бавен, пробвайте фонетика? Не става? БДС стандарт. Друга подредба, каквото и да било... Само недейте на шльокавица.
По-бързото писане означава по-бързо справяне с механичната работа. А всички искаме това, нали? Колкото по-бързо става -> толкова повече време да обмисляте идеите си и по-добра мотивация за работа. Когато произведението расте с много всеки дни пред очите ти, как да не се обнадеждиш, че ще успееш да го приключиш?