Авторски съвети: Женски/мъжки герои

Добре е при подобна тема да започна с простото предупреждение: страня от женски образи в главните роли. Защо? Ами, на първо място, не съм жена. Разбирам много по-добре мъжкия ум и бих заложил на него. Обаче това не значи, че в никакъв случай не бих поставил жена в главната роля. Защо не? Само че има няколко момента в изграждането на правдив женски образ, които се отличават лекинко от тези в изграждането на мъжки образ. Да видим къде са типичните грешки...

За жените с любоФ:

1. Описанието Страшното, зло описание. С героите от мъжки пол няма чак такъв риск, но при дамите... брр. На първо място, избягвайте повече от едно-две прилагателни пред съществително. "Малък, деликатен, леко чип нос..." Ужас! Да не говорим, че "малък" е много близко до "деликатен". Махнете едното. Още по-добре махнете две: "леко чип нос". Звучи по-добре. Ако косата на героинята ви е като кашмир и е черна, не пишете "черна, кашмирена коса". Bitte! "черна коса като кашмир" е по-добре. Като цяло, избягвайте струпванията на прилагателни. И, в името на всичко свято, не ползвайте често поетична реч за красотата на героинята си. Особенно важно - ако наречете очите й "лазурни", много моля, не отивайте на "сапфирени" след десетина страници.

2. Самоописанието. "Детелина стоеше пред огромното, белстящо, златно огледало и оглеждаше фигурата си. Вярно, бе много висока, но пък сините й почти до ахатово-сиво очи бяха твърде раздалечени, а черната копринената коса, която падаше на деликатните й рамене беше твърде къса. Вярно, фигурата й беше приятно подчертана от светлозелената рокля, но пък дори и така изглеждаше малко върлинеста, а не искаше да изглежда така..."

Ахх, очите миии....

Освен претрупването на прилагателни, тук има и друг проблем - огледалцето на стената. Може и такова мислене да е типично за някои жени (опитвам се да не обидя никого), но пък отегчава. А и няма нужда всичко да е уточнено. Оставете малко място за фантазията на читателите си.

Бележка: Нарочно съм правил тъкмо това с една героиня, към която исках да предизвикам мигновена негативна реакция. Проработи.

3. Недостатъци. По някаква чудна причина при мъжете-главни герои виждам повече недостатъци. Ако е жена обаче, всичко се изчерпва най-често с "не си сдържа езика", качество, което *изненада*, в крайна сметка й помага да намери мъжа на мечтите си. (отмива сълза на искрено умиление от очите си, преди да продължи) Защо героините ви да нямат истински недостатъци, които да не могат да се обърнат в тяхна полза в ни един момент? Нека да са глупавички, себични, или не-чак-толкова-красиви. Ще изглеждат по-реални и по-"живи"

4. Миналото. Жените - главни герои основно имат няколко типа минало. Донякъде ограничението е заради реалностите на света, в който пишем. Да го приемем, в средновековието не е имало равенство между половете. Но това не е добро извинение. Всяка втора жена във фентъзи е: дъщеря на благородник/жрица/могъщ магьосник. Подчертавам: тя е нечия. И в миналото й винаги се крият все едни и същи ръбати камъни: трудно детство, родители, които не я разбират или мистериозен странник, който един ден убива родителите й. Ще ми се да видя героини, които са прислужнички, фермерки, ловкини... А защо не и да не са тийнейджъри? (Усещам, че след време трябва да говоря и по тази тема - възрастта на героите)

5. Взаимоотношения... Най-трудната част, особено с навика на героините да са все красавици. Просто няма начин да се движат сред обществото и да не предизвикват мигновенна реакция у всички. Дали ще е любов или омраза - героинята ни все е в центъра на мислите на всички около нея. И почти задължително първия второстепенен герой ще се влюби в нея.
Хубавия външен не значи неизбежно, че героят/героинята ще върти света около пръста си.
Нека героинята ви просто да бъде подминавана от някои от хората, с които тя разговаря. Защо не да бъде отблъсната от възлюбения, или въобще да не го намери? Старайте се да създавате реалистични герои, а не поредици от притурки за вашето любимо отроче.

Прилив на тестостерон...

1. Тъмен герой. Шансовете са, че мъжките ви главни герои ще попаднат в една от двете категории: як като вол или красив, но по-слабоват. Тук няма такъв проблем с претрупаните описания, но пък е и много по-лесно да се плъзнете по склона и да заложите на типичен образ. Някак външния вид и характера винаги са в унисон, особено при мъжете. Ако е едър и червендалест, ще е скандалджия, ако е дребен и с малки очи, ще е потаен и с остър нюх... Кажете ми как изглежда героят ви и вероятно ще мога да кажа какъв е по характер. Само че в реалността не е така. Огромни мъже могат да бъдат страхливи, а дребосъци - да налитат на бой. Замислете се дали да не мислите отделно как изглежда героят ви и отделно - какъв е по характер.

2. Тестостерон. Директно свързано с минали постове. Жените могат и да бъдат оставяни сравнително беззащитни. Ако настане бой обаче, мъжът в главна роля задължително размахва крак от някоя маса, копие или каквото там има под ръка. Когато един човек попадне в рискована ситуация много често реакцията е тъкмо обратната - той се свива в ъгъла и се надява проблемите да го подминат. Героите във фентъзито обаче са Герои и Мъже и просто не знаят кога да се оттеглят. Те трябва да се борят, независимо дали има някакъв шанс. И просто няма начин в цялата ви книга да няма поне една ситуация, в която главният ви герой не размахва меч или реди заклинания в директен двубой с някого. Щом е мъж, явно трябва да се бие някъде, някак! Помислете за факта, че не всички хора от този пол стават смели, когато са притиснати в ъгъла. Някои са страхливи, други предпочитат да се измъкват по безопасни начини.

3. Навиците. Колкото и да ми е неприятно да го призная, мъжете, като цяло, не сме толкова внимателни и самокритични колкото жените. Затова не забравяйте, че главният ви герой често няма да е в добър външен вид. Няма да е и коректен. Най-вероятно ще има поне няколко подмятания, които могат да минат и за дебелашки. Не всеки мъж е принц Чаровен (ах само да ми падне тоя мръсник, петнящ името на мъжете, в ръчичките...) и по-добре го запомнете. Половината от населението на земята е с малко по-груби обноски и неглижиран външен вид. Говоря за средния представител на пола, разбира се. Има и изключения.

4. Миналото, отново. Тук имаме малко по-голямо разнообразие, но пак се въртим около няколко теми. Не го разбирам, наистина. Не е нужно някой да има мистериозно или трудно минало, за да е интересна личност. Нито пък е потребно да има някаква тайнственост в историята му, за да е герой. Не значи, че всички герои трябва да са обикновени, но няколко, чиито семейства не са избити от Големия лошковец и не са от благороден произход ще поразведрят ситуацията, нали?

5. Коч company! Много често срещан феномен. Отново говоря в средни стойности - мъжете са по-приключенски настроени. Затова около героя ви се натрупва маса от мъже и само няколко жени. От личен опит мога да кажа, че мъжки компании могат да се образуват дори и само от двама мъже. Въпрос на територия. Вземете предвид този феномен, когато пишете. Мъжките ви герои редовно ще се събират в чисто еднополова компания и ще разискват един куп уж глупави дреболии. С жените по някаква чудна причина не е точно така. Не смея да обяснявам защо. Не съм психолог.

Така. Това е. Като цяло, за мъжете и жените си важат генералните правила и съвети, които съм дал по-рано. Обаче имаше няколко по-специфични момента, които се радвам, че изясних. Надявам се това да е от полза за някого.

Ревю: King Arthur II

Или: Защо една добра идея може да те отврати...

 Артурианския епос запленява умовете на хората още от времето на създаването си. За него са написани много книги, направени са много филми. Има обаче само една стратегическа игра, която се опитва да пресъздаде легендарните събития. И, уви, този опит не е успешен. А можеше да е толкова хубаво...

Наследство. King Arthur: The Roleplaying Wargame (или, за по-кратко, "Крал Артур") се придържа изцяло към легендата за Артур. Разбира се, с някои отклонения, наложени от геймплея. Продължението обаче развива историята по един много добър начин. Вие сте сина на Артур. Страната е изпаднала в хоас след мистериозен инцидент. Мерлин е изчезнал, а баща ви е на смъртно легло. И нашествието на демони от преизподнята само влошава положението. Успех с опитите да се измъкнете от тази каша! 

Извън историята, много елементи от оригиналната игра са запазени и в продължението. Имате една координатна система с две оси - справедливост и религия. Можете да бъдете тиранин или добър владетел, да почитате старите богове или да сте християнин. Съответно, това ще ви даде различни бонуси и единици. Историята е разказана под формата на книга-игра. Придвижете героя си до някое място, където има куест и ще трябва да направите няколко решения, водещи до различни резултати. Един куест може да бъде решен така че да избегнете трудна битка, а може и да попаднете на нея. В продължението, Крал Артур 2, текста, който трябва да изчетете по време на тези задачи дори е озвучен, макар че личат някои необясними разлики между написаното на екрана и това, което чувате. А щеше да е така лесно всичко да е наред. Уви, това е само първата капка в пороя от грешки, довел до пропадането на една добра идея.

 Типичен куест

...И лошо наследство. Крал Артур се опитва да е игра от поредицата Total War. И тук е първата грешка, както особено ярко личи във втората част. Просто казано, до момента никой не може да надмине шедьовъра на The Creative Assembly. И добавянето на заклинания, които да мятате по време на битка, уви, не променя това. Вашите герои, които могат да отидат на важни задачи, също водят войските в бой. От Neocore (авторите) са решили обаче, че не би трябвало да имате голяма свобода на действие. Затова в продължението ще се биете само с определени врагове, в определено време. Уж света е отворен, но се "активира" малко по малко, с всяка дребна крачка. Това вероятно е опитът на Neocore да поправят ситуацията от оригинала, където много лесно можехте да се нагърбите с повече, отколкото можете да носите.

Боят настана... Абе, защо умират само от техните?

Както всяко копие на Total War и тук имате две карти - стратегическа, на цяла Британия, където действието е на ходове, и тактическа - където се водят отделните битки, в реално време. На стратегическата карта обаче няма какво да правите, на практика. Управлението ви над провинициите на кралството е сведено до минимум, дипломатическите опции са почти безполезни, проучванията не водят до сериозни промени, даже нямате реална хазна. А на тактическата карта... Е, да кажем, че нещата не са много добри. Като заклет фен на Total War не мога да не отбележа тоталното превъзходство на поредицата на Creative Assembly. Стратегическа игра, в която давате 40-тина жертви при 1600 на врага, на най-висока трудност, просто не може да е добра.

Стратегическата карта - хубава, но безполезна

 Въпрос на оптимизация. И, въпреки всичко това, играта можеше да е добра. Поне в частта с куестовете. Поне заради историята. Поне като си поставяте допълнителни задачи в битка (не ползвай магии, например). После обаче идва въпроса с оптимизацията. Графиката на играта е много добра - красиви, детайлни единици, пъстри цветове, дълбоки гори, толкова, че даже не можете да видите собствените си хора. Звукът също е на ниво. ОБАЧЕ всичко се движи с 20-тина кадъра в секунда. И това на най-леките насторйки за видеото. В битка и до 10 може да падне. И не, не е проблем с моят компютър. Забавното е, че на най-високи настройки на видеото ефектът е почти същия - губят се само още 4-5 кадъра в секунда. Какво е това чудо? Хора (не аз, а други, оплакващи се на форума на играта), с машини, които могат да подкарат The Witcher 2 на ултра да не могат да играят стратегия с минимални настройки? Neocore са дремли май! Още повече, малко след пускането на играта производителите, рамо до рамо с издателите, родиха и друг страхотен гаф. (виж карето отдолу)

 Присъдата. Има много неща, които не покрих в това кратко ревю. Опцията да избирате различни умения за героите (рицарите) си, това че единиците ви вдигат нива и стават по-силни с времето или възможността да екипирате героите с всевъзможни предмети. За жалост обаче тези неща се оказват маловажни. Когато една игра не изпълнява добре един от основните си елементи и за капак даже не върви добре по неведоми причини просто няма какво да я спаси.
Геймплей: 6/10. Интересни задачи, като книга-игра. Всичко останало обаче е посредствено, в най-добиря случай. Дори и историята не спасява играта.
Графика: 5/10. Когато всичко върви насечено, не можеш да се насладиш на визуалните благинки.

Звук: 8/10. Много добър. Някои неразбираеми разминавания между озвучаване и текст.

Потенциал за преиграване: 4/10. Ама, моля ви се, какво преиграване? Историята е малко или много линейна, единствената промяна е, че можете да я минете с различни бойни единици.

Общо: 6/10. Добра идея на пръв поглед, но напълно опропастена от слабото изпълнение.

За възхода и падението на Paradox Entertainment. Шведска компания, регистрирана в Стокхолм, но извършваща цялата си дейност от Лос Анджелис. Производители и разпространители на компютърни игри. Известни са с историческите си стратегии като Europa Universalis, Victoria, Crusader Kings, Hearts of Iron. Освен това от около половин десетилетие насам агресивно изкупуват чужди игри. Най-силните им години (в моите очи) са около 2010-та, когато разпространяват Mount & Blade: Warband и Europa Universalis, Hearts of Iron (серия поредна). Оттогава обаче решенията им ме объркват. Енджинът им, използван за стратегически игри почти не търпи промени през годините. Закупуват правата над марката Dreamlords само за да забият надгробния камък над нелошата игра. Последния им гаф е свързан със заявлението на официален член на производителите Neocore, работещи за тях, който заяви че 24 кадъра в секунда са напълно достатъчни за модерна компютърна игра. А на хоризонта се задават още проблеми - Sengoku (стратегия, базирана на Японското средновековие) май не е много харесвана, а Crusader Kings 2 ще ползва нейния енджин. Освен това създателите на Mount & Blade вероятно няма да гледат безучастно как играта им е плагиатствана в новия проект на Paradox - War of the Roses... Само бъдещето ще покаже.

Ако се интересувате от въпроса с кадрите в секунда.