– Ето го аргументът ми – изфуча Аша и грабна
някакъв вързоп от земята. – Виж го!
Тя
дръпна и от вързопа се изтърколи нещо тежко и обло. То тупна на палубата и се
затъркаля към Ройнар. Капитаните се втренчиха в него с ужас. На Рори му
трябваха няколко секунди да осъзнае какво бе това. Беше човешка глава. И лесно
можеше да познае лицето. Беше Нагрот Буревестник, с бръчките от болката и торбичките
под очите. Усмихваше се благо във вечния си сън. Ала побелялата му свилена коса
бе покрита с кръв и под врата нямаше тяло, което да го крепи – само дълга,
кървава дамга. Като омагьосана, главата се спря точно пред очите на сина на
оръжейника. Поне боговете бяха добри и не се извъртя с очи към него. Ройнар я
гледаше няколко дълги секунди. Този път потрепери, така силно, че и палубата
сякаш се тресеше заедно с него. Отне му върховно усилие на волята да се спре, а
парапетът в десницата му изхрущя, пречупен като вейка.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар