Търсене в този блог

петък, 27 септември 2013 г.

Откъслеци

"


 – Ето го аргументът ми – изфуча Аша и грабна някакъв вързоп от земята. – Виж го!
Тя дръпна и от вързопа се изтърколи нещо тежко и обло. То тупна на палубата и се затъркаля към Ройнар. Капитаните се втренчиха в него с ужас. На Рори му трябваха няколко секунди да осъзнае какво бе това. Беше човешка глава. И лесно можеше да познае лицето. Беше Нагрот Буревестник, с бръчките от болката и торбичките под очите. Усмихваше се благо във вечния си сън. Ала побелялата му свилена коса бе покрита с кръв и под врата нямаше тяло, което да го крепи – само дълга, кървава дамга. Като омагьосана, главата се спря точно пред очите на сина на оръжейника. Поне боговете бяха добри и не се извъртя с очи към него. Ройнар я гледаше няколко дълги секунди. Този път потрепери, така силно, че и палубата сякаш се тресеше заедно с него. Отне му върховно усилие на волята да се спре, а парапетът в десницата му изхрущя, пречупен като вейка.
"

Няма коментари:

Публикуване на коментар