Ревю: Джо Абъркромби - "Отмъщението на Монца"

 Време е да погледнем и на историческа книга. Да, историческа книга. Без съмнение някой ще твърди иначе, но за мен „Отмъщението на Монца“ на Абъркромби е класическа историческа книга – дяволски добра историческа книга, с елементи на фентъзи, разбира се, но не е и чисто фентъзи.

На политическата сцена

Действието в „Отмъщението на Монца“ се развива в северна Италия, кръстена по различен начин и с объркана география. Главната ни героиня е Монцаро Муркато, персонификацията на клишето за перфектната красавица-войн. Тя е идеална. Всички мъже искат да легнат с нея, всички жени ѝ завиждат. Монца е умна, красива, познава класическите автори, може да води война, перфектна е в боя… Направо да се чудиш как Абъркромби не си е изгорил клавиатурата, точейки лиги.

Разбира се, тук идва проблема с инцеста, с който авторът се заиграва.

Италия е разединена, но гениалната Монца е на страната на един от херцозите и е готова да я обедини в негово име. Само че тя е твърде известна, хората викат нейното име, не неговото. И херцогът прави най-логичното. Като не се уверява, че Монца е мъртва. Наистина. „Никой не може да преживее това падане.“ Освен това убива брат ѝ и кара наемниците ѝ да я предадат.

Страхотен пич. Сигурно е голям хит сред съседните кралства.

Отмъщението е най-добре сервирано кърваво

…Или поне студено. Което е, всъщност, заглавието на книгата на английски. „Best Served Cold“. Промяната е необяснима, но не е чак толкова страшна.

Както личи още от заглавието, Монца тръгва да мъсти, избивайки наред хората на херцога. По пътя към нея се присъединява пъстра палитра от различни умели индивиди. Луд убиец, измъчван от съмнения скандинавец, отровител и красивата му асистентка… В кашата се намесва и Свещената римска империя, разбира се, а историята минава през Геноа, Венеция и Милан… Всички приятно преименувани, разбира се.

Оттук-нататък Абъркромби е в стихията си. Героите са реални личности с реални търсения и сложни характери. По страниците на романа се вихрят политически интриги, битки и предателства. Историята е добре забъркана и пленяваща до самия край. Магия почти няма, освен някои мистични елементи в последната третина на книгата, но те никога не са дори близо до това да бъдат основна част от историята.

Твърде реални личност

Дребният негативен коментар, който мога да отправя към Абъркромби е, че всичките му герои са негодници. Да, чудесно е всеки един герой да предизвиква някаква реакция у читателите. Не, не е добре, когато всички започнат да го дразнят. Проблемът ми е следният – към края нямаше за кого „да викам“. Най-чистият герой в романа е толкова тъмносив, че направо минава за черен. Героите на Абъркромби са все закоравели интриганти, престъпници и убийци. Опитите им да се подобрят из основи са обречени на провал и всяка добрина, която правят ясно противостои на големите им цели и на прегрешенията им. Романът сякаш си беше поставил за цел да превърне всеки относително положителен образ в проклетник до финала си – или поне да го убие. Което може и да е реалистичен поглед над ранно-ренесансовата политическа реалност, (не че съм на това мнение) но дори и други, признато безскрупулни автори, като Мартин, не си позволяват да очернят абсолютно всички свои образи.

Въпрос на стил

Абъркромби пише дяволски добре. Темпото на „Отмъщението на Монца“ е идеално, изразът е точен и ясен, и подходящо кратък. Когато авторът трябва да е изразителен, успява да предаде перфектно ситуацията и чувствата на героите си. Бойните сцени са прилично описани, без да омръзват. Да видиш главна героиня, описана от мъж също е изключително рядко и интересно. Не знам доколко е добре описана, но на мен описанието ми се стори точно. Второстепенните герои също са изразителни и сложни и звучат интересно и различно, когато действието се разказва от тяхна гледна точка.

Техническа характеристика

Нямам никакви забележки към превода, редакцията или корицата. Ако изключим странността със заглавието, разбира се. Бард са се справили добре. Дори и корицата е тематична… Въпреки досадния синдром за бикините – плетена ризница. Не е чак толкова по-назад от оригиналните корици, което е стъпка в положителна посока за Бард. Като знам колко лоши корици са излизали от това издателство, направо трябва да съм благодарен.

Препоръчвам книгата на всеки, който може да търпи една история без герои и не държи фентъзито му да е населено с десетки магьосници, дракони и магически лампи. Ако сте от втория сорт, ще останете жестоко разочаровани. „Отмъщението на Монца“ е добра историческа книга, но не се класира за фентъзи – няколкото променени имена не правят от ренесансова Европа фантастична, непозната земя.

Като допълнение – разбирам, че Абъркромби има поредица, която се развива паралелно в същия свят, само че в Свещената римска империя и друга, с главен герой Каул (един от помагачите на Монца), с история, разиграващата се в Скандинавието. Тези поредици, доколкото разбирам, са по-наситени с магия и може и да са по-подходящи за онези, които не търпят земните корени на „Отмъщението“. Не се притеснявайте за тези поредици, впрочем – книгата е напълно самостоятелна и дели единствено света си с тях. Лично аз знам, че след време ще прочета и тези книги.

Ревюта на тази книга в интернет бол. Господин Блажев я е покрил, разбира се, все пак вече е на две годинки. Поразтърсете се и лесно ще намерите. А аз още утре обещавам двойно ревю. Двойно, защото и от двете неща съм доста недоволен…