атанладнакС ацирок със .азъг
И парадът на българските автори продължава с Геновева Детелинова. Но това, че днешната авторка дели народност с Антон Фотев не предполага никакво подобие между романите им. Ни най-малко. Защо? Ако Фотев ми напомня за Абъркромби, Мартин и Хауърд, то Детелинова пише напълно различни истории, по-присъщи на Пратчет... и на Нушич и Хашек. Причината да използвам точно тези имена, а не автори на фентъзи романи е, че "Приказката" е написана в жанра на комедийното фентъзи, в който, уви, съм запознат само с магьосника Пратчет - пък и не съм от хората, които обичат безрезервно историите му. Какво значи това мое незнание за ревюто, което ще последва... Ами, да видим.
От перото до печатницата
Накратко, "Приказката" е преминала една кратка епопея от замислянето си до печата. Първата част от романа е разказът "Драконът и портокаловия сок" на същата авторка. Всъщност, настоящата книга се явява продължение на онази история. Не се притеснявайте, разказът си е включен, а можете и да го намерите и из дебрите на интернет, на повече от едно място, ако не ви се чете в книжен формат. След това историята на разказа, иначе завършена, е използвана като въведение в света, описван от авторката. Поне две редакции и пет години по-късно, (разказът е от 2009-та) под шапката на MBG Books, излиза настоящият роман. Дали това е помогнало или не на историята? Единственият начин да стигнете до отговора е да прочетете сами романа.
Историята на "Приказката" се развива в мултивселена с множество светове. В нея има светове всякакви - нашия си, свят на боговете, свят на дракони и магьосници (и физици, моля ви, да не забравяме!) и свят на ръба на разпада. Дали има и свят на леко замръзналите сосове за салати? Не се знае, но аз бих спекулирал, че има - защо не? Та, тези светове са свързани с портали, макар че някой може и просто да се телепортира между тях, ако му се рискува. А има и трета опция - Бюрото за междупространствено прехвърляне, страшната вогонска бюрократическа империя, движена от (вероятно) еднокрака омнипотентна леличка. Но с нея не искате да имате нищо общо. А ако имате желание все пак да си минете по реда - марш за формуляр номер 1672, да установим какъв сте на цвят!
История!
И кои са нашите герои, в тази заплетена мултивселена? Ами, "...красив, висок / зеленоок и с много хубав тен," магьосник и стихоплетец на име Владимир (Влад) и неговият не-дарен баща и малко ясновидец Александър. Също така няколко вещици, дракон, змей (моля, да не се бъркат!), драконоложка, зъл магьосник, шефа на магоьосниците - по съвместимост мащеха на Влад, склеротични сфинскове, малко бебе, превръщащо почти всички присъстващи в любвеобилни бавачки, автора на романа... А, да. Авторът на романа, мъжки род, единствено число. Едуард Левонян. Усещате сигурно накъде бие историята, щом споменах това. Накратко, в основния свят на историята, светът на драконите и магьосниците, настава бъркотия и нищо неподозиращият Еди изглежда е единственият, който може да я оправи. Но не я поправя, защото по начало всичко е наред. Май. Помежду другото се набъркват толкова много странични сюжетни нишки, че ще ми трябват две ревюта, за да разкажа и половината.
Дълго мислех, че "Приказката" няма да следва стандартния тритактов сюжетен модел от завръзка-кулминация-развръзка. Обаче се залъгвах - под цялата веселост на историята, тя си остава сравнително проста. Много от страничните сюжетни линии си остават такива - странични, без да засягат с нищо значително главната история. Обрати в сюжета има, но ще си кривя душата, ако твърдя, че по някое време съм бил на ръба на леглото си, докато четях. Или пък че самите обрати бяха перфектно изпълнени. В историите, описвани от Детелинова, поне за мен, липсва и капчица напрежение, а страничните сюжети са, често, просто дребни пасажи...
Хихикане през зъби.
...Но пък са забавни. Може да се оплаквам колкото си ща за стандартния сюжет, но той в случая не е важният. Хуморът е на първо място. Само дето аз не съм правилният потребител на Детлиновият хумор в писмена форма. Уви, придобил съм гага, забита в земята и "Приказката" успя да изтръгне от мен само една усмивка. А не е като да съм роден с такваз неспособност да виждам комичното. Смял съм се с глас при четенето на Нушич. Не знам каква е причината зад това, но предричам, че хуморът на "Приказката" няма да накара всекиго да се смее. Което е жалко, защото, поне според мен, това е целта на книгата.
Това обаче не пречи да се възхитя на лекия стил на авторката. Действието подскача бързо и приятно между множество различни герои. Това е една от малкото книги, която можете да разтворите по средата и пак да се насладите напълно на почти всеки от прочетените пасажи, без да имате и бъкел идея за какво точно става въпрос.
Пратчетовост?
Хм, не. Не съвсем. Тери Пратчет се е прославил със злободневност и на моменти много тънка социална критика. Тук критика и злободневност много-много няма. Комедия? Да, разбира се. Но повечето послания на романа са очевидни и съвсем нарядко разпръснати. То това не е точно лошо, но определено трябва да четете, имайки едно на ум, ако очаквате нов свят на Диска. Пратчет е един-единствен. Геновева Детелинова нито трябва, нито може да го копира. Не го очаквайте от нея - очаквайте една книжка, по-лека и весела от творенията на офицера на Британската империя.
"Приказката" работи най-добре като една пародия на епичното фентъзи, което се взема, както често правя и аз самият, така на сериозно, че сякаш има запек. Като идолопклонник на епичното фентъзи, не можах да не оценя заигравките с клишетата. Само че не видях и с тях да е направено нещо изключително ново. Те просто са там. Като вътрешни шеги за посветените. В тази връзка, и аз бих се зарадвал да видя продължението на "Космосът да ти е на помощ, Александър", но 90% от читателите няма да имат ни най-малка представа за какво става въпрос и пак толкова няма да проверят. На места "Приказката" ми прилича на апокриф, предназначен за посветените, а това не е нещо хубаво.
Текст и музика... пардон, редкация и корици.
Нямам забележки. Редакторите са не един, а двама - и то двама от най-прославените, и очевидно си разбират от работата. В книгата на очи ми се наби само една грешка и тя е вероятно печатна. Оформлението е прекрасно, както при всички книги на това издателство, а корицата е особено идейна.
Зума има тежката дума.
Надявам се, че от ревюто личи, че имам смесени чувства. От една страна, усещам, че не съм правилният читател за тази книга. От друга, не мога, поне от чувство за колегиалност, да не я "покрия". Пък и не всяка книга ще има само "правилни" читатели.
Та, що е то, "Приказка за магьосници, физици и дракон"? Едно бодро и ново приключение в света на комедииното фентъзи. С история, която може и да не е уникална, но пък е приятно разказана. Сега ще сторя нещо нередно и ще сравня "Приказката" с храна. Този роман е като свежа салата за ума. Приятно и леко, незатормозяващо... И, ако не сте фен на салатите, напълно забравимо. Поне за мен, произведението на Детелинова губи сравнението с малкото други салати, които съм ял. Споменах ли Нушич? Защото пак ще го направя... Докато си спомням живо сръбската картофена салата, българската шопска, уви, вече изветрява в паметта ми.
А пък и аз си падам по мръвките. Та, кому бих препоръчал тази книга? На всеки, който обича салатите, сиреч комедията, като литературен жанр. С уговорката - не очаквайте Пратчет. Не очаквайте Нушич. Четете с отворен ум и отворени сърца. Може би тогава "Приказката за магьосници, физици и дракон" ще успее да ги стопли. Знам, че моето остана студено.
Аз ще си позволя да коментирам корицата (всъщост четирите корици от конкурса).
ОтговорИзтриване1. Приказка за магьосници, физици и дракон - Ако това е дтско приключенско фентъзи в духа на автори като Риърдън и Роулунг, корицата щеше да е почти сполучлива. Тогава обаче трябваше щрифта да излезе от стерилните си бледи и правилни форми и да бъде някак по шарен, разчупен и изрисуван - като за детска книжка. Но ако романа претендира, че е комедийно фентъзи, то корицата е ужасно неподходяща и непривличаща потенциалните фенове на този поджанр. С две думи: корицата не продава.
2.Разторг - Това е най-добрата корица на издателството въобще. Те като цяло нямат кой знае колко висока летва от към оформление (с едно две приблизително сполучливи изключения), така че с корицата на "Разтог" направо ми изкрещяха: "Купи тази книга изглежда много обещаваща" Е, сигурно е, незнам... някой ден сигурно ще разбера. С две думи: корицата продава.
3. Песни за Отвъд: Жертвата - ох, стигнах и до тези две корици. Още първият път, когато показа двете рисунки, останах силно скепричен от лекото усещане за новооткрит тинейджър с амициозен уклон за рисуване. Наивни несъръзмерни форми и липса на каквато и да е идея в картините, но си казах: "В крайна сметка от рисунка до добре оформена книжна корица има голяма разлика". Уви, оказа се че няма. Крайна оценка: По-скоро не продава.
Никого не искам да засегна с мнението си, но дори и най-вкусната манджа, трябва първо да те привлече с вида си, за да посегнеш и да я опиташ. Аз лично ще се доверя на готвача и някой ден, в обозримото бъдеще, ще поглъщам бифтеци със салата, макар и да не изглеждат като във 24Kitchen. но дали много други хора ще го направят...
За песните и Разторг приемам мнението ти напълно. Колкото до Приказката обаче, корицата ми се струва подходяща, макар че може би не крещи "комедия!" Има си летящата баба, хванала се за драконовата юздичка, (защо обаче не е еднокрака тъз леля, не знам) има и недооблечена драконоложка.
ИзтриванеЗа Песните аз съм виновен за тематиката на картината, ако не и за реалното изпълнение. Питаха ме какво да правят, аз погледнах останалите книги на MBG - много са с герои на кориците - и им рекох "да запазим традицията". Ако бях замислил поредицата да е с 13/14 книги, всъщност, имам страхотна идея за корици, но не е точно така. То и добре, че не е така, иначе навярно нямаше да успея да приключа с тази поредица преди да писна всекиму. Прочее, който разбере отсега какво значи този коментар за броя на кориците, печели точки.
Хубавото нещо на MBG (а и на Човешката библиотека, доколкото знам) е, че се допитват до читателите за кориците си - едните през фейсбук, другите с гласуване по форум, и-мейл и други канали.
Ммм, бифтеци със салата. Напомня ми, че днес не съм вечерял.
Значи за следващата да очакваме повече твоя .. намеса, да речем, по отношение на корицата? :)
ОтговорИзтриванеНа мен пък на Разторг не ми допада чак толкова. Доколкото разбирам от ревюто по-долу, книгата е доста драматична, а в корицата това не го виждам. Но пък аз съм в този потребителски сегмент, който не се влияе в значителна степен от това, та нито би ме накарала да си я купя, нито ще ме откаже.
Не знам какво да се намеся повече в корицата от това да кажа кой да е на нея... И Анмион и Ана са по мое предложение изтипосани там. Което ми напомня, че наистина не мога да реша кого мога да сложа на корицата на книга втора, ако отново е разделена на две. Единият кандидат ми е пределно ясен, но за втория още нямам идея.
ИзтриванеПовечето хора не са в сегмента, който съди изключително по корицата сама по себе си - те съдят по името на автора предимно. За мен не е така - ако гледах името или корицата, нямаше да докосна един куп добри книги. Но има и хора, които гледат първо за шаренийката. Опаковката продава, каквото и да говорим.
Абе, мойто момче, през ум мина ли ти, в колко лоша светлина се поставяш като коментираш книгите на пряката ти конкуренция, и то по този дребнав начин, лъхащ на комплекси?
ОтговорИзтриванеТози дребнав начин, лъхащ на комплекси, си го имам от малък. :)
Изтриване"Номерът" на повечето рецензенти е, че се спират единствено на доброто в една книга - вижте Блажев, Ана Хелс и други - ако творбата им хареса, то критиката е трудно забележима. Позитивизмът е хубаво нещо, но реших да не следвам тази философия - при мен нещата са малко различни, опитвам се да изкарам конструктивна критика дори и за историите, които харесвам, защото мисля, че е по-полезно за самия автор. (Не че Сандерсън/Абъркромби/Ротфус ще дойдат да четат точно пък този блог...) А и за читателите - ако ви кажа, че нещо е хубаво и без никакви проблеми, а то не ви хареса? Проверете, моля, другите оплювания, които съм пуснал из блога. Любимото ми фентъзи на 2012-та, "Пътят на кралете" съм очернил добре в ревюто, а после съм я обявил за най-добрата книга, която съм чел през онази година.
Иначе, с г-ца Детелинова не сме пряка конкуренция. Тя пише комедийно/пародийно фентъзи, аз епично/приключенско фентъзи. Комедията и трагедията са все жанрове на театъра, но не са в конкуренция, нали? Пряката ми конкуренция е Антон Фотев, към когото също съм бил страшно нагъл и комплексиран. И ще се радвам той да бъде не по-малко нагъл и комплексиран, ако някой ден седне да ми пише рецензия.
Много съжалявам, ако ревюто ми звучи неискрено. Винаги съм се старал да бъда честен.
О, ако това беше конструктивна критика, изобщо нямаше да се впрягам. Ако ми посочиш три примера на горепосочената от твоя страна ще съм склонен да се съглася.(Конструктивна критика за жанр, на който като цяло не си фен. Май нещо си се оплел здравата в собствените си глупости) За жалост единственият резултат е достоен за съжаление опит да се наплюе чуждата работа завоалиран под куп "метафори", "абе не е зле, ама е зле" и референции, които са повече личностова чекия от колкото нещо друго (вижте ме колко книжки съм чел).
ИзтриванеА относно конкуренцията. Господин Х ще отиде на щанда с новите книги, ще види твоите два тома, книгата на Фотев и книгата на Детелинова и ще избира с неговите 20 лв дали може да рискува с български автори или не. Господин Х разбира се, като повечето хора, няма особено тесни жанрови ограничения.
П.С. Пасивната агресия може да звучи добре в главата ти, но реално е доста путкенски ход.
На мен ми харесва ревюто.
ОтговорИзтриване