Търсене в този блог

вторник, 7 януари 2014 г.

Нова година 2014-та! С бонус новини

Изображението е безочливо откраднато оттук.

Падна лист от календара… Или по-скоро, целият календар падна. И е време да погледнем на годината – как беше досега и какво очакваме занапред.

Литературен фронт? Персонален триумф и българщина. Имаше едно лошо попадение, с „Междусъния“, но, като цяло, българските книги ме заляха в края на годината. Засега съм преборил само две, но на хоризонта ми е хорър сборника на Бранимир Събев, славянските хроники на Коста Сивов и „За спасяването на света“ от Човешката. Само че, както и през изминалата година, прогнозирам проблема твърде много книги – твърде малко време. С тези трите каталогът ми за книги за четене нараства на повече, отколкото мога да изчета за месец, при това ако нямам университетски задължения. Вероятно ще се отнеса в четене чааак през пролетната ваканция.

Извън българските книги? Мех. Трябва да поставя „Слепоглед“ и „Отъмщението на Монца“ наравно, но жанровете им са много различни. Знам, че когато имам време, обезателно трябва да задълбая в Абъркромби. Като изключим тези две светли звездици обаче, нищо не можа да ми задържи вниманието. От феновете на Сандерсън съм, но „Ритматистът“ просто не е моята книга. За „Стоманеното сърце“ пък да не говорим. Признавам пълна предубеденост по посока всяко „градско“ фентъзи. Надявах се на продължение на „Летописи на светлината на бурята“, не на това.

Няма новини за „Ветровете на зимата“ от Мартин, „Колелото на времето“ се завъртя и приключи… за този цикъл, а Сандерсън още не е публикувал продължението на книгата ми на 2012-та. Поне ще има какво да чета от него тази година.

Игрален фронт? Ами… Добре, но в сравнение с миналата година, издиша. Най-доволен съм не от новите игри, а от ескпанжъни за старите. Поредицата от DLC-та на Crusader Kings 2 и новият X-COM: Enemy Within ме радват повече от новите предложения. Извън това, Rome 2 беше звучен провал, Bioshock Infinite бе белязана от посредственост във всичко освен графиката и историята, Shadowrun Returns предложи по-малко, отколкото всеки се бе надявал. Светъл декемврийски лъч се появи наскоро под формата на Heartstone, но ревю за безплатната игра с карти на Близард, която може би някой ден ще излезе в отворена бета… ще дойде скоро. Ако изключим това, изиграх веднъж Metro: Last Light и се позабавлявах замалко с Airland battle: Air assault. И толкова. Не съм играл по-известните предложения в жанра, които попадат на върховете на много класации, Brothers: Tale of Two Sons и Papers, Please, затова не мога да коментирам тези приятно звучащи и изглеждащи инди заглавия. Басирам се, че си струват. Уви, нямам нито времето, нито желанието, нито парите да играя всичко, което ми се стори интересно.

Какво очаквам за тази година… Ами, нищо, да ви кажа честно. Battlefront остава заглавие за 2015-та. Watchdogs беше избутана назад и се надявам да е за добро, но нямам невероятно високи очаквания за нея. Kickstater игрите, които наблюдавам, Torment и Project Eternity нямат сериозни раздвижвания и може и да излязат тази година, но по-вероятно не. 

Филми? Да уважим и това изкуство, като кажем, че съм напълно незапознат. Редовните блокбсътъри миналата година си свършиха работата и ме забавляваха, без да останат изключително запомнящи се. Харесах повече първия „Хобит“ от „Пущинака на Смог", а наскоро ми попадна псевдо-документалният "Докладът Европа", който беше интересно предложение.

В личен план беше невероятна година и ще се опитам да я повторя. Вторият път няма да е толкова ново и уникално, но пък опитът означава шансове за едно по-добро представяне.
Планирам най-сетне да си седна на Д-то и да приключа продължението на „Жертвата“. Делят ме буквално две седмици здрава работа, макар че университетът ми се бърка с желанието за работа. Но ще трябва да се преглътне. Във връзка с първата книга от поредицата: може и да се появи скоро по пазарите, нямам новини. Когато и да излезе, ще опитам да направя представяне през пролетта, а през лятото, ако се намери къде да ги правя тези представяния, може и да пообиколя из страната.

И сега новините. Ами, то те не са лични… Накратко, Човешката библиотека организират писателска работилница. При честотата на подобни събития в България – да се чете веднъж-дваж в годината – това е добра оферта за всеки заинтересован, който може да си позволи, физически и финансово, да отиде на тази работилница.

Мястото е Велинград, времето е 01-04 февруари. 208 лева за престой пълен пансион в тризвезден балнеолечебен (СПА) хотел. Предлага се и нежно-инвазивна редакция на ваш текст с размер до 18 000 знака. (не думи!) Ако не бях на няколко хиляди километра оттам, щях да присъствам. Иначе обещавам по онова време да пусна едни авторски съвети, за да го ознаменувам. Не че няма да получите други съвети и по-рано де.

Можете да се запишете до 20-ти този месец, така че има седмица и нещо да го премислите.

Детайли за работилницата можете да намерите тук.

И така, до нови срещи в новата година! Не мога да обещая същата честота на активност, защото прекратих откъслеците тук – през фейсбук чисто и просто достигат повече хора, но определено ще се опитам да подобря качеството и може би количеството на материалите, които пускам.

6 коментара:

  1. Добра стига, странниче! Сполай ти за другарското рамо. Нека буревестникът Вдъхновение не се отделя от него. :)

    Ако не се плашиш да участваш задочно в прииждащата писателска работилница (която аз нещо се плаша да развестявам по-дейно... умора ли ми се е натрупала, или просто говори среднощният час?), прати ни избрани от теб десетина странички, по които работиш. А аз ще се постарая да ги промъкна в програмата, измежду „редовите“ участници. Най-полезно ми се чини да подбереш пасаж, по който още работиш (но няма да пипаш до февруари). Новите „Песни“?

    П.П. Потресен съм... Да не би ФБ народът да е почнал да чете текстове над 400 знака?!?

    П.П.П. Освен Torment: Numenera, аз чакам със затаен дъх и Dreamfall: Chapters. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Номерът е, че пасажите "откъслеци" обикновено са с малък размер - много рядко ще надхвърлят четиристотин. И така и така ги дублирам, за да създавам движение около страницата на поредицата на книгите. Иначе в никакъв случай няма да сложа нещо по-дълго там. ФБ е добра платформа за реклама и информиране, а пък и другите ѝ функции въобще не ми вършат работа.

      За задочното участие мога да премисля, но шанса да намеря нещо, което няма да се пипа до февруари е малък - както съм написал, време е да се свършва, така да се каже. :) Но пожелавам успех. Дано цяла дузина ентусиасти си намерите с човешката дружина. Творческото писане и редакторската работа наистина са неща, на които трябва да се гледа по-сериозно в нашата мила татковина.

      Dreamfall: Chapters и аз я гледам с любопитство октакто чух за нея - "The longest journey" още ми е еталон за модерна игра в жанра. Mакар че си падам повече почитател на rpg игрите (и стратегиите), отколкото на приключенията. Обаче благодаря, че ми напомни да хвърля едно око на етапа на развитие на Dreamfall.

      Изтриване
    2. Тогава променям предложението тъй: ако до края на февруари намериш 10-ина странички, копнеещи за редакция ;), прати ги на ЧоБи пощата. От февруари докъм април ще водя вътрешно обучение за редактори (не ни достигат жестоко) – ще ги хвана и те да хвърлят око.

      На срещата вчера Геновева Детелинова сподели, че е редактирала нейната „Приказка“ 30-ина пъти, преди да я пусне към непознати читатели. Ти колко редактираш обикновено?

      И по-конкретно: ако в тия 10-ина страници наблегнем на структурните и стиловите елементи, няма ли да са ти полезни в следващото оглаждане на новата книга?

      А Torment и Dreamfall на мен са ми просто образци за силни истории – в случая не обръщам внимание на поджанра им.

      Изтриване
    3. Ще пратя тогава.

      Колкото до процеса на редакция, при мен е постоянен - тоест, когато нещо се напише, бива преглеждано на момента - епизод по епизод, посе пак, и след известно време (или когато потрябва директно) минава на трета редакция. Накрая, когато всичко е готово, минава за финален стилови/структурен отчет и технически грешки.

      30 редакции? Уау. Това не значи ли, че от написване до потенциално "завършване" на всяка една история минават... години? При мен е по-скоро към четири-пет, повече на "критичните секции". И гледам да пусна на читатели колкото се може по-скоро, за да мога да имам и външно мнение. Което, уви, много често се изчерпва до бинарните "много е хубаво" или "не ми хареса особено". След въпросното външно мнение обикновено минават още една или две редакции.

      И за другата тема:
      За мен, като игри, обръщам внимание на поджанра и геймплея - справка Bioshock Infinite с готината история и не-вдъхновения монтон на самото играене. Като истории, не знам колко ще са добри Torment и Dreamfall, но е безспорен факт, че са продължения на някои от най-силните истории във видео игри въобще.

      Изтриване
    4. „Приказката“ без съмнение е екстремен случай (но ми помогна да си обясня как може „начинаещ“ текст да е толкова добре ошлайфан – нито аз, нито Христо Блажев сме се месили сериозно... което е рядък подарък за редакторите). 4-5 редакции обикновено стигат. Ако е колективен текст – като романите на Светлини сред сенките – често трябват 7-8, заради многото гласове за напасване.

      Има и един момент „Опа! Май прекалихме с редакциите...“ – разказах такъв случай на срещата с Геновева. Сега чакам другарите да качат запис. ;)

      Изтриване
  2. П.П.П.П. Горе има излишно повторение на „по които работиш“. Определено говори среднощният час. :(

    Но този коментар го пиша най-вече за да се абонирам за нови коментари към записа. ;)

    ОтговорИзтриване