Раницата
с дрехите! Милите ѝ дрехи! Идеше ѝ да скочи и да ги прегърне. О, само ако не му
беше така бясна, щеше да го разцелува за това. През целия този път, от
дълбините на Ахтиол та чак до тук, той бе влачил прокълнатата ѝ, тежка като
камък раница. А тя така го беше нагрубявала. Заради този жест трябваше да му
бъде признателна цял живот. Или поне една неделя.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар