Дъждът се сипеше шумно от мрачните небеса.
Барабанеше по голите ѝ ръце, влажното му докосване галеше страните ѝ и отмиваше
болката. Около нея цялата гора трепереше под странно ласкавата буря. Вече цял
ден валеше – меко, кротко, без гърмежи и вятър, постоянен дъжд, падащ като
пелена. Водата беше приятно топла и чиста, отмиваше всичко – спомени, болежки,
кръвта от ръцете ѝ.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар