Търсене в този блог

петък, 1 ноември 2013 г.

Откъслеци

"

Всяка мисъл отлетя от ума му, когато мулето стъпи на ръба. Пропаст ли? Фар? Не, все думи, които бледнееха пред разкрилата се гледка. Стоеше на ръба на гигантска шахта, стигаща до дълбините на кухината. Дълбините ѝ се губеха в мрак, но бяха на повече от километър надолу, в това бе сигурен. Шахтата имаше перфектна овална форма, сякаш отрязана с нож, с диаметър от няколко километра. В центъра ѝ се издигаше кула, пълната противоположност на шахтата. Имаше конусовидна форма и завършваше с тънък като игла връх, над който гореше буен пламък, така ярък, че изглеждаше бял. Между кулата и стените на шахтата бяха поставени гигантски дървени платформи, здраво вклинени в скалата, а по тях се щураха хора. Плетеницата на платформите бе така изкусна, че дори и най-ниските етажи на града сигурно получаваха поне по час светлина, носена до тях през процепи и по система от огледала, далеч не толкова скъпоценна, колкото онази в катедралата на Ахтиол, но стократно по-мащабна и впечатляваща. По платформите бяха издигнати малки дървени къщурки, но повечето движение ставаше около скалата. Вгледа се отново и дъхът му спря. В суровия камък бяха изсечени стотици, хиляди прозорци, които гледаха право в жилищата на хората. Само кулата от сив гранит в центъра беше с ненакърнено лице, по всички останали личеше опитното докосване на савярите, които от тази пропаст, от непотребната шахта, бяха създали невероятен град.
 "

Няма коментари:

Публикуване на коментар