Авторски съвети: Напред с рогите в непознатото!

В тон с темата, правя този пост без да съм го обмислял подробно и без да сядам да пиша бележки. Сега е 22:40 GMT, 25-ти октомври. Да видим колко читав текст може да се спише без план за около час.

Както може би личи от предния параграф, днес ще се занимаем с писането без план или с частичен такъв – нещо което ужасява повечето хора и е единствения начин, по който аз работя както трябва.

1. Откъде започваме, къде свършваме. И в пълно противоречие с миналия абзац – никога не работете без да си имате понятие за началната и финалната точка. В една книга пътуването е по-важно от дестинацията и от старта. Но, моля ви, не се губете. Без да имате ясен или поне донякъде ясен финал в главата си или на някой лист с бележки, губенето е задължително. Няма добро пътуване без никаква посока, поне за мен. В противен случай не е пътуване, а странстване.

2. Котви и вериги. В главата си вероятно ще имате няколко добри сцени, когато ви дойде музата за нещо ново – използвайте ги. Но бъдете сигурни, че можете да вдигнете котва, ако нещата се изменят. Много автори работят по изключително строг план – сцена Х трябва да се случи точно в глава 13, в 42-я параграф, и след нея обезателно героите трябва да отидат на вечеря. Това не може да работи за всеки. Още повече, това не е полезно за вас. Както казах в миналата точка – пътуването е по-важно от дестинацията. Това се отнася и за самото писане. По време на творческия процес ще установите, че нещата се променят, идеите ви узряват, героите порастват. Не се придържайте към един и същи план. 

Голямата тайна на твърдата увереност в един план е, че просто втори план няма и ако нещата ви не се получат, връзвате гащите. Научете се на пластичност и на компромиси. От голяма помощ ще ви бъде не само в писането.

3. Без герои по шаблон. Нека героите ви са истински, „дишащи“ образи. (вижте по-ранни бележки, ако ви е интересно какви са тези дишащи образи) Ако вашите действащи лица са изрязани според определена форма, скоро ще установите, че се вкарвате сами в едни и същи цикли.

Шаблонирането и клишетата са инструменти, които улесняват автора, но от творческа гледна точка, те не подобряват качеството на текста ви. Още по-забавно става, когато пишете без план и въпреки това използвате шаблони. Историята може да се развие по определен начин, но вие вече сте се напъхали в калъпа и е трудно да накарате героите си да действат естествено, извън нормата.

Просто седнете един ден и пишете. Вземете една своя идея, поставете героите си на старта и ги тласнете напред. Натам ще стане забавното, така ще развиете „органичен“ текст. Така си оставяте начини да се изненадвате – и себе си и читателите – и да оставите нещата да се развият както биха се случили в реалността. Неща, които понякога са пренебрегвани при стройните планове и подробни бележки.

4. Не робувай. Нито на една идея, нито на един герой, нито на един финал. Естественият ритъм на живота и оттам – на книгите, просто не е такъв. Вселената не се върти около събития, личности или абстрактни теории, а около център на гравитация. Ако откриете в процеса на писането, че една идея е лоша или че трябва да се измени, направете го. Не слагайте нито един от героите си на пиедестал, защото съвсем скоро ще се окаже, че планирате всичко за него стъпка по стъпка. Не циментирайте финала си още в пролога на историята. Нещата може да се развият другояче. И какво става ако робувате на един финал, който е по-слаб или направо разделен от по-голямата част от историята? Това добър финал ли е?

Отново – бъдете готови на компромиси и промени в текста си. Оставете го да тече нормално. Ще откриете, че така и на вас е по-лесно, писането е по-приятно и нещата звучат по-интересно.

5. Бележки и планове или художествен текст? Не работя с твърде подробни бележки – някои го правят. Оттам идват два проблема. Първият е, че много често тези бележки преливат ненужно в историята. Точно затова понякога е добре да изградите някой детайл „на момента“, без много да му мислите. После може да хванете края на кълбото прежда оттам и да намотаете докъдето ви трябва когато поискате. Многото подробности – прекалено добре изработеният план – води до гордост. Гордостта води до страх. Страхът води до болка, болката до страдание. Това е пътят към Тъмната страна. Ще искате да излеете добре подготвените си бележки, да ги реализирате напълно. Ами ако когато се окаже, че имате пропуски?  Ами когато се окаже, че става твърде монотонно? Работете „на момента“ и няма да се сблъскате с тези проблеми.

6. Малките камъчета… Прекаленото планиране на света, и иначе, води до друг проблем – няма човек, който да може да предвиди абсолютно всичко. Планът ви може да е изключително подробен, много добре изпипан и стократно проверен. И като го прочете друг човек, може да се окаже, че е по-надупчен от швейцарско сирене. Може да сте разумни и да се опитате да го промените… И да установите, че всичко е прекалено детайлно. Най-малката промяна в един подробен план може да прати всичко в пропастта. Изпуснали сте обяснение откъде идва войската? Страната не може да се изхрани? Героят няма откъде да знае, че дъщеря му е омагьосана? Опитвате се да го промените и се хлъзвате надолу по склона. Получава се ефект на домино и целите ви планове, цялата ви кристална кула, започва да се срутва с грохот.

В такъв момент е добре да кажете „по дяволите плановете“ и да седнете да поправите кашата. Защото всичкият изолирбанд на света няма да направи от една едва крепяща се кула шедьовър.

А най-добре, може би, е да не строите кристални кули. Оставам си противник на строгите планове – знайте маршрута, но не и подробностите на пътя. Имайте план, но не позволявайте той да ви води за носа.

Това толкова страшно ли е, питате се? Ами, имам над половин милион думи в творчески текстове зад гърба си. Никога не съм започвал история с нещо повече от идея, финал и няколко интересни сцени в главата си. За „Жертвата“? Сега може да имам нещо като план, но когато я почвах имах една финална сцена, две котви, трима герои и скеле на свят. Скелето на света беше почти напълно преработено и е в процес на обработка и сега, без да има нужда да се руши – бях го оставил възможно най-подвижно. Едната от котвите пропадна Отвъд. Колкото за тримата герои… Е, да кажем, че историята сега ни е показвана през много повече очи. Само финалът се запази. Прави ли това книгата автоматично по-лоша? Не мисля.

Та, вие преценете дали е толкова лошо да пробвате един скок със затворени очи.

Допълнителна инициатива за пишещите сред вас – Националният месец за писане на романи. Противно на името, това е интернационален, провеждан в интернет конкурс, който окуражава автори млади и стари да напишат 50 000 думи от първата си чернова през Ноември. Провежда се навсякъде и наградата е за всички, които имат над дадения лимит думи. Наградата може и да е само потупване по рамото, но инициативата е чудесна. А и девизът ѝ е в тон с днешната статия – „Нямате сюжет? Нямате проблем!“. Насочете се насам за българския „клон“.

Лично аз вероятно ще се въздържа, защото черновичките ми излизат мааалце повече от 50 000 думи. Сложете една нула отзад и ще е по-близо до истината, макар че пък прехвърля доста. Обмислям обаче един къс разказ в света на „Песни за Отвъд“. На инглезки. Трябва да се упражнява човек. Ако реша да започна и завърша проекта – първият ми къс разказ, прочее, не ме бива с късите неща – обещавам да го кача в блога.

23:35 GMT и има нужда само от пре-форматиране за качване в интернет. Не е зле.

Следващата ми тема е точно обратната на тази. Интересно. Ето ги и предложенията за по-нататък:

1       Водене на бележки по книга – и как да не водим книгата по бележките си

2       Редакция и качествен контрол

3       Героите ли движат историята? Или обратното?

До нови срещи!