Откъслеци

" – Не, не съм безсмъртен или нещо подобно. – Изтръпна. Сартас четеше ли мислите му, или само така му се струваше? – Просто съм попаднал в причудлив – думата излезе като презрително съскане от устните на магьосника – времеви джоб. Затова и паметта ми е такава, милейди. В продължение на седемстотин и петдесет години закусвам едно и също и винаги отбягвам червивата ябълка. Всяка сутрин ставам перфектно обръснат, всяка вечер си лягам в мръсните чаршафи, които щяха да изперат утре. Ако почистя тази зала, на следващото утро я намирам в обичайното ѝ състояние отпреди седем века и половина. Най-лошото е, че не мога да умра. – Сартас се засмя горчиво. Все още гледаше вторачено шарките на масата. – Опитвал съм няколкостотин пъти. Магия, остриета, отрова, кажете го – пробвал съм го. Нищо не се получава. Потъвам в мрак и съзнанието ми просто престава да действа. И след няколко часа, които минават като секунда, отново изплувам, с идиотската нощна шапка на глава, а две мишки се бият и дращят в ъгъла. Черната винаги надвива."