Човекът
на портата извика нещо на тежкия, нагънат и протяжен език. Заслуша се в
мелодията на думите. Ако сафарите говореха сякаш с песни, савярите говореха в
мантри, монотонни и ниски, но странно успокояващи. Мъжът вероятно питаше кой се
задава, но дори и това му отне десетина секунди. Лахад зареди дълъг отговор,
който приключи чак когато стигнаха до портата. Ана гледаше като омагьосана как
прътът с фенера в ръцете на стража се тресеше все по-силно и все по-силно с
всяка следваща дума на водача им. Когато най-сетне Лахад приключи с тежките си
думи, мъжът буквално се изтръгна от мястото си, захвърли пръта, оставяйки го да
се клати на ръба на падането, подпрян на портата, и се втурна отвъд, към
селото.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар