Търсене в този блог

петък, 25 октомври 2013 г.

Откъслеци

"

Човекът на портата извика нещо на тежкия, нагънат и протяжен език. Заслуша се в мелодията на думите. Ако сафарите говореха сякаш с песни, савярите говореха в мантри, монотонни и ниски, но странно успокояващи. Мъжът вероятно питаше кой се задава, но дори и това му отне десетина секунди. Лахад зареди дълъг отговор, който приключи чак когато стигнаха до портата. Ана гледаше като омагьосана как прътът с фенера в ръцете на стража се тресеше все по-силно и все по-силно с всяка следваща дума на водача им. Когато най-сетне Лахад приключи с тежките си думи, мъжът буквално се изтръгна от мястото си, захвърли пръта, оставяйки го да се клати на ръба на падането, подпрян на портата, и се втурна отвъд, към селото.
"

Няма коментари:

Публикуване на коментар