Търсене в този блог

събота, 7 септември 2013 г.

Откъслеци

"


Пред очите ѝ иззад Саяна се материализира сянка. Беше нещо безформено, древен ужас без име и граници. Грабна певицата, погълна я в себе си. Тя се опита да изпищи, но от устата ѝ излезе само безформена черна мъгла. Тя се завихри и сякаш придоби форма. Ана можеше да различи остри нокти, дълги силни ръце и зловеща усмивка. После не можеше да види нищо. Мрак покри тялото на Сафар. Чуха се писъци, които далеч не отговаряха на певческите ѝ таланти. Надигна се някаква мелодия, уж подчинителна и груба, но плаха и неуверена в същото време, сетне бързо се стопи. По тавана на залата пълзеше мастилен мрак и се протягаше към нея. Ана стисна здраво песента си и почти закрещя думите, пак отначало. То се завихри в черни спирали, вълни се понесоха надолу. Падна на колене, когато безформените неща се протегнаха към нея, а Саяна пищеше ли, пищеше…
 "

Няма коментари:

Публикуване на коментар