Пред
очите ѝ иззад Саяна се материализира сянка. Беше нещо безформено, древен ужас
без име и граници. Грабна певицата, погълна я в себе си. Тя се опита да изпищи,
но от устата ѝ излезе само безформена черна мъгла. Тя се завихри и сякаш
придоби форма. Ана можеше да различи остри нокти, дълги силни ръце и зловеща
усмивка. После не можеше да види нищо. Мрак покри тялото на Сафар. Чуха се
писъци, които далеч не отговаряха на певческите ѝ таланти. Надигна се някаква
мелодия, уж подчинителна и груба, но плаха и неуверена в същото време, сетне
бързо се стопи. По тавана на залата пълзеше мастилен мрак и се протягаше към
нея. Ана стисна здраво песента си и почти закрещя думите, пак отначало. То се
завихри в черни спирали, вълни се понесоха надолу. Падна на колене, когато
безформените неща се протегнаха към нея, а Саяна пищеше ли, пищеше…
" 
Един блог за фентъзито, за писането, за идеите и всичко останало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар