Търсене в този блог

понеделник, 2 септември 2013 г.

Авторски съвети: Вампири



От отдавна не съм писал. Така че, да се захващаме, а?

Вампири. Идеята за безсмъртните кръвопийци отдавна е завладяла умовете на хората. Наскоро тя влезе с широки крачки във фентъзито с помията дълбоко уважавания от мен поджанр на „дамското“ фентъзи. Разбира се, вампирите от отдавна са във фентъзито – те, на практика, са родени от него. Но дълго време тези същества си вирееха в хоръра. Докато един ден някой не реши да ги върне към живот. И сега… Имаме една голяма каша. Да видим защо е така и как да го избегнем?

1. Що е то вампир и има ли то почва сред хората?

Ето как бих го дефинирал: „Вампирът е немъртвият естествен хищник на човечеството, хранещ се с жизнената енергия на плячката си –
homo sapiens. Вампирът може да превръща представители на човечеството в свои събратя.“ Нещо да ви се набива на очи?

Естествен. Хищник... Не? 

Ще пробвам пак. 
ЕСТЕСТВЕН ХИЩНИК! 

Кога за последно сте видели здравословна връзка между котка и мишка или червей и гълъб? Особено когато хищникът в тези случай е перверзия срещу природата и естествения ход на живота?
Точно така, подобни неща не стават без добра причина. Естествената ни реакция спрямо неприкрит вампир ще са писъци и бягство. Не сляпо почитание. Не желание дас станеш такъв – най-малкото, защото вампирите са мъртви. В никакъв случай любов. Това е като да се влюбиш в човек, който държи пистолет до челото ти.

И какви причини се изтъкват за това отношение в „дамското“ фентъзи?
Ами, да видим:

-Вампирите са секси! – Ами, освен това са и мъртви. Ако мислите, че мъртвите са секси. А… Хм. К-кхм. Добре… Продължаваме. Нищо не съм визуализирал. Никакви перманентни травми, не.
-Родителите ми не ме разбират, искам да се освободя от тяхната тирания! – Стани вампир, разбира се! Всички знаят, че хората разбират митологичните същества по-добре от представителите на собствения си вид.
-Вампирите са невероятни, могъщи и невероятно могъщи! – Също мъртви и уязвими към много неща. Да не говорим, че някой, ползващ тази мотивация за действията си няма да е добър материал за главен герой. Повече прилича на главен злодей…

Не е невъзможно да си омагьосан (в това число, и буквално) от нещо, изключително смъртоносно за теб. Номерът е да обясните защо героите ви са готови да игнорират всички проблеми в името на вампиризма. Не лишавайте героите си, пренебрегвайки този ключов детайл, разкриваш толкова много за мотивацията им като хора и като литературни образи.

2. …И в другата посока.

Защо на един вампир ще му пука за добитъка? Дайте някаква мотивация. Още по-забавно е когато вампирът се влюби в момиче, за което сте настояли, че тя е просто едно момиче, наглед с нищо по-особена от останалите. Тогава защо ще му пука? Има някаква магия? Каква магия? Защо? От кога магията е добра причина за сюжетно развитие? Ако една котка си играе с мишка, това е игра преди убийство, а не нещо сериозно. Защо с вампирите да е по-различно? Накарайте читателя си да вярва, че на вампира наистина му пука.

Трябва да помислите и за още нещо – защо вампир би превърнал жив човек в един като него? Да, на повърхността е ясно – вечен живот за любимия/любимата. Само че трябва да помните, че вампирите са мъртви. А смъртта променя много неща. Когато вампирът в историята ви променя някого, той би трябвало да е напълно наясно от начина и обстоятелствата, при които го прави. Или това, или да бъде напълно шокиран, когато нещата не се окажат точно както се е надявал.


3. На кръвна диета.

Ами, запомнете, че вампирите трябва да ядат, нали. И, моля, не ги правете мрънкала заради това. Трябва да пият кръв. Голяма работа. Над половината хора на света са месоядни. Не ревем всеки ден за вкусното телешко. Освен ако не е наистина вкусно. Има и вегетарианци, разбира се, но няма не-ядящи. По простата причина че измират. За вампирите кръвта е единствената възможна храна. Или това, или умират. Да, може да е гаден избор, но някъде след първата седмица сигурно се свиква. Да не говорим за първото хилядолетие. Разбира се, подобно поведение е логично точно след превръщането, но вековните вампири няма никак да се впечатляват от страданието на плячката и няма да съжаляват, че са „живи“. Или поне няма да го показват повърхностно.

Освен това, помнете, че не е задължително да е кръв. Всякакъв вид живителна енергия е възможна. Но помнете, че е живителна енергия. Цветът и консистенцията нямат значение. Законът за консервацията на енергията гласи, че тя не се създава от нищото – и вампирите трябва да я вземат от нас. Един откраднат сън, да кажем, навярно няма да ни остави по-здрави отколкото двеста милилитра кръв по-малко.

4. Deus ex Vampiris

Има причина вампирите да са ограничени. Да са ранявани от слънце, чесън, сребро, кръстове… Ако всички тези неща не им влияеха, вампирите са просто гръцки богове, развили странен вкус към кръвта. Всесилни. Закон на хорър жанра, в който вампирите виреят най-добре, е, че всяко чудовище трябва да има някаква слабост, в тунела трябва да има някаква светлина, за да може героите да се борят и да има напрежение.

Отнемете всички слабости на вампирите и те стават богове. Разбирам защо бихте премахнали някои от слабостите. Но ги заменете с други, в такъв случай. Нещо очевидно – вампирите са миризливи мъртви тела. Животните вероятно ги мразят. Ето нова слабост. Имат нужда от кръв редовно? Полудели са заради състоянието си? Грозни са до смърт? Ето още слабости, които да им придадете. Бъдете сигурни, че не създавате същество, което засенчва главните герои без даже да се опитва.

Ако направите вампир без слабости главен герой, ще дойда за вас със сребърни куршуми… Питайте „Блейд“.

5. Полувампири.

Ах. Не. Като цяло, полу- нещо си страдат от няколко проблема във фентъзито. Полу-елфи, полу-вампири, полу-джуджета. Всички взимат добрите страни и на двете раси и по една, максимум две, лоши неща. Вземете „Блейд“ за пример. Да, пак това. Главният герой изпитва глад за кръв, който успява да потисне. В противен случай е перфектен. Единствената му слабост (и то слабост на характера, по-скоро) са социопатичните му наклонности.
Вземете пример от кръстоските в реалността. Даже и от най-простата кръстоска – тази от която ние се раждаме. Децата наследяват черти и от двете страни. И добри, и лоши черти. Нещата зависят предимно от късмета. Може да има добро и от двете страни, и лошо от никоя… Или обратното.

Освен това, хибриди са възможни само при подходящи физически черти (каквито можем да спорим, че има при вампирите… мъртви, знаете). И не са плодовити, освен в много редки случаи. Имайте го предвид.

6. Плоски вампири.

Тези същества често са многовековни. За това време много от тях са натрупали впечатляващо малко познания, а характерът им никак не се е подобрил. Приемаме, че старите хора са по-мъдри и по-умни от повечето млади. При старите вампири? Неее, разбира се. Старите вампири са по-буйни и опасни. Не са мъдри. Няма такова нещо като мъдър добър вампир. В най-добрия случай са сговорчиви.

Дългия живот предполага дълго време за изграждане на характера. Вампирите ви, особено възрастните, не бива да са елементарни еднопластни образи. Често срещано клише са например похотливостта, крайната кръвожадност, неспособността да се пази дума… Листът е дълъг. Както всички други образи, вампирите ви не бива да са картонени изрезки. Всъщност, те имат по-голямо основание да са дълбоки и реални образи от много от другите ви герои.

Това беше за вампирите и за полу-вампирите. Надявам се, че съм бил от полза. Ако има теми, които искате да засегна, пишете. В противен случай след (неопределено) известно време ще пусна нов списък от пет теми, които вие да подредите според интересите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар