"Откъслеци"

"

 – Милост – пищеше, – милост!

Рори го дари с милостта на металния си помел в челото му. Щеше да оживее, но не искаше да е на негово място, когато се събудеше. Изтри меча си в дрехите на Харк и се огледа за ножницата. Аша я държеше и се усмихваше широко.

 – Какво, ти гледаше, така ли? – Почувства се глупаво. Те бяха двама, а в крайна сметка се бе наложило сам да надвие четиримата младежи.

 – Трябваше да се уверя в уменията на легендарния Червен. – Тя се засмя презрително и му метна ножницата. – Дръж.

Рори хвана очуканата ножница и вкара меча си вътре, после го окачи на бедрото си замислено. Беше убил трима и ранил четвъртия, без дори да се замисли. А знаеше проклетите им имена и ако не беше Аша, сигурно те щяха да са си живи и здрави. И все пак… В крайна сметка, неговото острие им бе взело животите, не нейното.

 – Аз ги познавах. – Огледа труповете. Олаф вече беше престанал да се гърчи в предсмъртна агония, а гърдите му не се надигаха. – Олаф, Харк, Ким и Хайн Тъпото. Познавах ги.

"