Търсене в този блог

четвъртък, 12 септември 2013 г.

Две години и 100 поста - поглед назад, поглед напред



100 поста, две години. Добре дошли в пост 101 на блога…

Е, наистина не знам как да направя увода за този пост. Предполагам, че мога да кажа каква беше целта ми, когато направих блога, да повторя изречението, което виждате в подзаглавието – „Блог за фентъзито, за писането, за идеите и всичко останало“, да помърморя, че не знам как да направя увод – или просто да мина на основата? Да, май така ще сторя. Да погледнем какво се случи през последните две години в този малък електронен космос.

Читателска база

Статистиката в Blogger твърди, че този блог е на четири години… Какво? Четири? Глупости. На търкалета даже. Първият пост е от 22.09.2011-та година. Факт. Това е датата на основаване на блога. Не знам защо данните сочат, че имам посещения от септември месец 2009-та, когато идеята за блог вероятно не е и минавала през главата ми. Ето ги фактите. За тези четири години, блогът има над 3 000 реални посещения и близо още 4 000 от фалшив трафик. Оттук са минали близо 1 500 човека. Най-много са дошли през Google, разбира се. Най-сериозният пик на посещенията е през май месец тази година. Близо 500 посещения са от чужбина. Най-четените страници са (каква голяма изненада) ревютата ми на Пътят на кралете и Crusader Kings 2. Като цяло, хората предпочитат ревютата пред авторските съвети, откъслеците или другите лирически отклонения. Отбелязано.

Което не значи, че ще правя повече ревюта. 

Да, дойде моментът за лирическото отклонение. Пригответе се, защото ще ви изпиля ушите с него.

Политиката ми с правенето на ревютата е проста – да дам уникално мнение за продукт, който все още не е придобил популярност или е наскоро излязъл. Да, мога да раздувам балони за Колелото на времето, да приказвам за Толкин, да славословя по адрес на Planescape: Torment. Само че това хората са го правили и ще го правят. Нещо ново и прясно – това е идеята ми, когато пиша ревю. Това е и причината тази рубрика да не е така честа. Вярвате или не, студентският бюджет леко пречи на „ново и прясно“. Натовареният график също никак не помага. Срам ме е да призная, но напоследък четенето ми е много накъсано. Изяждам книги за няколко дена, когато ги има, но през повечето време не чета нищо. А и има нещо друго – в крайна сметка, не ревютата са целта на блога.

Самореклама

Когато почнах да списвам „Ентерия“ идеята ми беше ясна – самореклама. Популяризиране на работата ми и достигане до по-голяма читателска база. Да бъдем честни, това се провали, до голяма степен. Фактът, който не знаех преди години е, че на хората не им пука особено. Всеки има някакъв велик проект. Всеки е творец. Твоите творби? Хм. Кой има време за тях? Трябва първо да успееш, за да достигнеш до повече хора. Поне в България навсякъде по света е така. Пробивността отдавна е станала по-важна от креативността. Живеем във време, когато да си особено добър в нещо е нормата. Такава е реалността. Което е голяма причина да се радвам, че имах някакъв шашав късмет и ми е даден шанса да пробия.

Взаимопомощ

Но имаше и втора цел, която ще отчета като постигната, чрез блога. В българоезичното интернет пространство няма (или поне не знам да има) второ място, където да намериш съветите, които аз предавам на едно място. Ако има такова, ще струвате теглото си в злато, ако ме насочите към него в коментарите. Да, има отделни изрезки и по някоя друга статия. Да, има писателски работилници, провеждани от Човешката библиотека. Но много малко хора са си поставили за основна цел да помагат. Защото, вярвате или не, това е целта ми. Искам да чета добро фентъзи, мамицата му стара! Искам да е българско! Не искам когато видя българско име на корицата да се подготвям за най-лошото. И ако мога да сторя нещо в тази насока, колкото и да е миниатюрно, значи съм успял. Няма значение дали ме чете един човек или сто и един.

Което ме води до друга точка – диверсификация. Обратна връзка. Аз съм само един, темите са много. Ако някой от тук четящите има идея за тема или мнение по въпроса, чувствайте се поканени да ми пратите писмо и да поискате трибуна. Може да е скромна, но е от сърце.
От голяма полза ще ми е и да чуя какво мислите за текущите съвети. Ползвайте коментарите, хора. Нося на критика, не се безпокойте. Ако мислите, че съм твърде груб или твърде мек, че съм твърде подробен или твърде кратък, изложете мнението си. Може да бъде само от полза.

Нови хоризонти?

Драги ми читатели, в идните месеци из този блог могат да се появят някои англоезични нашественици. За това има две причини. Първо, отскоро имам нещо като активна позиция в обществото, занимаващо се с исторически европейски бойни изкуства. Практикуващ съм от няколко години, но от известно време съм по-активен в тази насока. Дотам, че ще инструктирам някои университетски първокурсници в това изкуство. Стечението на обстоятелствата, довело до това е почти комично, но няма да задълбавам в този факт. Причината постовете да са англоезични е проста – мога да нарека по име поне половината, занимаващи се с тези бойни изкуства в България. И всички те са по-добре запознати с тях от мен. Някои са и по-речовити от моя милост. Ще оставя обясненията на тях. Ако се интересувате да ги получите лично, насочете се към Мирослав Лисичков и школата Motus, базирана в София. Уверявам ви, че няма да съжалявате и за един момент. Колкото до постовете, които можете да видите – нищо повече от размисли и страсти на тема материала, по който работим и се преподава и може би някое друго ревю на събитие или екипировка.

Подчертавам, че статута на тези постове е „могат“. Може да ме хване мързела, а може да реша да не петня сферата с необразоваността си. Има предостатъчно гласовити хора, които не знаят съвсем какви ги приказват, за да се присъединявам и аз към техния хор.

Песни за Отвъд – декември!

Както виждате от подзаглавието… Песни за Отвъд – Жертвата със сигурност ще удари лавиците на книжарниците – и дано и вашите лавици – преди края на годината. На своята Фейсбук страница MBG Books рекламираха зимната си колекция за панаира на книгата. Бях приятно изненадан да видя и моят роман да се мъдри там. Трябва, все пак, да сложа малка черна точка за липсата на комуникация между издателството и авторите, но това е проблем на растежа.

Октомври месец ще отворя фейсбук страница на книгата, ноември започвам по-активно промотиране, а декември обещавам да съм на панаира и да разписвам копия. За онези, които са били на щанда на MBG или са чували за него от втора ръка (като мен) – знаят, че шоуто ще е пълно. Хиляди благодарности на академичния съвет на университета ми, решиха тази година зимната ни ваканция да почне една седмица по-рано и ще мога да съм в НДК на 7-ми и 8-ми. Макар че ще е от самолета в залата. Такъв е фантастичният живот на публикуваните автори… предполагам. Обещавам много изненади, надявам се само приятни, и да обърна внимание на всеки, който дойде да ме види в НДК. Допълнителни точки, ако спомене че е и блогочитател.

Ако имаме късмет, може да намина и през някои по-големи книжарници в София и из страната. За сега няма планове и не съм го обсъждал с издателя, но колко му е да се договоря с някоя верига и после да се метна на колата за турне? Казал съм си, че ще си съдера задните части, за да дам най-добрия шанс на книгата си – и няма да наруша тази дума. Стискайте палци да не удари гръм и всичко да се развие както трябва, разбира се. На този етап не си позволявам да се надявам за нищо. Очаквай най-лошото и можеш да бъдеш само приятно изненадан.

Те това е, пост 101. Информативен до доказване на противното. До нови срещи след 99 поста. Надявам се да минат по-малко от две години до следващия обзор.

3 коментара:

  1. Честит 101 пост :)
    Верно ли има шанс за обиколка из страната? Ако ще е тъй, да взема да почакам до спирката във Варна. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До няколко дена се надявам да имам някаква информация от управитело-собственика на MBG Books и ще кажа със сигурност. Черна точка за обратната връзка, нали споменах? :) Бих се радвал да обиколя из няколко по-големи града на страната, но е въпрос на желание от страна на книжарници или поне на издател. Ако установя, че Хеликон (например!) ми искат по 200 лева на посещение в книжарница, на практика за да качвам техните приходи от книгите, просто няма как да стане без едно рамо от MBG.

      Изтриване
  2. Е, ще стискам палци да се наредят добре нещата и черната точка да става все по-малка. :))

    ОтговорИзтриване