Трябва да призная, че позарязах блога. Причината е, че... работа. Кофти извинение, когато блогът ти е, един вид, също част от работата - или поне така си мисля.
Пиша "завръщане към блогуването", но не мога да направя никакви обещания. Нещото, което мога да направя, обаче, е обявление. Причината? Безочлива самореклама, какво иначе.
Продължението на "Жертвата" е готово.
Pics or it didn't... oh... well.
Да, не е точно новина, която маси хора са чакали с нетърпение, ако имаме предвид факта, че "Жертвата" май още не е по пазарите и читателите могат да се броят на пръстите на ръцете... е, вероятно и на краката ми. За мен обаче си е новина.
Името на продължението е "Забравеното княжество", за момента. Поначало щеше да е "царство", само че наименованието не се връзваше. Мъникът, вече три дни стар, е с шест страници под идеалния размер от 666 (в MS Word) и тежи 345 653 думи. Това го прави малко по-обемен от предшественика му.
Какво можете да очаквате? Мога да гарантирам присъствието на добрите стари главни главни действащи лица, с една очевидна липса... Или не? Гледните точки са с една повече, но въпросната е съвсем кратка. Обещавам, че за в бъдеще ще влезем в главите и на други интересни хора. Като говорим за интересни хора - за разлика от "Жертвата", "Забравеното княжество" е фокусирано много по-малко на разходки из пустошта и запознанства с нови култури, което дава шанса на нашие Рори и Ана да се срещнат с много интересни герои - в това число многовековен юстицар, златокож гигант и двама близнаци, които въобще не разиграват Двойната Лотхен... е, ако имаше повече пробивни рани...
Какво друго? Не бива да изпуснем важния детайл, че действието се развива приблизително шестнадесет години след "Жертвата". Изглежда нещата не се развиват толкова бързо, колкото очаквахме. Защо ли?
За любителите на ужасната ми поезия: ИМА ПОВЕЧЕ. Ушите ви ще прокървят от песните само докато ги четете. Гарантирам. От шест са скочили към десет. Предвид характера на две от тях е напълно възможно да получите и изпълнение, стига да искате да избиете съседите си. Сериозно. Класифицираха ги онзи ден от МВР като психологически оръжия. Чакам да подпиша договор с Министерството на отбраната. На САЩ, разбира се.
Какви са темите на романа, сега когато мога да ви дам обзор над него? Когато погледна назад - никой не получава това, което иска. Някои хора се опитват да си живеят нормално, да намерят любовта и приятелство... Не. Няма да стане, изглежда. Простете ми, хора. Обречени сте да пиша за вас, какво да се прави. Политическа интрига - това е важна част от романа, идваща на мястото на голяма част от странстването в първата част. Харесвахте героите преди? Не приемайте, че тези години не са ги променили. Може би дори драстично. Саможертва, борба по принуда в името на чуди каузи и относително висока смъртност - за това се пригответе, когато отваряте "Забравеното княжество". Не става въпрос за роман на господин Мартин, но главните герои тук нямат дебели сюжетни брони. Също нямат морални брони. Няма рицари в бяло, когато залозите са такива.
Но, какво приказвам напразно? Да пускаме пролога?
Като допълнителна инициатива - първите три човека, които ми пратя съобщение - e-mail или по социалните мрежи, Facebook или Goodreads - с няколко кратки думи, казващи, в общи линии, как свършва миналата книга (не мога да си позволя да пратя "spoiler"-и на някой, който не е чел миналата част) ще получат ранни електронни читателски копия. Но това съобщение ще го има и в поста ми за пролога, по-отгоре. Все пак, няма гаранция, че някой ще чете чак дотук безобразните ми рекламни словоизлияния, нали?
Прологът - утре. По-следващият пост? Нямам гаранции, уви.
До нови срещи, приятели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар