Търсене в този блог

неделя, 7 юли 2013 г.

Бележки от Отвъд - Закътаната долина

Както казах, псунах цитатите от първата част и по този повод реших да споделя някои детайли от света.

Надявам се следващата седмица или утре да ми остане време за едни авторски съвети, третите и последни, за сега, бележки и, най-сетне, за ревю на Таласъмията. А може да пусна и доста други ревюта, повече свободно време = повече... свободно време. Хм.

На въпроса! Закътаната долина. Ако сте погледнали миналия ми пост, става въпрос за мястото, където започва нашата история. Във всяко едно отношение, Закътаната долина си отговаря на името. Става въпрос за ледникова долина в северозападния край на днешната Империя. Има стандартна U-образна форма. В северния си край, откъдето се е спуснал ледникът, долината е по-стръмна и преминава в непристъпните планини, които я обграждат. На юг е почти равна. Планинския масив на юг е особено непристъпен, което е принудило ледника да се оттече през тесен проход, създавайки каньон в скалите. Така единственият път до Закътаната долина е дълъг с километри каньон в теснините, водещ до напълно обградена от планини местност.

Няма нужда да си антрополог, за да обясниш защо това ще причини доста странности в населението.

Закътаната долина има атипичен климат, заради особенностите на релефа. Долината е влажна и хладна през лятото, а зиме температурите падат много ниско. Защото е оградена от планини, в долината никога няма бури и цари почти постоянно безветрие. Вали често. Това, заедно с факта, че там целогодишно се оттичат снегове от гигантските велики планини Вайлаяр, прави долината плодородна, но и води до чести летни наводнения. Заради този климат страшната зима от 3607-ма почти успява да заличи населението.

Закътаната долина е диоцез под светата Църква на Империята. Поради местоположението си, няма централна сграда на диоцеза. Вместо това има две абатства (села) - Феърхейвън и Хайроуч. За диоцеза отговрая адепта на северозапада. Населението на диоцеза е около 400 души. Долината не произвежда почти нищо, но се издържа сама, благодарение на плодородни ниви и овощя.

Закътаната долина дълго време е твърдина на местното население, преди то да бъде прогонено от Империята към 2082 С.И. Елфите и сафарите тук оцеляват и с години след това, давайки отпор на имперските легиони. Сафайран, региона, където се намира долината, е беден на ресурси, а тя е най-закътаното място в него. Това обяснява защо долината е наново заселена почти десет века след като местните са прогонени от нея. Поне тогава е официалното основаване на диоцеза. Истината е обаче, че Закътаната долина е използвана като убежище за бегълци още от около 2100-ната С.И. Тези неофициални жители са предали много от порядките и традициите си на по-късните заселници.

Заради отдалечеността си от цивилизацията местните хора са доста особени. Извън родното им място ги наричат "долняци". Църковната власт тук е нестабилна, заради липсата на методи и поводи за установяването ѝ, а държавната на практика я няма. Имената в Закътаната долина също са уникални, дотам, че винаги можеш да познаеш кореняк долняк по името му. Заради голямото съотношение на образовани църковни лица на глава на населението, жителите на Закътаната долина имат безпрецедентен за Империята достъп до образование. Това е довело до факта, че някои от известните творци в Империята са от долината.

Последна странност на долината е присъствието на магичен артефакт, позволяващ разговори на дълги разстояния. Той е под строг Църковен контрол, както е редно с всички опасни магии.

Към момента на нашата история, долината е в обичайното си заспало състояние. Малко може да се каже за нея. Един от долняците (родителите му обаче са от друга част на Империята), монах в абатството на Феърхейвън, си е направил име като ваятел. Наскоро амибициозно семейство на чужденци отваря кръчма във Феърхейвън, в пряка конкуренция на старата пивница на Хайроуч. Големият пожар от лятото на 3685-та удря сериозно и Закътаната долина. Има много човешки жертви. Десетки деца остават сираци. Императорът е пратил наскоро легат, който да го представялва в долината. Началникът на стражата на диоцеза, Ейос Едноръкия, се е прочул със силата си. В Хайроуч живее странен отшелник, който приютява десетки птици в дома си...

И, това е. Разказах всичко, което можех без да разкривам детайли от сюжета. На тази скромна сцена започва историята ни. Сега, като огледам сцената, години след като съм я написал... Ами, това си е типичен бантасуан. Не съм базирал долината на нищо определно в литературата, а просто на идеята за откъснато парче земя. Имах си прични - най-малкото, исках да съм малко по-разпуснат с имената. Ако беше типичен имперец, Рори (Роридан) никога нямаше да се казва така. Ана, сиреч Анасияла, е с по-типчино име де.

Каква е причината историята във фентъзито обикновено да започва на откъснато парче земя и защо героите обикновено са зелени младежи? Това е просто...

И влизаме в територията на авторските съвети. Не. Ще го оставим за после.

Тъй като явно започнах да се отклонявам - това е за днес. Сега отивам да пиша епичен магически двубой. Лека неделя, приятели!

3 коментара:

  1. Поздравления за първа глава - интересна е. Както и тези пояснения впрочем, които ще са от голяма полза веднъж щом излезе книжката. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, милейди. Приемам, че ушите Ви са наред. Или сте имала благоразумието да не припарвате до тубо-записа. ;)

      Да споделя, че краят на първа глава, след като е минало доста време от написването му... Ами, не бих го направил отново така, но станалото-станало.

      Всъщност, ако не мине черна котка път на издателя, книгата трябва да дойде с карта (за щастие, прерисувана от истински художник, само схемата е моя) и няколко страници пояснителни бележки. Този детайл за Закътаната долина обаче го няма в тях.

      Изтриване
  2. Е, супер значи.. и карта, и бележки - въобще пълен комплект. :)) Само да дойде, чакаме я. А черните котки ми ги пращай на мен - хич не ме стряска лошия късмет, дето си го носят в торбичката.

    Между другото, саундът този път е сравнително добре, по-изчистен е и хубаво се чува. Ама аз си предпочитам четенето от край време. ;Р

    ОтговорИзтриване