Търсене в този блог

понеделник, 10 юни 2013 г.

Ревю: Бон Джоуви, стадион Етихад.



Каква е идеята зад този пост, питате се? Досега съм си давал мнението над книги и игри, а сега и над събития. Не защото съм меломан, а просто за да дам шанс на българските фенове да сравнят преживяването Бон Джоуви от София с онова, което беше предложено в Англия.

Да спомена нещо, което може да стане очевидно по-нататък в текста – аз съм музикален дилетант. Не ходя по концерти, не свиря на нищо и, наскоро установих, гласът ми е ужасен, когато излезе от собствената ми глава. Така че това ревю ще бъде по-скоро на събитието, отколкото на представянето на групата.

Малко предистория, или защо, аджеба, се закарах на концерт на Бон Джоуви. Ами, харесвам групата. Не ми е „любимата“ – също както и със книгите, игрите и филмите, нямам един фаворит. Второ, концертът е точно една седмица след изпитите ми и беше удобно. Българският го изпуснах с малко. И трето, мислех, че ще имам компания. Да, ама не, човекът с който щях да ходя се отказа точно след като си купих билета ноември месец. Нищо. Рекох си: „Майната му, ще отида за пръв път в живота си на концерт*. Какво като ще съм сам?“

*Да се чете – голям концерт. На малки концерти съм бил, но на нищо, което да не може да се побере в средноголяма зала.

Първо ми направи впечатление количеството извънреден паркинг, предвиден за концерта. За половин час, колкото ми отне разходката от гарата до стадиона, видях поне десет паркинга, на които изрично пишеше „Concert/Event Parking Only”, сиреч само за концерта. И до всеки знак по един стюард. Това в България… Само като си помисля за мястото на националния стадион и ми прилошава. Разбира се, Етихад не е Уембли и Манчестър не е Лондон.

Второ, отвориха влизането 56 минути по-късно, отколкото трябваше. Нищо особено – очаква се, на големи събития, макар че закъснение от почти час е извън нормата. Куриозното беше, че стюардите при нашия вход бяха получили грешна информация и пуснаха вътре 20-тина човека, преди пак да затворят вратите. Семейства се оказаха от двете страни на бариерата. Нищо страшно, но беше куриозна ситуация.

Трето, да се знае, H2O е оръжие за масово поразяване. И самата субстанция, и съдовете, в които се е съхранявала преди. Мерките за анти-вода бяха по-строги, отколкото по летищата. Винаги съм успявал да мина с празна бутилка за вода. (която, поне в Манчестър, пълня от шадраванче точно зад бариерата) Тук същата тази празна бутилка, която вярно ми служи вече половин година трябваше да влезе в кошчето.

Това не значи, че сигурността е затегната, имайте предвид – можех да вкарам дузина ръчни гранати, ако исках – никой не ми разгледа в детайли раницата. Но водата беше голям проблем. И предусещах защо още преди да се кача догоре. Надали някой ще е особено изненадан, че след като ни накараха да изхвърлим всякакви течности за пиене, цените на напитките зад портала бяха поразително високи. Но поне имаше барчета. Ако нямаше никаква вода, сигурно някои щяха да свършат в несвяст. Концертът беше доста дълъг.

Наблюдение: англичаните ходят по концерти. И похвалното е, че си водят и децата. Джоуви, които не са модерна група, привличат доста разнородна тълпа. Повечето са възрастни хора на 30-40, но има и солидна доза тийнейджъри и, поне за мен, изненадващо много малчугани.
Второ наблюдение: от има-няма петстотин човека, които ми минаха през погледа единаците бяхме трима. Заключение: повече сам на концерт само за нещо от сорта на поне три любими групи, взети заедно. И то ако има евтини билети.

Самият концерт? Ами, подгряващите банди първо. Едната група, световно неизвестна, струва ми се, изсвири три неща, които звучаха напълно еднакво. След първото казаха да ги потърсим в Лицекнигата, след второто посъветваха да си свалим песните им от онова на нахапаната ябълка. Ясно какво ми е мнението.

Втората банда обаче напълно ме накара да забравя за първата. Изглежда бяха малко по-сериозно име, защото публиката живна малко, като излязоха. Свириха има-няма час, с хубава смесица от различни песни. Даже се сетиха да благодарят повече от веднъж на публиката. Ако бяха главната банда, нямаше да съм напълно недоволен.

Джоуви, обаче. По същество. Излязоха на сцена точно в 20:00, 30 минути след като втората подгряваща група слезе от сцената. Имаше даже отброяване. И като излязоха – и слънцето пекна срещу южната трибуна. Така няколкото хиляди човека, които бяхме най-високо трябваше да гледаме с ръце над очите. Слънчевите очила май не помагаха много, ако съдя по други зрители. Ако искаш концерт с впечатляващи светлини, не го прави по Еньовден, особено пък толкова на север.

Групата се представи на високо ниво – не че някой се е съмнявал в това. Песните бяха почти като студийни записи, с някои изключения, разбира се. Въпреки белите пухчета, които летяха из нощния въздух, мистър Бон Джоуви беше здрав и изкара целия концерт. Сред най-добрите моменти на концерта бяха обичайните заподозрени – Living on a Prayer, Bad Medicine, Wanted и Its my life. Конкретно първата песен от този списък вдигна стадиона на крака. Самият Джон беше в режим Мик Джагър и се раздаде до последно.

Любим момент в концерта за мен беше състезанието по взиране, което Джон си организира с публиката. Накрая на Because we Can Джон се опита да накара публиката да запее. Оркестърът свири, Джон се взира във феновете: „Хайде де, не ме правете на глупак…“ , публиката се взира в Джон: „Не се прави, че се очаква да знаем нещо повече от припева на тая песен.“  Това е проблемът, когато се опитваш да накараш феновете си да пеят нова песен – може да се изненадаш неприятно. Не че Because We Can беше посрещната хладно, просто хората не знаеха текста, струва ми се.

Втори ценен момент дойде две песни по-късно, с  We got it going on. Този път публиката пя, когато беше приканена да го стори. След песента, Джон заяви: “…but you just have to keep the faith” (трябва да продължиш да вярваш). Което беше връзка със следващата песен, която изпълниха, но случайната ирония зад тези думи беше високо оценена, поне от мен.
Ако някой ви каже, че стадионът е бил пълен до пръсване, не му вярвайте. Можеше да се поберат двойно повече хора. Трибуните, които не бяха евтини (тоест, втора и първа трибуна) бяха наполовина празни, а зоната за правостоящи беше доста рехава към края. По спомени от ноември – продаваха се билети и зад сцената. А вчера нямаше и един зрител зад нея. Ако спомените ме подвеждат, извинявам се, ако ли не – изглежда Джоуви са пренаситили програмата си за Англия – все пак и днес свирят, в Бирмингам, ако не се лъжа.

От музикална гледна точка, единственото ми оплакване е: Runaway, защо не я изсвирихте? Уж беше от песните, които почти винаги изпълняват в това турне. Разбира се, бих искал да чуя и Blaze of Glory, но трябва да си изсвирят песните от новия албум по-напред, наясно съм с това.
Още няколко, финални наблюдения: първо, настилката на зоната за правостоящи беше впечатляващо покрита с бутилки на края на концерта. Толкова ли нямаше кошчета за тези ингилизи? Второ, на англичаните наистина не им пука особено за правилата за движение по пътищата, когато не са зад волана. Или може би шофьорите просто са твърде образцови, за да им вземат страха. То не беше ходене по средата на улицата, то не беше пресичане на червено при идващ трафик. Но тревните площи само един от всеки 100 посмя да нагази, като противовес на това. Последно, търгашите, продаващи (фалшиви, вероятно) фланелки, вода на космически цени и т.н. не са явление, ограничено до България. На връщане от стадиона поне на дузина места се опитаха да ми продадат фланелка на турнето, без сергия, без нищо, направо от тротоара, където стоката лежеше разпъната. И това при полиция на един хвърлей от алъш-вериша. Забележително.

Концертът продължи от 17:00 до 23:15, като Джоуви бяха на сцена малко над три часа. Подгряващите банди бяха някъде от 18:00 до 20:00, с голяма половин часова пауза преди главното шоу.

Това е от мен. В заключение – страхотен концерт, но нищо, което да ме накара да стана редовен посетител на подобни мероприятия. Може би бих се замислил. Може би.

Тези дни се задава поне още едно ревю, на игра този път (и едно ревю-изненада, ако ми скимне), откъслеци, авторски съвети и пред-таласъмски пост. Да компенсираме изпитите. Надявам се, че онези от вас, които все още са в сесия ще минат блестящо.

За заинтересованите, ето какво изсвириха Джоуви вчера в Манчестър:

1.That's What the Water Made Me
2. You Give Love A Bad Name
3. Born To Be My Baby
4. Raise Your Hands
5. I'd Die For You
6. Lost Highway
7. It's My Life
8. Because We Can
9. What About Now
10. We Got It Going On
11. Keep the Faith/Let Me Entertain You (Robbie Williams cover)
12. Make A Memory
13. I'll Be There For You
14. Captain Crash & the Beauty Queen from Mars
15. We Weren't Born To Follow
16. Who Says You Can't Go Home
17. I'll Sleep When I'm Dead / Roadhouse Blues/ Rockin' All Over the World
18. Bad Medicine / Shout

19. In These Arms
20. Garageland
21. Wanted Dead Or Alive
22. Have A Nice Day
23. Livin On A Prayer

24. Someday I'll Be Saturday Night
25. These Days
26. Always

Ако някой се интересува, ще се опитам да издиря и имената на подряващите групи, но не се съмнявам, че някой с музикални наклонности ще ги намери по-лесно от мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар