Ревю: Guild Wars 2

Повече, отколкото очакваш, по-малко отколкото се надяваш.

Не съм фен на ММО-тата. Предупреждавам отрано. Просто... не съм. Идеята да играя игра, в която най-важното е колко добре ще изглежда героят ти с "оня якиот боздуган" не ми допада. Също не харесвам колко са повтаряеми. Нито пък съм голям фен на сметките... За "безплатните" ММО-та като D&D Online:Eberon... и LOTRO да не говорим. Когато трябва да плащаш, за да получиш от безплатния си продукт нормална функционалност е още по-гадно, отколкото още в началото да ти кажат, че ще си плащаш.

Та, не харесвам ММО-та.

И така, докато Guild Wars 2 не обеща да реши всички мои проблеми с жанра. Тя ще е напълно безплатна, ако изключим началното закупуване, ще премахне безсмислената повтаряемост и най-сетне ще ми даде жив и дишащ свят, който да не осакатява в името на геймплея. Не на последно място, ще ми даде шанса да играя както аз искам. Да видим справи ли се с тази непосилна на пръв поглед задача?

Светът на играта

Историята в  Guild Wars 2 се развива на планетата Тирия. На която има континент на име Тирия. Объркващо, а? Всъщност, фабулата не е никак сложна - старите дракони (Elder Dragons) са се събудили от хилядолетния си сън. Изглежда са спали на грешната страна и са станали със задника напред, защото са много кисели. Ей така, понеже е това "онова" време от хилядолетието. И на вас се пада да поправяте кашите, които те са причинили. А въпросните каши са много. Разбира се, всичко върви към финален сблъсък с повечето дракони, които, вероятно, ще ни бъдат давани "на час по лъжичка" с разширения към играта. Засега знаем за пет дракона, от които един е в оригиналната игра, така че ако за всеки от тях ArenaNet пуснат по експанжън... смятайте.

Имате 5 игрови раси и десетки, които са оставени за неигровите персонажи. Всички те си "тежат на мястото" и имат причина да са там, където са. Историята ви се развива в поредица от лично ваши, до голяма степен уникални за всеки герой куестове, които движат света напред. Имате усещането за промяна в света, което е трудно постижимо в подобна игра.

Това, което е по-важно от историята обаче е светът, в който тя се развива и хилядите странични истории (между които и пленяващата легенда за Острието на съдбата, Destiny's edge. RAFO, пардон PAFO, ако искате да научите). Личи колко много къртовски труд е хвърлен по Тирия. Детайлите са стотици, от дреболии, до начина, по който събитията от оригиналната игра, Guild Wars, са се превърнали в легенди. И на момент играта не изневерява на историята си в името на геймплея, за разлика от други заглавия.

Светът е пъстър, дълбок, интересен и те примамва всеки момент. Няма такова нещо като скучен пустинен пейзаж - всичко около теб е живо, има си причина да се намира там и често - история зад себе си. А за това помага друг аспект от играта -

 Това тук НЕ Е от старите дракони. Само техен слуга.

Динамичните събития. Забравете за добрите стари куестове. Не ме  разбирайте погрешно - тях още ги има, но структурата е различна. Просто влизате в някой район и научавате за случващото се в него и как можете да се включите. Това е освежаваща система, в сравнение с "донеси ми главата на принца" и вариациите на тази задача от по-стари представители на жанра. Няма нужда да отивате от и до човека, който ви поставя задачата (въпреки че може да помогне, а и да се окаже интересно упражнение). Просто се захващате за работа. Задачите са приятно разнообразни - от типичните задачи, в които пазите някого, през събиране и избиване до наистина странни неща като надбягвания с крави, понеже в Тирия (или поне в играта) коне няма, или надпиване. За всекиго по нещо. И много от задачите имат повече от един начин да се решат.

Самите задачи се връзват в хубава редица. Донасяте тези артефакти на някой ханджия. Той вика керван, който вие да пазите по пътя. А накрая с артефактите е призован демон, който да убиете. Интересното е, че доста задачи, дори и да ги издъните, се превръщат в други, различни събития. Това е динамичността в системата, която я прави интересна на всяко преиграване. Нещата се изтъркват след време, но можете да разчитате на ново и интересно развитие.

RUSH!!!

От другата страна на монетата,  ArenaNet не са си написали домашното в някои аспекти. Като например способността на динамичните събития да се настройват за повече от 10 човека. Точно така, даже и груповите събития не се настройват правилно за огромните топки от хора, които участват в тях, което ги прави елементарни. А и нямате представа колко е неприятно, когато не можете да видите врага си, защото стотина души хвърлят магии едновременно връз бедната му глава. Често това може да доведе до ситуации, в които умирате за секунда заради очевидни - не - очевадни атаки, които лесно можете да избегнете, ако екранът ви не се беше превърнал в мацаница от различни шарении.

Това се превръща в още по-страшен проблем, когато стигнем до интересния режим WvWvW... Но и дотам ще стигнем.

Хляб и масло

Отличаваща черта на Guild Wars 2 са уменията. Имате пет умения, напълно зависещи от класа (професията) ви и от оръжието, или комплекта от оръжия, които имате. Шестото ви умение е за лечение. Имате три "спомагателни" умения и едно "елитно", което обикновено не е нищо чак толкова особено. Когато сте в нокдаун имате четири умения, с които се опитвате да се вдигнете преди окончателната смърт. Това е. Няма ги безкрайните способности от други игри в жанра. Можете да избирате между малък, но добре окомплектован набор от умения. Точно заради това няма и определени роли. Всеки герой може да заема всякаква позиция. Магьосникът може да отнася щетите, докато войнът убива от далеч врага, а месмера (илюзионист, на практика), е влязъл съвсем близо до протвиника и го мели с грамаден двуръчен меч. Междувременно разбойникът ги лекува усилено. Няма определени роли за всяка професия. Абсурдно е да кажеш, че въобще няма роли, но можете да промените ролята, която изпълнявате за по-малко от минута без да хабите пари. Всичко е въпрос на промяна на няколко умения, а враговете ви, дори и в PvP, не могат да ви изненадат с нещо, за което не сте и чували. Предполага се, че до седмица в играта горе-долу ще знаете на какво са способни всички противници и как да им противодействате.

Реклама

Чувството за напредък в Guild Wars 2 отсъства. Не че напредък няма, но той е много плавен. До 30-то ниво ще имате на разположение почти пълния набор умения и нататък просто ще разкривате нови зони. Точно затова играта се старае да не ви притиска да търчите напред с пълна сила. Можете да вдигате нива чрез просто разкриване на картата, можете да вдигате нива чрез изработване на предмети или чрез събиране на продукти за въпросните предмети. Както искате, решението е ваше. Разбира се, графиката по-горе не е точно истина - червената черта (времето за качване на ниво в тази игра) се издига, но много по-плавно от синята (същото, но в други игри), и така и не стига много високо. Което може да се приеме и като минус и като плюс. Но както някои изтъкват - вече сте си платили. Играта няма нужда да ви отнема седмици, за да успеете да направите нещо. Тя не иска да ви задържи постоянно зад монитора. И в това е чарът ѝ - 90% от нещата стават лесно и почти неосезаемо.

Уви, ArenaNet обещаха, че 99% от нещата ще стават лесно. Което не работи точно в тяхна полза.

 Разлика: само около 200 часа

За рекламните обещания. ArenaNet са се изхвърлили с някои неща. С много от тях, всъщност. Първо, и доста съществено, производителите заявяват: край на грайнда! Ще трябва да повтаряте една и съща задача или тъмница до откат само ако искате нещо много специално, което на практика е само за показ, от нея. Уви, вместо това резултатът е друг. Грайндът си е там, макар че е значително по-малко от предишни ММО-та. А скъпите, красиви предмети не са само за показ. Те просто са по-добри от всички останали. Някои - с малко, а други - осезаемо. Разликата не е толкова очевидна колкото в други представители от жанра, но я има.

Освен това подземията, които, вярно, не са фокус на играта, са много небалансирани и като цяло, изискват сериозна координация, ако не искате да плащате за куп поправки на бронята. А наградата за усилията ви е смешно малка. За комплектите предмети от едно подземие трябва да се бъхтате с часове и часове. И в крайна сметка те не са много по-добри от онова, което можете да откриете случайно - с не повече от 10%. За капак, няма система за търсене на отбор за подземията. Затова трябва да разчитате на гилдията си, или на доброто старо крещене по средата на градския пазар: "Иска ли някой да дойде с мен да се кютаме час и половина, да се почупим, и накрая да вземем безполезни предмети?!" При това положение ми се струва, че аз съм един от малкото ентусиасти, които искат да преиграват някои тъмници.

Друг проблем са обещанията за относително безпроблемен старт. Е, друг път. Няма ММО с добър, стабилен старт, доколкото знам. Бъговете са доста, макар че не са фатални. За пример - подземията понякога не позволяват да продължите, кътсцените са вдъхновяващи колкото поезията на Уилям Макгонъгъл, и понякога няма да можете да разговаряте с гилдията или групата си в чата, защото интернет връзката ви е имала наглостта да прекъсне за няколко секунди. А фактът, че през половината време аукционната къща на европейските сървъри не работеше далеч не е признак за добър старт.

Теснотия

Ако искате да се сбиете с другарче, имате два избора. На първо място, структурирано играч срещу играч или sPvP. ArenaNet са обещали, че тук нивото или екипировката ви няма да имат значение. И са направили точно това. Всеки, дошъл да се бие тук е вдигнат до последното, 80-то ниво и получава подходяща за нивото си екипировка. Тук наградите за успех не са по-добри оръжия, а по-хубав външен вид, с който да се хвалите. Мачовете са в два режима - единият е произволен, 8 срещу 8 максимум, с постоянно променящ се състав на отборите и тенденция да ви прехвърлят наляво-надясно по отборите, за да не се получат ситуации от рода 8 на 2-ма. Хаосът е пълен, защото сте с произволни хора, а дори и да сте с приятели, тях могат да ги прехвърлят. Боят е само за слава и нищо повече.

В турнира, 5 срещу 5, се играе поредица от мачове. Тук се борите за красотата на предметите си и други дребни награди. Нещата са по-добре, но имам няколко принципни възражения срещу самите битки.

Единственият наличен режим е завземи и владей. Това е. 4 карти, 1 режим, макар че навсякъде има някакъв допълнителен елемент за разнообразие. Особено за 8 срещу 8, картите са безбожно малки. Когато на едно място се съберат 10 човека, нещата стават по-хаотични и от навалицата при динамичните събития. Превръщат се в налагане по бутоните, ако трябва да сме точни. Боевете до 2-ма на 2-ма са тактически, приятни неща. Когато броят се вдигне обаче, съм на мнение, че системата почва да издиша, а няма много място за мърдане на карта, която можеш да пребродиш за по-малко от половин минута.

Да си дойдем на думата

Свят срещу свят... срещу още един свят. Тук е скритият коз на Guild Wars 2 и, смея да твърдя, най-потенциалният режим на играта. WvWvW или, за кратко, WvW, симулира "огромна" военна кампания, с мащаби, невиждани в друго ММО. Хиляди играчи от три различни сървъра едновременно се борят на бойни полета с размера на цели зони, в продължение на 24 часа (а в перспектива - в продължение на седмица) за престиж и бонуси за техния свят. На разположение имате повечето исторически средства за водене на война - тарани, балисти, требушети и катапулти. Има крепости, които да завземате, между лагерите се движате кервани, които да нападате. Можете да подобрявате своите твърдини, да вземате чуждите, да организирате набези или просто да патрулирате и да спирате отделни противници.

И тук, разбира се, се промъква демонът на масовостта. WvWvW, макар че запазва екипировката ви, също ви вдига до последното ниво. Това значи, че всеки може да отиде там и да се бие. Което, естествено, води до едно постоянно дезорганизирано меле. Всичко опира да числата. Една добре ръководена гилдия може да премаже всичко по картата за час, но когато срещу нея се изправи врещяща тълпа от врагове, често нещата се обръщат. При сегашното положение адекватно защитени крепости могат да паднат само ако срещу тях се изправят или над петдесет човека или организиран противник. А ако имате някаква представа как вървят нещата в играта, можете да си оскубете косите.

Пример - топката от червени играчи от вашия сървър е отблъсната през точка А към точка В, от по-голяма синя топка, базирана в точка С. После синята топка от С се разбива, защото на хората не им се занимава с точка В и червената топка се търкулва по същия път, само за да бъде отблъсната при С, да отстъпи по същия начин и после пак да тръгне... Липсата на подходящи чат канали и безумно високата цена на томчето, позволяващо ви да станете "командир" и да организирате страната си никак не помагат на WvWvW да прерасне в нещо повече от поредица от безумни атаки. Разбира се, на високо ниво, гилдиите си знаят работата, но какво са 2, 3 или 5 гилдии пред пороя от ревящи играчи, които си нямат и представа какво точно става?

 Гилдия през бетата, край определен фонтан

Социалната страна на GW2, ако изключим болезнената липса на търсачка за групи е доста добра. Общността е приятелски насторена и необичайно услужлива. Причината, вероятно, е че няма риск да им откраднеш нещо - плячката и опита се раздава отделно за всеки, така че всяка помощ е изключително добре дошла. Има си и лоши неща - например това, че някой постоянно пита за покупко-продажби в общия чат (при присъствието на отскоро стабилна аукционна къща), което никак не спомага за потапянето в атмосферата. Но това не е болка за умиране. Като човек, който се е занимавал по-активно с браузърни гилдии не мога да не съм по-скоро разочарован от възможностите за комуникация и организация на гилдията - има чат и съобщение на деня и толкоз. Но за това, предполагам, са външните форуми. Разбира се, играта още е млада и ще има много подобрения.

Колкото до опциите, които гилдията ти дава, освен една сюрия хора, с които да играеш - те са доста. Гилдийна емблема, различни ъпгрейди (например по-добра плячка от повалените врагове), банка на гилдията, опция да се организира банкет, даже шанс да се вдигне флага на гилдията над някоя крепост в свят срещу свят, което си носии привилегии и задължения. Освен това, можеш да си член на гилдия даже да не си на същия сървър. Гилдията обвързва акаунта ти, не героя. За сметка на това, можеш да си пазиш място в други гилдии (но можеш да представляваш само една, за да няма злоупотреби).

Глобални събития, извън планираните динамични задачи и събития, засега не е имало, но производителите са известни още от оригиналната игра за умението си да оживяват сървърите. Чакаме Вси светии. Междувременно се чуват слухове, че играчите сами правят разни работи, но каквито и слухове да витаят из интернет, аз не съм виждал и един случай на организирани танци в един определен фонтан, на борби с животни, или на акробатични мятания в океана. Предполагам, всички са твърде заети с развитеито на героите си, за да имат време за това точно сега.

От гледната точка

Тирия е красив свят. Точка. GW2 може да не е технически шедьовър. Но на артистично ниво, ако някой смее да каже нещо лошо за играта, заслужава да играе Dark Souls с мишка и клавиатура и без фикс на компютър. Разбира се, с "deprived" класа. Художниците са си свършили работата, че и отгоре, а играта ще тръгне и на доста стари машини. Графиката не е перфектна, но е на светлинни години пред основните конкуренти в жанра.

За звука - ами, съвсем на място. Малко изключение са озвучените диалози - на места са сухи, сякаш актьорите не са сигурни къде са и защо въобще са се захванали с тези роли. Но като цяло всичко е наред, даже прекрасно. Саундтракът е страхотен. Единственият минус е липсата на повечко по-бързи, бойни мелодии. Но, не се страхувайте - можете да си сложите каквото искате вместо саундтрак с няколко относително прости модификации. Така, ако желаете, можете да слушате NyanNyanNyanNyan... през цялата си игра!

Финална оценка
След доста обширното (по мои стандарти) ревю, дойде време за оценката и да призная, раздвоен съм. Защото за GW2 се говореше като за нещо революционно. А получихме добре полирана вариация на стари шлагери. Играта е безупречна, като изключим две черни петна - подземията и хаотичността, доминираща на моменти. И въпреки това... Е, просто не е революционна. Не мога да кажа, че съм имал много високи очаквания, при все че жанрът не ми е любим, но не може и да не взема предвид, че в представите, които самите производители изградиха на клиентите си играта просто трябваше да е по-добра.
Ако се върнем към началото на ревюто обаче - GW2 почти успява да изпълни всички свои принципни обещания. Затова ще й простя онова, което тя не изпълнява, а обещава.

Геймплей: 8/10. Два огромни минуса - подземията и хаоса.
Графика: 9/10. За жанра си е перфектна.
Звук: 9/10. Ако не беше озвучаването на репликите...
Потенциал за преиграване: 10/10. 5 раси, повече зони, отколкото можете да разкриете без да си го поставяте за цел и лична история с множество вариации.

Финална оценка: 8,5/10.

Играете ли ММО-та? Да? Вземете си тази игра. Иначе обещавам да дойда лично да ви питам защо още не сте го направили, и да ви досаждам, докато не го сторите.
Не играете ММО-та, но искате да пробвате? Това е най-доброто предложение за игра, с която да навлезете в жанра. Уверявам ви, защото аз бях в същата позиция и други заглавия са ме отблъсквали.
Не играете ММО-та, поне докато не дойде някаква сериозна революция в жанра? Продължете си по пътя. Тук няма нищо ново за гледане.


Ако някой се интересува къде и какво играя, в кой гилд съм и прочее:
Главният ми герой е Тирек Баларис (Tyrek Balaris), последно ниво норн пазител (norn guardian) играя на Ring of fire, заедно с повечето българи и съм в българската гилдия, която, общо-взето, е най-голямата на сървъра. Освен това съм и част от друга гилдия, Keepers of the forgotten kingdoms, която не представлявам към момента.