Авторски съвети: Животни и лов

Както казах, възнамерявам да пиша под реда, който ми беше предложен от изненадващо многобройните коментари. Хората пожелаха да прочетат най-напред мислите ми за животните във фентъзито (2 гласа) - и хората ще получат каквото искат.
Вместо да разкривам грешки и прочее, първо ще се спра на няколко вида животни и после ще премина към лова. Имайте предвид, че пиша с фентъзи, развиващо се в средновековна или ранно-ренесансова среда наум. Така че доста неща ще са субективни.

1. Котки и кучета. Кучето е най-често срещаният "домашен любимец" и в реалността, и във фентъзито. Причината е, че кучетата са полезни, лоялни и не изискват много. Разбира се, в историята ви вероятно няма ветеринари. Кучетата няма да бъдат кастрирани, нито обезпаразитени (бълхи!). Освен това те не са точно домашни любимци - повечето хора ще ги ползват за пазачи. Разбира се, благородниците могат да си позволят да имат кучета "просто така". Освен това, вероятно, в градовете няма да има много кучета, защото няма голяма полза от тях в градска среда. А и безпризорните кучета ще са рядкост. Предимно защото по-бедните хора няма да се свенят да си уловят куче за вечеря. Последно, но не и по важност, помнете, че вероятно няма да има различни странни породи. Само хрътки, овчарски кучета, вълча порода и прочее. Декоративни кучета може да има само при изнежена, прекалено богата аристокрация, която е имала десетилетия, че и повече, за да селектира подходящи животни.

Котките са друг въпрос. В реалността са често срещани. В исторически план... Не точно. Причината? Котката не е полезна, освен ако нямаш мишки. Точно заради въпросните гризачи е вероятно в градовете да има повечко котки. Освен това те не са толкова лесна плячка като кучетата. Запомнете, че котките вероятно ще бъдат диви, до голяма степен, дори и когато са част от нечие домочадие. Често собствениците им ще ги оставят да се оправят сами. А малките котета, още по-често, ще бъдат давени, за да не се налага някой да ги храни.

2. Коне. Конете навремето са били по-малки от днешните. И са били доста скъпчики, освен това. Да имаш кон е било доказателство за висок социален статут. Вземете предвид, че конете не са били много издръжливи. Нормално са галопирали не повече от километър. Развиват максимална скорост за стотина метра и затова на къси разстояния човек може да ги надмине. Освен това, ако бъде прекалено натоварен, конят може като нищо да умре.
Едно нещо, което често се набива на очи е връзката между конете и градовете. Конете просто не са добре устроени за градска среда. На първо място, правят улиците на тоалетна. Това може да бъде избегнато с нещо като чувал, който се намира зад тях, но само във впряг. Уви, ездачите няма как да накарат конете им да не цапат улиците.
Освен това, конете задължително трябва да бъдат подковани, ако ще бъдат използвани в град. Иначе копитата им ще станат на кървава пихтия за няколко дни. Работата на ковачите не е само да правят оръжия и да приютяват и отглеждат обезнаследени принцове.
Последно, язденето на кон в галоп по тесни алеи е рецепта за катастрофа. Или някой ще бъде прегазен, или ездачът, неминуемо, ще падне от коня. За да се използва кон в градска среда той трябва да е трениран, да е свикнал с тълпите и шумовете. Иначе е по-скоро опасност, отколкото удобно срество за транспорт.
Точно поради горе изброените причини в някои градове конете са били забранени през средните векове. И в модерната епоха де.

3. Пернати. За уточнение, не говоря за кокошки, патки и всякаква други кълвящи и щъкащи по земята животинки. Става въпрос за две отделни неща: ловни соколи и птици-"куриери".
Запомнете, че "куриерите" лястовици, гълъби или там каквото им съответства във вашия свят не са особено качествено средство за комуникация. Те са уязвими, понякога се губят и са тренирани да летят по един-единствен маршрут. Затова, обикновено, ако въобще се пускат, се използват групи от по няколко птици с едно и също съобщение. А и попрнцип, този метод за пренасяне на съобщения не е бил чак толкова популярен. Твърде е ненадежден.
Ловът със соколи трябва да е строго ограничен до аристокрацията или до някой много специален герой в много специални обстоятелства. Причината е, че дресировката на подобно животно е трудна... а и доста неприятна работа. И изисква доста неща и много грижи. Кога ще ги положи синът на фермера, който е таен принц? Докато коси или докато мете? Освен това. соколите винаги си остават диви.Дори и ако смятат собственика си за свой родител. Не изпитват привързаност или състрадание. Просто са опортюнисти, които знаят, че така ще им е най-удобно да преживяват. Тоест, няма да им пука особено за героите. Нищо чудно да предпочетат обилна вечеря пред тях. Разбира се, и към това правило има изключения.

4. Диви животни. Като цяло, опасността, която дивите животни представляват за човека често е преувеличавана във фентъзито. Никой хищник не предпочита хората като плячка (освен Хищника де). Повечето нападат само в краен случай, когато изборът е да го сторят или да умрат от глад. Дори и тогава биха предпочели да нападнат добитък, разбира се. Оказва се, че хората не са достатъчно добра плячка, за да си струват риска. Изключения има, разбира се - ако животното почувства, че малките му са застрашени, най-често. Някой ловец може да ви каже, че в гората няма нищо по-страшно от майка-дива свиня. Като цяло дивите животни са безопасни.
Въпреки това, не си мислете, че е лесно да опитомиш диво животно. Възможно е, ако то има някаква представа за социалниост, както повечето представители на семейство кучета. Дори и тогава е най-добре героят ви да вземе съвсем младо, още непрогледнало кутре. Процесът е дълъг, отнема няколко месеца. Няма да стане с две хвърляния на месо. Възрастни животни е почти невъзможно да бъдат напълно опитомени. Съвсем невъзможно е при "самотните ловци" - семейство котки. Дори домашната ви котка не е питомна, каквото и да си мислите. Питайте горките птици, имали наглостта да ѝ влязат в полезрението.

Така, да минем на лова.

1. Видове. Повечето обикновени ловци навремето са ползвали лък или копие, или пък примки. С меч най-много да си уловят някой друг ядлив корен. С лък (или пък с примка) могат да бъдат повалени зайци и птици. По-големите животни, в това число и елените, няма да се дадат с един изстрел. При добра стрелба в хълбока еленът може да умре от кръвозагуба и стрелецът да го проследи по кървавите следи. Да се стреля с лък по едри хищници, особенно по диви свине или мечки е лудост. Освен ако не говорим за Вилхелм Тел (който стреля с арбалет, ама нейсе), целещ се винаги в очите на животните. С копие по-може, но е рискована работа, която, това се знае, може да доведе до много гадна смърт, в това число и на крале.
Като заговорихме за крале - никой монарх няма да тръгне на лов сам. Типично аристокарцията ходи на лов с гончии, хрътки или със соколи. Това не значи, че някой принц не може да броди сам из горите с лъка си, но не е общоприето и няма да се гледа с добро око на подобни неща.

2. И после? Животните не се приготвят сами. Само че ако само четем за това, можем да заключим, че заекът, разбира се, сам се е прострелял, после е легнал, свалил си е кожата и се е нарязал на малки парченца, а до него чинно са се разположили две безкрили, безглави гъски.
Ако героите трябва да ядат на място ги чака доста работа, преди всичко да е готово. Трябва да одерат плячката, да я обезкостят, после да пекат - а това е трудоемко. Ако някой е гледал екранизацията на първа книга от "Песен за огън и лед", в една от сериите виждаме само част от процеса по подготовка на плячка. И е кърваво и неприятно.
Освен това, месо не се пече набучено на пръчка. Или поне, големи парчета месо не се пекат набучени на пръчка, без да има чеверме, на което да се държат. Иначе ще се овъглят от една страна, от другата ще са сурови, а ръцете на героя ви ще отмалеят. Също така, хубава супа или яхния не става без ядивни корени, рибна чорба не се прави с цели риби и прочее и прочее.

3. Какво става за тумбака и какво - не. Повечето грабливи птици и въобще, повечето хищници, не са подходящи за вечерно меню. За мършоядите да не говорим. Те са кокалести, жилести, имат лош вкус, (маловажно, но все пак...) да не говорим, че са много по-опасни от тревопасните животни. Все пак, в краен случаи, героите ви могат да ядат и това.
Ако нямат представа от билки, гъби и корени, най-вероятно героите ви ще ядат само месо. Ако и това не могат, ще минат на хляб и вода. Вегетарианство? Е, ако в света ви е минала индустриалната революция, може и да е приемливо. Но през Ренеасанса и средните векове всички са се хранили с месо, ако са можели да си го позволят. Изключение са, в някаква степен, източни култури, които не ядат месо по религиозни причини, защто животните може да са техните преродени прадеди.

4. Ловът е трудна работа. Което е факт. Дори и да се ловят привидно безопасни тревопасни животни. Притиснати до стената и най-безобидни животинки се превръщат в гневни топки козина и нокти. Почти всички животни имат по-добри сетива от нас. Ловецът не разчита на друго, освен на острия си нюх. Не става въпрос за модерни ловци, които могат да прострелят животно от стотици метри, а за хора, които разчитат на лова, за да се прехранват и често убиват плячката си от опасно близко разстояние. Ловът често е водил до смъртта на ловеца. Заради това, просто е непростимо да имате млад и неопитен, но много успешен ловец. Умения като тези не се придобиват за ден, седмица или месец.

Е, това е. С животните и лова обикновено не се правят много грешки. Просто защото авторите често ги избягват. Само че при някои ситуации просто няма как да се избегнат и това горе е нещо като кратък списък какво и как се прави и на какво да обърнете внимание.