Авторски съвети: Експозиция, къде, как и защо да издигнем стената от текст?

  Фентъзито е… Ами, жанр-експозиция е, поне за мен. Единствената черта, която класира една книга като фентъзи е присъствието на чудодейни, невъзможни в нашата реалност неща. Под това? Можете да имате приключенски роман, любовна история или военна епика. Светът е онова, което прави фентъзито това, което е. Но как да потопите читателите в света си, без да им разкажете всичко и как да не ги изгоните, защото са объркани до смърт от странните същества, шестващи по страниците на творбата ви?

Да се захващаме!

1. В името на всичко свято, не в началото! Обещавам да принасям по едно новородено коте в дар на Корн, бога на кръвта (Warhammer),  за всеки един път, когато някой от вас струпа стена от експозиционен текст в първата страница. Сериозно. Не се шегувам. Ножът ми е остър и знам откъде да намеря материал. Така че мислете, преди да го сторите. Животът на едно пухкаво, мило създание е заложен на карта.

Защо това е ужасна идея? В началото искате да привлечете читателя, да го хванете здраво с историята си, да сте убедени, че той ще продължи да чете и след първата страница. Не да го прогоните с писъци, защото чете учебник по псевдоистория. Много романи страдат от този проблем – опитът да установят всичко, всичко да обяснят, в първите си няколко страници?

А кому е нужно? На героите? На читателите? Разбира се, ако има нещо очевадно, без което никой няма да разбере какво става, кажете го! Но, в противен случай, запазете естествения темп на събитията. Нека научаваме нещата, когато са ни нужни, а не когато на вас са ви 

хрумнали.

2. Читателите помнят. А дори и да не помнят, могат да разлистят назад. Не им повтаряйте неща, ако не е нужно. Един герой може да мисли все за едно и също – това може да подчертае колко важен е този въпрос за него.  Но авторът не трябва да се спира постоянно на един и същ елемент. Драконите ви не могат да летят. Хубаво. Драконите ви не могат да летят. Чухме го. Драконите ви… Тра-ла-ла-ла, време е да прескоча страничката!

Избягвайте очевидните неща. От „Небето е синьо“ до „Горянинът можеше да се оправи перфектно в гората“. Не болят толкова много, когато ги прочете човек, но е вреден навик, от който можете да се спасите. Подобни заявления само забавят писането и историята ви. Времето, което ви отива, за да описвате очевидни неща може да прекарате в измисляне на любопитни детайли!

3. Героите ви да се представят с времето. Това е и принципен съвет. Нека го обясня така. Кой бихте харесали повече? Човек, който ви разказва цялата си история при запознаването или някого, който сте опознали бавно и постепенно сами? А и кой би разказал цялата си история на първа среща? Нека диалогът, мислите и действията на героите ви да ги определят като личности, а не стената от текст, която ги представя в детайли.

4. Неизбежната огромна експозиция. Ами, ще се я има. Освен ако светът ви не е Земята или поне много близък до нея, все някога ще има нещо, което трябва да се обясни в детайл, за да могат читателите ви да разберат какво по дяволите се случва. Колкото по-странен е светът ви, толкова по-нужна е подобна дълга експозиция. Как да я разбиете?

На първо място: трябва ли да е монолитна? Абсолютно нужно ли е всичко да е струпано на едно? Никой не харесва еднотипните сцени. Твърде много страници, отделени на една и съща тема, и книгата започва да е твърде близка до последния тираж на абсолютния хит „Аз ремонтирам Москвич.“

Още един съвет – ако не е умишлено наситен пасаж, цветистата реч е ненужна. Може да съкратите малко ненужна тежест, ако я изрежете тук-там.

Дори и главният ви герой/героиня да е видял/а нещо, нужно ли е да го кажете на читателите? Веднага? Помислете си за мистерията, която можете да създадете.

Важно изключение: ако главният ви герой знае за deus ex machinа, добра идея е да го разкриете час по-скоро.

5. Има ли нещо ненужно? Премахнете онова, което не е нужно на читателите ви и не помага на историята. Изтъкването на любопитен хералдически знак е интересно. Изреждането на всеки един хералдически знак в парад, да речем, е тотално ненужно в почти всички случаи.

Знам, че е трудно. Знам, че изработването на сложни детайли не е лесно. Знам, че много от вас обичат това. Но бележките ви по света не са онова, което предлагате на читателите. Сложете малко от дребните детайли, но не прекалявайте. В крайна сметка, като забогатеете и станете по-известни и от Мартин, от какви енциклопедии ще печелите, ако сте си казали всичко още в началото?

6. Има ли нещо нужно? Не крийте информация от читателите си просто така, за да направите нещо много изненадващо. Или поне не го правете без причина. Една – две добре прикрити тайни са нещо, придаващо мистика на историята ви. Десет? Двадесет? Превръщате се във фокусник, който не може да спре да вади зайчета от шапката си. На всеки ще му писне след третия дългоушко.

Бъдете наясно какво трябва да кажете на читателите си и не се свенете да им разкривате всичко нужно, колкото пространно е нужно. Винаги пазете баланса между мълчанието, истината и заобикалянето ѝ.

7. „Знаеш, Боб…“ Най-безсмисленият разговор на света, който просто крещи: „НЕ ЗНАМ КАК ДА ПИША ЕСКПОЗИЦИЯ!!!“ Двама герои си седят и приказват за нещо. И двамата знаят за какво става въпрос. И двамата познават темата изцяло. Нищо чудно и двамата да имат абсолютно един и същ поглед над обсъждания въпрос. И въпреки това, един от тях стои и кима, докато другият мърмори ли, мърмори, за нещо, което е добре известно всекиму.

Не.

Ако искате експозиция през диалог, уверете се, че героите ви наистина не са добре запознати с въпроса. Това или предложете някой друг, на който те да разкажат, стига да е логично да го правят.

8. Огромните диалози – за и против. Това е донякъде лична точка. Пиша диалози, които могат да са от реалния свят. Твърде много реални. N-брой герои седят някъде, или се движат, и не спират да говорят. Няма никаква причина да не говорят. Не са заплашени, имат важни неща за обсъждане и онова, което казват е интересно. Но е много. В реалността също е така. Само стенограмата от един разговор между приятели би била огромна, и много от темите, през които те минават, са достойни за предаване на хартия. Дали това е лошо?

Зависи от читателя, всъщност, и от стила ви. Приемете, че не всички ще харесат книгата ви. Ако държите на реалистичните, дълги разговори, не виждам нищо лошо да ги използвате. Обичам да чета смислен диалог, колкото и да е дълъг. Искате разговорите ви да са винаги къси и изпълнени с удобни за цитиране изречения? Давайте! Може да не е реалистично, но има публика, която обича това. Решете, обаче, какво ще правите, и се придържайте към него. В един роман, развиващ се на бързи обороти, огромната дискусия не е на място. Не че няма да се случи, разбира се. Просто само ще спечелите, ако единствено я споменете. Обратното, в дълга епопея един разговор, завършил с чудодейно съгласие в рамките на няколко изречения ще остави читателите да се почесват по главите.

9. Съспенс чрез експозиция. Напълно възможно, ако искате да го направите.  Напрежението в една история не се натрупва просто заради мистерията и нещата, които не знаем. Чували ли сте теорията за кръга на познанието? Колкото повече знаем, толкова повече установяваме, че не знаем? Така е и с историите. Натрупайте данни за голямото зло. Натрупайте много данни. И загатнете колко много още не знаем. Опишете зверствата, на които са свидетели героите ви, и намекнете, че има още, толкова ужасно, че дори и вие не смеете да го поставите на хартия.

Много хора казват, че експозицията е скучна. Не слушайте тези хора. Всичко може да е забавно. Нужно е само да се научите как да го правите и къде е границата.

Следващите теми:

1.       Писане без план и с частичен план – скок в мрака

2.       Водене на бележки по книга – и как да не водим книгата по бележките си

3.       Редакция и качествен контрол

4.       Героите ли движат историята? Или обратното?

Пишете дали ги искате в този ред, или нещо не ви отърва.