Търсене в този блог

петък, 10 май 2013 г.

Откъслеци



"       – Ясно. – Салак Патрис се ухили широко и сръга Валерий. Благородникът също се усмихна, макар че изглежда все още думите на Роридан го притесняваха. – Ако желаете Игнаций да ви сгоди, нямам нищо против да съм свидетел.
      Рори се захили. Не, засмя се с пълно гърло, но наум. Ана сякаш загуби почва под краката си. Опита се да каже нещо, но само избълбука неясно. Челюстта ѝ увисна като врата на счупени панти. Погледът ѝ безумно скачаше между усмихнатите лица на тримата възрастни мъже и злорадството в очите на Рори. В момента не искаше да е на нейно място, но не би отказал този момент да продължи вечно. Изглежда след няколко секунди тя намери най-удобното решение и се опита да припадне. Уви, не ѝ се получи. Той скочи на крака, игнорирайки болката в коляното, и я подхвана."

Няма коментари:

Публикуване на коментар