" – Ясно. – Салак Патрис се ухили широко и сръга
Валерий. Благородникът също се усмихна, макар че изглежда все още думите на
Роридан го притесняваха. – Ако желаете Игнаций да ви сгоди, нямам нищо против
да съм свидетел.
Рори
се захили. Не, засмя се с пълно гърло, но наум. Ана сякаш загуби почва под
краката си. Опита се да каже нещо, но само избълбука неясно. Челюстта ѝ увисна
като врата на счупени панти. Погледът ѝ безумно скачаше между усмихнатите лица
на тримата възрастни мъже и злорадството в очите на Рори. В момента не искаше
да е на нейно място, но не би отказал този момент да продължи вечно. Изглежда
след няколко секунди тя намери най-удобното решение и се опита да припадне.
Уви, не ѝ се получи. Той скочи на крака, игнорирайки болката в коляното, и я
подхвана."
Няма коментари:
Публикуване на коментар