Търсене в този блог

неделя, 19 май 2013 г.

Авторски съвети: Детството на героя

Здравейте, здравейте! Ето ме отново. Време е за правописни, граматически и технически грешки с поредната серия на авторските съвети. Всичко под този абзац е продукт на личното ми мнение. Имайте предвид, че съм претръпнал на Bildungsromane. Дотам, че вече имам лошо начално предучвствие за книга, ако прочета, че героите са под 17-18 години. Така че... Чувствайте се предупредени. Защото няма да съм много дипломатичен.

1. Лошото детство. Моделът е от времето на Дикенс. Изглежда тежкото детство е поне 50% гаранция за героичност след това. Това не просто е старо и клиширано - а е грешно. Тежкото детство с лоши родители, доказано, не води до героични образи. Всъщност, много по-вероятно е то да доведе до проявата на злодеи.

Дори и героят/героинята да е имал лошо детство, не е добре да се фокусирате върху него - както и преди съм казвал, ако нарочно оформите един герой като прост магнит за съчувствие - очаквайте противоположна реакция.

Ако трябва да имате лошо детство, помнете, че не е нужно да го обозначавате с главни букви. Героят няма да иска да говори за него, ще го крие. Оставете няколко подозрителни, тормозещи ума детайла. Това може да е много по-добро решение от явното изписване "той/тя имаше прецакано детство и гадни родители". Много по-тревожно е да знаете, че има нещо мрачно в миналото на героя.

2. Oh, the humanity! Ако не знаете какво значи това - саркастичен възглас в отговор на прекомерна склонност към драматизъм, (обикновено) проявена от някоя публична личност.

Ненужен емоционален драматизъм. Ах. Колко неприятно. Всички го знаете - мрачния, недоволен вътрешен монолог на героя. В 90% от случаите героят, за който става въпрос, е тиинейджър. В 90% причината са родителите му. Казвал съм го и преди. Ако сте имали кофти детство, мястото да избиете парата не е белият лист. Освен ако не пишете поезия.

Може да имате вътрешен монолог за това колко е тежко детството, но не прекалявайте. Лесно омръзва.

3. Умелите. Ами, ако получавам по левче за всеки младеж, който надвива многократно по-възрастни и опитни хора от него, ще съм богат. Бъдете реалисти. Не можете да очаквате от едно дете да е умело в много неща. Може и да има някакъв опит в по-прости задачи, но не и да е могъщ магьосник или войн. Особено глупаво пък е да давате огромна магическа сила на деца и да описвате как всичко се развива добре. С голямата сила идват и големите каши.

Още по-забавно е, когато всичко това е причинено от пророчество... Но, поспри, сърце. Не говорим за пророчества тук. Макар че е забавно, когато видя книга, в която на едно дете му е казано, че ще изпълни еди-кое-си пророчество и то го понася леко.

4. Страданието не е отговорът Черта на билдунгсроманите, която поначало не ми харесва. Обърнете се към точка първа. Страданието обикновено не спомага за израстването на човек. Един възрастен може да страда с години и да продължи да прави същите грешки, да не се промени. Едно дете може да се развие и ако има хубаво детство. Напомня ми за онзи модерен парадокс - "родителите ми са лоши, защото никога не съм имал проблеми като тиинейджър. Това не е правилен начин да израснеш." Виждал съм такива твърдения - откровено изказани или намекнати, на твърде много места. Приемете, че Дикенс го е разбрал грешно - страданието не те прави по-добър човек.

5. Мъртви родители - просто казано, защо пък да не са живи? Твърде често родителите на героя са мъртви. Вярно, смъртността в средните векове е била по-голяма, отколкото сега, но го намирам за твърде удобно за авторите. Аз самият съм виноват в това отношение, макар и не напълно.

Мъртвият родител и неясното минало са клишета. Ако не са нужни на историята ви - няма никаква причина да не се отървете от тях. Добавянето на взаимоотношенията герой-родители няма как да навреди на книгата ви. Е, ако героят не е от постоянно оплакващите тежката си съдба.

6. Братя и сестри. Типично за периода, в който обикновено се развиват, семействата във фентъзи романите често са големи. Но почти никога - семейството на главния герой. Причината? Същата, като при мъртвите родители - авторите отстраняват "ненужните усложнениея". А няма нужда да е така. Колкото повече фактори има в развитието на героите ви, толкова по-добре.

Разбира се, когато ги има, братята/сестрите на героя често са просто шум за фон и или постоянно го тормозят, или са Добрият Голям Брат/героят ви е въпросният типаж. Това не е отражение на реалността - не всички хора са едната или другата крайност. Още по-лошото е, ако героят ви се грижи за семейството. Ако е така, мога веднага да назова един от "обратите" в сюжета - някой ще убие или отвлече любимата сестричка на героя.

Абе, въобще - ако попадна във фентъзи свят, първата ми грижа ще е да се уверя, че някой от братята/сестрите ми не е сред главните герои на книгата. Ако е герой, ще се покрия вдън гори тилилейски. Защото няма начин някой да не се опита да ме отвлече или да ми свети маслото.

7. Феминизъм. Вие сте жена автор, под 25, и главният ви герой е тиинейджърка? Аха! Сега и само сега, предлагам ви страхотната оферта: ПРЕМИСЛЕТЕ какво се каните да направите. Напълно безлатно е! С допълнителен бонус! Сторете го сега и ще получите още няколко читателя и едно доволно кимване от моя страна.

Накъде бия? Ако не е пределно ясно - едва ли не всяка една тийнейджърка във фентъзито, особено ако авторката е (по-млада) жена, и особено ако става въпрос за позитивна героиня, е бунтовничка. Всяка една. Дори и при професионални автори това донякъде е засегнато.

Не че е много лесно главната ви героиня да се вписва в обикновено патриархалното общество на фентъзи световете. Това би я направило доста скучна. Но поне направете вечният ѝ стремеж към свобода малко по-естествен и по-мотивиран. Защо малката Петя иска да си играе с мечове и мрази куклите? Просто ей така? Откъде ѝ е щуканло въобще, че може да язди кон?

8. Чисто начало. Често прилаган похват, при който героите са почти напълно невинни, само за да могат да бъдат изложени на различни стимули от автора и така да бъде извлечена история за книгата. Не само, че е невъзможно по принцип, а е и доста глупаво. Какъв е шансът някое дете или някой тийнейджър да няма предишни изживявания? Героите ви не живеят под похлупак, чакащи да ги измъкнете изпод него, за да разцъфтят. Те са живи същества. Няма причина, след като са израснали в някаква среда, изведнъж да я видят по различен начин, само защото Авторът се е намесил. Героите ви не са лични ваши протежета, за които да се грижите с всички възможни средства. Ако са - защо не минете на Sims или някоя произовдна видеоигра? Със сигурност не пишете нещо качествено.



Това е за днес и, като цяло, за месец май. На академичния фронт се задават тежки времена и идните две седмици най-много да видите някой откъслек от мен и кратко изявление, че книгата ми е минала финална редакция (на 2/3 от текста съм). От юни обаче падат оковите на изпитната сесия и ще съм на линия. За тогава, измислете си тема. Намислил съм да прекарам цикъл фентъзи същества. Да видим дали ще ви се хареса. Вие предложете реда, или добавете някое вълшебно същество, за което искате да говоря. Хобити? Еднорози? Не са сред най-често срещаните, но мога да се изкажа.

Също съм готов да дам съвети за създаване на напълно нови същества, но това зависи изключително много на света, в който се развива действието, така че не възнамерявам да пускам авторски съвети по темата. Може би кратка мини-серия "Създаване на светове", но това е амибициозен проект.

1. Джуджета
2. Елфи
3. Вампири
4. Демони
5. Орки и други "зли" същества

В случай, че няма интерес, имам пет резервни теми, към които да се обърна.
В зависимост от настроението, някъде следващия месец може да се появи извънреден мега-пост авторски съвети: магия и магически системи.

Това беше всичко, приятели.
И, ей така, едно видео за слушане покрай текста. Не че има много връзка. :)

4 коментара:

  1. Ха, вампири. Съмнявам се тази тема да може да бъде обсъдена без така известните пресни-пресни примери за нея. :) Защо няма дракони сред предложенията? Те са класика за фентъзито и според мен са доста по-важен елемент от вампирите, които от край време са си баш "ърбан" (нищо, че терминът като че ли едва наскоро се затвърди).

    "извънреден мега-пост авторски съвети: магия и магически системи." -> това ще е интересно

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веднага ще ти отговоря, Brenna:
      Дракони!
      Не че не обичам да се повтарям, но вече съм си го казал. :)

      За вампирите, уви, няма да се мине без блестящите нещица.

      Изтриване
  2. Mагия и магически системи - и на мен това ми звучи най-интересно. А за вампирите.... всичко, което се различава от Дракула и изобщо има нещо Ърбън в него, хич не го кльопам. Така че аз съм за демони (доста китайски фентъзи филми изгледах напоследък и нещо ме запалиха).

    ОтговорИзтриване
  3. Oops, my bad! :) Ще се заема да го прочета сега. Вампирчета и вампирски бебчета... ама кой не би ги харесал. :)
    Аз тъкмо завърших Първия закон на Абъркромби и там се загатва за нещо като 'ад' и 'демони'. Темата би била интересна наистина.

    ОтговорИзтриване