Търсене в този блог

вторник, 27 ноември 2012 г.

Писане на начала

Да има някой, който да твърди, че началото не е сред най-важните части от една книга? Не? Добре. Защото началото на романа трябва да пленява читателя, да ви даде шанса да го плените, да го вкарате в света си. Точно заради това лошите начала понякога маркират лоши книги. Разберете, когато някой преценява дали ще хареса книгата ви, вероятно ще почне от първа страница. И ако е отегчен до двадесета страница, вероятно няма да дочете творението ви, независимо колко прекрасно е то след мъчното начало.
Стига предислов обаче, на работа!

1. Пролога - как и защо? Пролозите са нещо, на което лично аз съм фен. Те не са задължителни, но могат да се получат много добре. Пробелмът е, че често е мъчно да разбереш трябва ли ти въобще такъв и как да го направиш добър. Първо, пролозите не са пълноправни глави от романа ви. Препоръчително е да не са твърде дълги. Целта на пролога е да създаде атмосфера за събитията (Мартин, Песен за огън и лед), които ще последват или да даде ключова информация за света. (Толкин, Властелинът) Освен това е шанс да създадете много интезивни, наситени страници в началото на книгата, които да привлекат читателя. В пролога не ви трябва експозиция, нито заключение - това е мястото, където можете да развихрите красноречието си.
Обаче, прологът трябва да има някаква връзка с романа, разбира се. Не е нужно да е очевадна, но нека да я има. И ако пишете поредица, добра идея е връзката да проличи преди n-тата книга, защото иначе може да се наложи читателите ви да ровичкат френтично из лавицата си с книги, за да видят пролога от книгата, която последно са чели преди пет години. Това не е приятно занимание и никак не помага на темпото на книгата ви.

2. Докъде е началото ми? Няма правило три глави, 100 страници или пет. Забравете за това. Началото обикновенно е онова, което се случва преди завръзката, която може да е където си поискате. Вярно, ако е след средата на романа, има вероятност да отегчите читателите си, но това зависи от вас. То е първото нещо, което читателят ще види. Книгата ви не бива да започва от момента на завръзката. В противен случай просто хабите дървесината, която е отишла за началната експозиция. Ако смятате да започвате наистина да пишете само след завръзката, най-добре започнете с нея.

3. Параграф диалог. Не, не, не! Моля ви, недейте. Ако почвате с диалог, нека да е диалог! Не едно изречение, особенно пък драматично изречение, и след това тонове описания, предистория и представяне на героите. Ако искате да вкарате читателя си в действията, а това е целта на началния диалог най-лошата идея е да го заинтересовате с драматично изречение, а после да му трупнете на главата четири страници експозиция. Вероятно той ще се интересува от случващото се, а не от миналото на страната или външния вид на героите.

4. Стандартизирано начало? Приема се за "норма" един фентъзи роман да започне с митологична или историческа сцена. Не е трудно да попаднеш в този капан. Въпросът е, това ли искате? Това ли е нещото, в което сте добри? Ако описвате перфектно история и митология, давайте! Но ако силите ви са в диалозите или баталните сцени, защо не започнете с такава? Началото трябва да показва уменията ви, а не склонността ви да спазвате стандарт.

5. Захаросано начало. Имате една прекрасна дребна героиня. И сте влюбени в нея, просто сте убедени, че това е най-добрия образ, който е излизал изпод перото ви. И искате и читателите ви да се влюбят в нея. Затова - нека ги насилим да ѝ съчувстват. Това трябва да проработи, нали?
Не. Връзката на читателя с героя става в процеса на развитието на историята. Опитът да започнете със сцена, която на момента трябва да предизвика съчувствие у читателите често води до обратния ефект. Да кажем, че прекрасната ви героиня е обезчестена от тъмния герой и прекарва десетина страници в униние. Мислите, че това ще предизвика положителна реакция? Надали. По-вероятно ще е: "Кога тази мрънла ще престане да се вайка, за да може историята да започне?" В самото начало нямаме представа какви са героите, нито колко са прекрасни или ужасни. Затова мрънкането и самосъжалението никак не помагат да ги обикнем.

6. В тона на книгата. Извън пролога, моля ви, бъдете сигурни, че запазвате цялостното звучене, тон и ритъм на книгата. Ако книгата ви е сериозна, не почвайте с комична случка. Ако се опитвате да копирате Пратчет, не откривайте романа си с фотореалистично описание. Нещата в началото не бива да се развиват по-бавно от по-късните моменти, освен ако не искате отегчения читател да ги пропусне. Трябва да хванете точното темпо и да го подържате по време на цялото произведение.

7. Цялата история, веднага, иначе ще тропам с крак! Противно на очакванията ви, не е никак лоша идея да не разкривате миналото на героите ви още в началото. Повечето хора имат тайни и неща, които не искат да си спомнят. Много автори удобно решават да разкрият всичко това в обемен спомен или направо да накарат героите си да го разкажат на първия срещнат. Не само, че няма логика, но няма и добра причина. Отново се засяга точка 5. Читателите ви още не знаят дали харесват или не определен герой и фактът, че заради него трябва да изчетат страници с история, която няма много общо със случващото се в "реалния свят" на книгата ще ги накара да реагират негативно спрямо него.
След това можете да раздавате спомените на час по лъжика, в подходящи моменти. Това може да направи историята ви увлекателна, читателите да чакат с нетърпение следващото разкритие за миналото на героя, вместо същото това минало да ги отегчи в един обемен, начален спомен.

8. Не сте камера, запомнете го! Книгите не са филми. На моменти могат да бъдат близко до тях, на моменти са толкова далече, че да се чудите как е възможно някой да се обърка, че двете въобще имат нещо общо. Няма никаква логика да наченете с детайлно описание на околната среда, нито с панорамна гледка към града. Това изисква да говорите от име на "невидимия разказвач", похват, напоследък избягван, по обясними причини, във фентъзито. Героите са ключови, техните реакции и чувства, а не обективния поглед над ситуацията. Книгите разказват за хора и се четат от хора. Те са субективни преживявания и фотореализма няма място в повечето ситуации и определено не бива да присъства в началните ви страници. Всеки иска да види не къде се случва нещо, а какво се случва.

Толкова за началата. Извинявам се за рядкостта на писането ми, но не е като да имам твърде много свободно време.

Следващата тема е езици във фентъзито, след което възнамерявам отново да пробвам номера с гласуването на какво да се фокусирам в последствие.

2 коментара:

  1. Няма нещо, с което да не се съглася. Всичко е така, както си го описал. Дори бих добавил, че много често хората се увличат по автори от стария тип, които обичат да описват всичко, което им хрумне и случката се размива неимоверно много. Сещам се за Джордан, любим автор, но настина прави престъпления с неговите словоизлияния. Предпочитам да прочета 300 страници добре написани, със ясен сюжен и интересни случки. Отколкото 1000, в които реално случващите се събития са описани на по-малко от 300 страници.

    ОтговорИзтриване
  2. Значи добре си обяснил нещата, но имам забележки, разбира се.
    По точна 4ри - писателят не трябва да започва историята си по стандартния начин, просто защото всички така правят. Трябва да види историята си и да прецени откъде да започне - ако има война, разбира се, че някоя батална сцена ще бъде прекрасно начало. Обаче може да тръгне от нещо съвсем простичко, среща между герои и тн.
    По точка 7 - тук много зависи от самата история. По-добрият вариант е лека-полека читателят да научава миналото на героите, с цел изясняване на разни работи и обясняване на мотивите му. От друга страна ако писателят разкрие всичко може да се приеме за някакъв похват ( стига да има смисъл от това разкритие от рано ).
    Най-много не мога да се съглася с точка 8. Едно панорамно ( но не и безкрайно по обем ) описание е похват, въвежда читателя в света и му дава атмосфера. Едно описание на град и околности може да обясни куп детайли относно престоящо събитие вместо да се дава по лъжичка между репликите на героите и описанията между тях.

    ОтговорИзтриване