Търсене в този блог

вторник, 26 юни 2012 г.

Авторски съвети: недостатъци

Понеже доста безотговорно съм написал в едни по-ранни съвети, че е добре героите да имат недостатъци, а после не съм уточнил как точно да описваме герои с недостатъци, и какви, аджеба, да са тея недостатъци, сега е време да изясня написаното. Е, да се хващаме на работа. Какви да бъдат недостатъците, как да ги опишем, и как да сме сигурни че наистина са недостатъци?

1. За бога, братя, недостатък, не "недостатък". За това предлагам някой да прочете фейлетоните на Нушич, и по-точно, "Момиче с недостатък". (не помня съвсем заглавието, чел съм ги у време оно) Какво имам предвид ли? Ами, прекалената арогантност е недостатък, да. Докато не се окаже, че точно заради нея героят е избран за Водач на кралството. Неумението да се стреля с лък също е недостатък, но той няма да проличи извън някоя конкретна сцена и може много лесно да бъде преодолян. Голямата уста на принцесата води до среща с принца, Иванчо е непохватен, но заради това пада в пещерата със златцето... Нататък можете и сами.

Нека да има недостатъци, които не се превръщат в ползи. А защо да няма и пълни недостатъци, които е невъзможно да доведат до нещо добро за героя? Сещам се за няколко - герой със склонност към проповядване/патологичен лъжец/чисто и просто досаден. Може даже да ви е неприятно да пишете от името на този герой, но пък ще е и интересно, гарантирам го. Особено при все че... (вж. точка 7)

2. Хайде да си остане.
Втората най-голяма класика след точка първа и толкова често употребяван подход, че не знам за книга без него. Герои, които преодоляват недостатъците си. Не че имам нещо против, но това обикновено става твърде лесно, и често въпросната слабост повече не надига грозната си глава. Достатъчна е само една проява на човеколюбие и тирани стават светци. Героят е много нервен по природа, само че когато ножа опре о кокала, става хладен и резервира. Особено когато става въпрос за главни герои, авторите просто си умират да им оставят лесна "вратичка", през която те да се отърват от слабостите си во веки веков. Историята в една книга не е задължително да описва как героите се отървават от недостатъците си. Напротив, може да се окаже много по-героично те да успеят въпреки тях.


3. Окомплектовка. Героите служат на сюжета и сюжетът служи на героите. Ако недостатъците им не се вързват с характера или историята им, (арогантен и неуверен самотник, избухлив и потаен дипломат) нещо не е наред. Ще трябва да правите компромиси, или с историята, или, по-добре, с характерите на героите.

4. Поляризация. Да минем за малко в света на математиката. Да обозначим героя с Х. По някаква причина много хора мислят, че неговият враг трябва да е -Х. На красотата трябва да се отговори с грозота, на прибързаността със спокойствие, и т.н. Това не е вярно. Поляризацията е ненужен похват. Може да се приложи, но заради нея героите изглеждат еднопластови или недомислени.


5. А кой е виновен? Има недостатъци и недостатъци. Едните са неща, над които героят няма контрол - недъгавост, грозота, алергия към полени. Други, като немарливост, физическа слабост, прекалена самоувереност, зависят до голяма степен от самите герои. Бъдете сигурни, че не придавате на героя си само от първия тип слабости. Така той ще се превърне от реален, "дишащ" образ в някакво извинение за герой, чиято единствена цел в историята е да привлича съжаление за тежката си съдба и възхищение как е станал толкова велик въпреки всичко.

6. Грешки. Това обикновено се избягва, но да го повторя, за всеки случай - героите правят грешки. Особено такива, свързани с вродените им слабости. Важи както за злодеите, така и за добрите.

7. От другата страна на бариерата. Един човек може да е страхливец, непохватен, арогантен. И вероятно се убеждава, че не е нито едно от тези неща. Човешка черта. Сами можем да разпознаем твърде малко от слабостите си. Предпочитаме да се самоубедим, че другите просто така твърдят, или че в конкретната ситуация не е имало по-добра опция. Заради това е интересно да се погледне през очите на такъв човек. Читателите са относително обективни, те могат да видят реалната ситуация. Но какво става в главата на онзи, който е участник в нея? Ето една добра насока за размисъл и експериментации.

8. Спорове. Особено ако става въпрос за главния герой, това обикновено се случва. Вашият Герой може да е ужасно, малко демонче, но понеже е Герой, всички приемат слабостите му, защото трябва да спаси Света. В реалността не е така. Колкото и важен да е един човек, колкото и да е близък със спътниците си, те все някога ще се оплачат от една или друга негова черта. Няма да приемат всичко, което той прави, не и през цялото време. Ще има търкания и конфликти. Което не е лошо, в крайна сметка. Когато един образ е поставен в трудна ситуация, веднага изпъкват чертите му.

Получи се малко обемно. А дано някой да го прочете. Не че имам нещо против да си остана "глас в пустиня", защото писането на подобни съвети е добро упражнение и за самия съветващ. Но пък някой може и да прочете нещо и да стане по-добър в това, което прави. Което, все пак, е целта на цялата работа, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар