Търсене в този блог

събота, 18 февруари 2012 г.

Ревю: Crusader Kings 2

Външният вид често лъже...

 Последната монета бавно се търкулна из ръцете ми и жена ми алчно я грабна. Отдавна ме изнудваше, че ще разкрие малката ми тайна. Даже бях свикнал на това. Нещата не вървяха на добре. Братовчед ми, проклет да е в червата, щеше да унищожи кралството. Войната с Унгария щеше да ни обрече. Наемниците скоро щяха да разберат, че няма с какво да им плащаме и да се обърнат срещу нас. Още по-зле, византийският император наскоро бе смазал непокорните си васали и гледаше алчно към нас. За капак на всичко, полубрат ми иска да ме убие, за да вземе земите ми, а сина ми, проклет да е, се оказа обратен. Обмислям да го пратя в манастир, за да не наследи земите ми. Точно тогава ми донесоха писмо. Единственият син на крал Идиот беше загинал по време на лов. Това ме правеше втори в линията за короната. Пред мен бе само внука на крал Идиот, новородено пеленаче. А детската смъртност е така висока...

Време беше камата да се разиграе.

Не, не съм полудял. Това, което описах по-горе е класическа ситуация, в която Crusader Kings II често ще ви поставя. Преди няколко седмици изявих съмнение какво ще е качеството на играта. Сега се извинявам покорно и моля за извинение. Защото, в момента, няма друга стратегическа игра, която да може да достигне Crusader Kings по сложност и увлекателност.



Отначало. Crusader Kings е масивна стратегическа игра, която ви поставя начело на една държава през 1066-та година (или на избрана дата преди началото на Стогодишната война). Или, по-точно, поставя ви начело на династията, управляваща една територия. Може дори да не е държава. Ако искате можете да започнете играта като императора на Византия. Ако искате, можете да започнете като графа на Асколи (например), васал на еди кой си дук, който от своя страна е васала на някой крал, който е васал на императора на Свещената римска империя. И след това да превърнете този граф в основоположника на династия, която ще управлява половин Европа в края на играта. Когато първият ви "герой" умре, продължавате като наследника му, и така нататък. И, внимавайте със законите за наследството. Не искате да загубите титлите си, нали? Всяка личност в играта има няколко показателя, които се задават както по рождение, така и с определени "черти" - traits. Например, можете да имате справедлив, умерен и благ владетел, а можете да получите и циничен, жесток и гневлив крал. Възможностите са много и различните черти обикновено не се изключват взаимно. Всякакви комбинации могат да се получат.
Освен себе си, владетеля, ще командвате донякъде и съвета си и онези членове на династията ви, които са във вашия двор. Не можете да им влияете напълно, но не сте и безгласна буква. Минусът на големия двор, разбира се, е че все някой ще иска да ви прецака. Роднини и благородници планират да ви свалят, "верни" васали конспирират да ви убият... Винаги има нещо забавно. Разбира се, и вие можете да участвате в подобна конспирация, чрез така наречената "plot" система. Уви, през повечето време единствения достъпен заговор ще бъде да убиете не друг, а жена си...



Като изключим човешкия аспект на играта, останалото прилича, малко или много, на традиционна стратегия. Във всяка провинция има сгради, които можете да подобрявате (не се отнася за васалите ви, те сами се занимават със своите земи). По време на война вдигате армиите си, които зависят от това колко е богата и развита провинцията, откъдето идват. Минус е, че не можете да управлявате битките лично - всичко зависи от командирите, които водят войската. Колкото по-високо бойно умение, толкова по-добре ще се справят войниците ви. Вие обаче можете само да гледате как измират, ако нещата не тръгнат на добре.
За всяка война ви трябва причина - casus beli. В повечето случай ще карате канцлера си да изработи фалшиви документи за права над титлите на врага. Сериозен минус, в сравнение с оригиналния Crusader Kings е, че не можете по време на преговори за мир да преговаряте реално. Така, ако започнете войната за титлата на еди-кое-си графство, а в процеса на войната получите права над кралската титла на врага си, няма да можете да направите нищо. Приключвате първата война, чакате да изтече примирието и започвате отначало... Като за баланс, новата система с вкарването в затвор, наемниците, свещените ордени и т.н. са изпипани детайлно и заслужават похвали.


Хубава работа, ама... Графиката е прилична, даже приятна за окото. Не очаквайте никакви неземни красоти. Все пак говорим за масивна стратегическа игра. Клони повече към Риск, отколкото към Starctaft 2. Звукът е на много високо ниво - мелодиите перфектно пасват на играта и понякога съм стоял в основното меню просто за да слушам темата на Crusader Kings II. Тук обаче идва традиционната забележка - има поверие, че игрите на Pradox не трябва да се играят, когато ги пуснат, а поне няколко месеца по-късно. Причината? Една торба бъгове. При наемането на определена наемническа банда, например, като царя на България, получавах и 60 000 галеона в Черно море. Знаете ли какво причиняват 60 000 галеона на бюджета ви? Ако не ги видите и не ги разпуснете на момента, жална ви майка. Наемниците имат навика да се обръщат срещу вас, когато не им платите. Друг проблем дойде с монголското и тимуридското нашествие - поради зле написан скрипт дворът ми бе наводнен с монголци и получих около 80 000 конни стрелци в Азия. Отделно и монголците си имаха войски и командири, но аз получих дубликати. Затова пачовете са просто задължителни. Първият, всъщност, вече излезе.


 Финална присъда. Да си купя ли играта? Струва ли си? Ако ви интересува периода, ако искате да спрете османското нашествие на Балканите или ако винаги ви се е щяло да управлявате Англия като саксонски крал, надвил над нашествието на норманите, определено. Ако играете стратегии, като цяло, и искате да видите нещо по-различно, също ви я препоръчвам. Всеки, който въобще играе компютърни игри и има търпението за нещо подобно обезателно трябва да го пробва. Убеден съм, че много от вас ще го харесат.

Геймплей: 9/10. Бъг тук, бъг там, иначе безупречен.
Графика: 7/10. Хубавичка, като за жанра, но нищо особено иначе.
Звук: 8/10. И единствената причина да не получи нещо повече е, че ми се щеше да има повече теми и мелодии.
Потенциал за преиграване: 10/10. На картата има безумно количество територии и още повече династии, които да управлявате. А модовете вече се задават на хоризонта.
Общо: 8,5/10. Препоръчителна за всеки и почти задължителна за феновете на жанра.


3 коментара:

  1. Май предпочитам Europa Universalis III и по-специално вземането на територии и правенето на могъща империя. Тук е вниманието е изцяло към семейните въпроси. Но все пак ще се помъча де. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Точно заради това предпочитам CK - невъзможността да се ширнеш като световна империя. След един момент EU става безинтересна, защото нямаш никаква съпротива. Тук самите ти васали ще направят живота ти ад, ако си твърде голям. Да не говорим, че е почти невъзможно да държиш повече от две корони. В единствената ми пълна игра до момента едва удържах едновременно България и Сърбия с Асеневци. Иначе други членове на династията бяха начело на кралство Сицилия и наследника на Англия беше от Асеневци.
    tl;dr - На мен "човешката" страна на играта ми харесва, а невъзможността да станеш огромен е плюс според мен.

    ОтговорИзтриване
  3. Но как ще възстановя старата Римска Империя и ще направя средиземно море вътрешно тогава? :(
    То и с Victoria II беше горе-долу невъзможно. :D

    ОтговорИзтриване