Търсене в този блог

петък, 3 февруари 2012 г.

Ревю: Урсула ле Гуин - "Сили"


 Не възрастта е важна. Важното е желанието. Не знам за кой път Урсула ле Гуин държи да ни докаже това. Независимо от възрастта си вероятно най-добрата и известна жена-фентъзи автор продължава да очарова. "Сили" може и да не е най-силния й роман, но това не го прави никак лош. Даже напротив - "Сили" е достойно четиво, което бих препоръчал на всеки от феновете на фентъзито и ле Гуин, че и на хора, които не четат този жанр.

Странното е, че нещото, което най-малко грабва в романа е... неговата история. Гавир е роб, пленен още като невръстен, заедно със сестра си. Не познава нищо друго освен дома, в който е отгледан. Господарите му са милостиви и дори добри с робите си. Поне така започва книгата. Уви, няма перфектни неща и скоро на небето се появяват облаци - грубият син на господаря на къщата Торм. След поредица от злополучия и обсада на града-държава, където Гавир живее, в душата му започва да узрява Свободата. И когато вече не може да търпи повече, бившият роб бяга. Открива нови приятели и врагове, търси корените си, но като цяло - няма нищо особено героично или епично в историята му. Просто момче (което в процеса на книгата става по-скоро млад мъж), което се бори за оцеляването си. Дори и дарбите на Гавир са някак "обикновенни" и банализирани. Той има фотографска памет и сравнително слаби и откъслечни гадателски умения. Щастливият край също може да се предугади почти от началото на книгата.

Е, добре, питате се, какво тогава й хареса на "Сили", щом историята не е нищо особено? Отговорът е прост - стила на ле Гуин и лекотата, с която тя ни потапя в света си. Липсата на връзка с предишните й произведения (освен с другите Хроники, които така и не съм чел) отначало е дразнеща. Вече не сме в незабравимата Земелемория! Скоро обаче се свиква и читателят започва да гледа на западния бряг, мястото където се развива действието, с любопитство. А междувременно ле Гуин последователно изтъкава общество, в което робството е приемливо и за роби и за господари, средище на избягали роби и примитивна на пръв поглед блатна общност, където ритуали и традиции диктуват всеки елемент от живота. Лекотата с която авторката прескача между образи и теми е зашеметяваща.

Книгата, както отбелязах, е изключително подходяща за хора, които едва сега започват да четат фентъзи. Действието е плавно, историята - лека и почти "обикновена". Завършена е, доколкото една история наистина може да има завършек. Магия в романа има, но е толкова малко, че почти можеш и да забравиш за дарбите на Гавир. Интересна е с представянето си на различни култури, за което ще е много любопитна за феновете на историческите романи. Освен това езикът не е тежък. Единственият проблем може да е, че действието се води от първо лице. Това не е нещо, което харесвам особено, но се свиква, пък и не е така натрапчиво както в други книги (например романите за жрицата на Кобербол, които едва изтърпях).

 Така че, както казах в началото, "Сили" си струва. Отделна книга, не част от поредица, на добра цена и с добро качество. Не е незабравима като оригиналната "Землемория", но е един различен поглед над света на ле Гуин и едно интересно ново начало.

А, да! И този път Бард не са се издънили с корицата. За сравнение:


Няма коментари:

Публикуване на коментар